Въпросите...

"Какво е нужно?" - отекна въпросът в главата ми.
"Един залез" - казах тихо. Ала въпросът повтори:
"Какво е нужно?"
"Една усмивка" - прошепнах. Въпросът ми даде още един шанс:
"Какво е нужно?"
"Една ръка" - помислих плахо. Този път въпросът сякаш гръмна:
"КАКВО Е НУЖНО?"
"Малко, много малко" - казах твърдо - А много често малкото значи много - продължих без да усетя.
Въпросът заспа, получил своя отговор. А аз...аз потънах в спомени за многото порции "малко", които ми се бяха случвали. И усетих как усмивката пробягна през лицето ми...исках още, още въпроси.
"Отговорите са в нас. Просто трябва да си ги припомним...да им дадем глас..."- казах като че ли на себе си.

* * *

Кои са онези въпроси, които търсят отговор във вас? Онези, които ви карат да търсите, да търсите...? Кои? Важните и не толкоз важните...


М. Д. : "Не може ли да влезем някъде вътре, на чист въздух?"

"Защо ми е тъжно?"
"Защо едва преглъщам сълзите си като се опитам да поема въздух по-дълбоко?"
"Защо са зависимостите, защо преодоляването им е толкова трудно, понякога невъзможно?"
"Защо душите са затворени в тела и телата се разпореждат с тях?"
"Защо нещата са такива каквито са, защо не могат да бъдат други"?
"Защо трябва да имам въпроси "защо", защо не ме отминат"?

Овцата изяла ли е цветето?
Малкия принц успял ли е да опази планетата си от действащите вулкани?
Дали цветето не е увяхнало?
Малкия принц не пише ли стихове? На розата ли ги чете?

"Очите са слепи. Човек трябва да търси със сърцето..."

Кажи ми...когато препускат конете
Във своят среднощен галоп...

Ми...аз най-често се питам-"Защо се случват някои неща понякога?"
но...няма отговор на това...просто се случват.
Аз променям каквото мога,за другото се надявам.

Принцесо...а ти отговаряла ли си си на тези въпроси?
Или поне опитвала ли си се?
Бих могла да ти отговоря...ала според мен, човек трябва да потърси отговорите първо в себе си. И ако не ги намери там...да ги подири на друго място, у някой друг...

А можем да се опитаме да го направим заедно?

Дай глас на Важното в себе си...


М. Д. : "Не може ли да влезем някъде вътре, на чист въздух?"

Щe напиша книжка "Малката принцеса".
Тя ще бъде за Теб, посветена на Теб...и там ще намериш всички отговори...


Ако ли не...
Потърси отвъд страниците...на "Малкият принц"
Там има много повече от букви...и двете го знаем.

*гуш*

М. Д. : "Не може ли да влезем някъде вътре, на чист въздух?"

Има отговор, има...

"Нищо на този свят не е случайно."

Благодаря за усмивката!


М. Д. : "Не може ли да влезем някъде вътре, на чист въздух?"

О, да, зная отговора на всички тия въпроси.
Той е един и същи за всичките.

Но знаенето не помага.

Защото може би отговора отново може да бъде въпрос, а може би в живота да е невъзможно да се получат отговори?
След всеки отговор може да се попита "Защо?", и тогава това не е ОТГОВОРА, нали?

Дори знам и това, че нито въпросите, нито отговорите са важни и имат смисъл, а само преживяването, чувството ...
И какво като знам?
въпросите и отговорите са от друго "чекмедженце" и нямат допир с "чекмедженцето" на чувствата...

така...просто си пиша отде да знам защо....

Mиналата седмица на път за вкъщи се наложи да остана в друг град. У приятели. Приятели,с които почти година не бях се виждала. А този град винаги ме е изпълвал с носталгия.Може би заради това, че най-безгрижните си години изживях там...Не че у дома не са били, но там беше иначе..осъзнати емоции (,ако има такъв израз)
Късно, на разхлад, седнахме по биричка на терасата, бяхме си изказали часове преди това на един дъх всичко (почти всичко) преживяно от последното ни свиждане, и сега просто се оставих да ме изпълни тишината наоколо.
Цветенцето явно усетила, че имам нужда точно от това,утихна до мен. Скрибуцането на полунощните шурци като че ми наместваше акордите в главата. Мълчахме, попивайки пристъствието си
Питах се и си отговарях без глас…къде бе изгубила слънцето от оченцата си?
Ясно бе, и е, че живота е разпилял всички ни, и дори да се присещаме един за други, оставяме потока на ежедневието да притъпи усещането ни за близост.
Никога не е успявала да ме заблуди. Колкото и да е играла на непукист и "всичко си ми е ок", по светлинките я познавах, по изгубените светлинки; и тогава,може би егоистичното ми желание да се заредя с ония огънчета, ме караше да й припомням истории от едно време, или й разказвам мои комични преживявания. Винаги ми е признавала , а и мъжът й не веднъж на изпращане е казвал - 'идвай по-често, не съм я виждал да сияе така отдавна'... А аз го правех за себе си ли? Или за нея? Или и двете преливахме от една на друга усмивки като скачени съдчета...
А този път? защо не успях да прелея?Или само сме имали нужда да помълчим заедно...?



“Не се стремя да узная отговорите, стремя се да разбера въпросите.”

Много обичам мълчанието...в него се крият много повече отговори....
И напоследък се улавям да се стремя към него...да го търся...
В един поглед...
В един допир...има много повече неща. Много повече истина.
Те рядко целят да укрият истината...за разлика от думите.

Защото думите наистина са само сянка на това, което изразяват...
И в пещите на погреса и днешния цинизъм...стават все по - фалшиви и незначителни...
Много малко са днес думите, които биха били изписани с главна буква...

Все се надявам хората да си спомнят онзи Бездумен език...
Истинският.

Да мълчиш...някой да мълчи с теб...и да те разбира, да те топли...това е трудно. И много достатъчно.

Благодаря Ти!


М. Д. : "Не може ли да влезем някъде вътре, на чист въздух?"

nqma za6to.obi4am da razdavam usmivki.
а dali nqma ni6to slu4aino na tozi svqt...ne znam.

Важни са,и те са важни!Всичко е важно щом съществува.Колкото повече неща са важни за нас ,толкова по-пълноценно живеем,мисля.
Не трябва да прекаляваме обаче.В смисъл ,с нищо да не се обвързваме.Да не наблягаме на едно,за сметка на друго.
Чувствата са необходими,но без знаене и мъдрост,не можем да бъдем щастливи.

Зъб за з... усмивка,
око за обич

От много време търся пример за нещо случайно станало,но...Ти би ли могъл да ми помогнеш?Дай ми пример за такова!
КОйто дава той и получава -

Зъб за з... усмивка,
око за обич

Интересен въпрос - кои са въпросите!
При условие че отговорите са у всеки от нас,защо да го правим на въпрос тогава?!?
Някои отговори можем да си ги припомним наистина,но други... трябва да ги изнамерим .Или поне това е мнението ми.
Отговорите ...един вид също търпят еволюционен процес.Нуждаят се от осъвременяване.Човек се развива - предишните му представи за нещата също.Учим се докъто сме живи.
Мен до скоро ме занимаваше въпроса-как да ускоря собственната си духовна еволюция.Отговора който намерих е ,че трябва да ми се случи нещо много лошо.Където волята не достига,Бог трябва да се намеси!

Зъб за з... усмивка,
око за обич

За къде бързаш?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Не бързам!Просто ... много взех да се бавя напоследък.
Има разлика!

Зъб за з... усмивка,
око за обич

зависи от гледната точка, мисля

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Защо?!
Едно е да ускоряваш с цел да стигнеш по-бързо там за където си тръгнал,а друго е да ускоряваш с цел да потеглиш .Нали!?
Лек ден!

Зъб за з... усмивка,
око за обич

Не знам.
За мен ускоряването, каквото и да е то, е еднакво "вредно".

Лек ден и на теб!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

така е. ускорение, потегляне... по-добре да не го предизвикваме сами, когато трябва само се появява. а ние... ние имаме цялото време на света