Вслушайте се!

И така, добри хора, искам да ви призова да направите нещо:
Вслушайте се! Където и да сте - на пазара, вкъщи, на улицата, сред парка, в гората и пр.

Вслушайте се в звуците около вас! Чуйте. Шума, тишината... всички те са съставени от малки, разнообразни звуци, независими един от друг, образуващи една обща музика! Чувате ли го?

Можете да намерите музика дори в Големия град. Чуйте хората! И врабчетата. Стъпките... Вятъра... И след като го чуете, напишете тук всеки отделен звук, който е предизвикал Музиката.


Искам да ви кажа какво чух днес. Бях на село. В околността на селцето, в полето. Затворих очи и чух:
- лай на кучета
- кукуригане на петел
- вятъра в листата на дърветата
- тишината

И беше прекрасно!
Вслушайте се и вие!

Da ve4e se vsly6ah v teb.

Знаеш ли, днес точно за това си мисех, още преди да те прочета!

Днес на улицата се всулушах и долових:
Шумът на чуруликаща радост
Песен на волни птици
(и един автобус)
Летежа на пеперуда
Далечен смях на непознато дете
Мързеливия път на слънцето

Всичко това е част от мелодията.
Всеки път, когато на Земята възникне един нов шум, независимо какъв, всичко става част от музиката...

"Всичко е музика. Хубава музика. Всеки носи в себе си част от мелодията на света..."

Света не се върти нито около мен, нито около теб.
Върти се около остта си.
Света е егоист.

Аз се вслушах във...всички вас и чух всичко това, което сте изброили така поетично!
Благодаря ви!

Ах!

От както сутринта чух едно:"Обичам те!"само то ми звучи в главата.:)
А и .....
-щуреца навън...
-нощния вятър,който леко се носи в нощта и дава живот...
-неясни гласове,идващи от улицата...
-смехове
-колите,които все бързат нанякъде....

такива ми ти работи...

Не ходи по стъпките на другите,защото няма да оставиш собствените си следи.

Мдам ... наистина всички тези малки неща понякога означават много! :о)

And when the rain begins to fall I'll be the sunshine in your life ... :o)

Малките неща правят живота живот:)
"Или го правят ад"-казва един приятел.

Света не се върти нито около мен, нито около теб.
Върти се около остта си.
Света е егоист.

Вчера варих сладко от кайсии. Искам да ви кажа какво чух, докато бърках сместа на огъня в двора.
Чух спокойното къкрене на сладкото.
Чух пукането на огъня.
Чух далечен лай на куче (нещо толкова обикновено, но все пак запълващо някаква празнота в Музиката).
Чух боричкането на врабчетата в короната на големия орех.
Чух падането на череша.
Чух туптенето на сърцето си.

Защото беше тихо, защото беше самотно, защото беше вълшебно...

Аз живея, даже дишам

и обичам да ми е красиво.

Ти живееш до нас - хванах те...

Пич от тук....до там!

Защо мислиш така? Ти къде живееш?

Аз живея, даже дишам

и обичам да ми е красиво.

Се чува пукането на огъня.
Се чува далечен лай на куче (нещо толкова обикновено, но все пак запълващо някаква празнота в Музиката).
Се чува боричкането на врабчетата в короната на големия орех.
Се чува падането на череша. ...


Пич от тук....до там!

О! Разбрах!
Местата, където се чуват подобни неща, са прекрасни, нали? Сякаш там се случва нещо толкова вълшебно и в същото време най-обикновено. Но то е вълшебно точно поради тази птичина, нали?

Поздрави!

Аз живея, даже дишам

и обичам да ми е красиво.

... само да не минаваше влака за перник..

Пич от тук....до там!

Ха! То не било много далеч!
При нас пък минава влакът за Банкя . Но аз този влак си го обичам!

И най-дългият път започва с първата крачка!

Ето какво чух на сутринта след празненство, продължило цяла нощ:

Тихото дишане на една приятелка, заспала на дивана.
Местене на стол по плочките в кухнята.
Откъслечни думи, произнесени едва-едва.
Лъжичката, разхождаща се из чашата с какао.
Викът на сокол във висините.
Шумът от преминаващи коли по магистралата.
Вятърът, метящ праха по балкона.

И своите собствени мисли.

П.П. Ако не ви се чете повече какво чувам (защото аз мога да опиша какво чувам в абсолютно всяка ситуация!), ако съм омръзнала вече - само ми дайте знак! Не искам да оттегчавам никого.

И най-дългият път започва с първата крачка!

Ето какво чух аз след същото празненство...
Чух тиктакането на часовника...
Чук песента на една птичка...
Чух тупкането на сърцето си...
Чух тъгата и омразата към един човек...
Чух шума от метнатите дрехи на простора...
Чух потрепването на усмивката си...


Мелиндор, въобще не си ни омръзнала-даже ни е много интересно да слушаме какво чуваш

"Чух тъгата и омразата към един човек... "

Еовин, това не звучи много добре :-( Знам, че според теб тъгата е красива, но поне омразата смятам, че не е... Да, понякога просто не можеш да продължаваш някой, който те е наранил или ядосал, но това не означава, че трябва да го/я мразиш.

Ако трябва да цитирам една Мъдра Мисъл (много обичам да го правя):
Когато си престанеш да изпитваш обич към някого, не я заменяй с омраза! Защото е подло да мразиш някого, който си обичал или поне си твърдял, че обичаш.

И най-дългият път започва с първата крачка!

.. че си ми комшия..
Ама направо те подушвам.. Я метни една цигара.

Ако нямя хляб - Ctrl V

.. продължило цяла нощ:

Хъркането на Гошо Теслата.
Търкалянето на бутилки по пода.
Пцуване на майка.
Наливане на бира в чаша и вопъл за шкембе..
Викът на този, който се сети, че си е загубил заплатата на покер.
Шумът от тоалетната.
Тишина от балкона, защото нямам балкон.

И никакви мисли в главата...

И да не ти пука - който се е отегчил, нека не чете!

Ако нямя хляб - Ctrl V