въпросче

Имате ли обяснение за "внезапния" огромен интерес към тракийското ни наследство от страна на учени, неучени, ивсякакъв род хора?

Къде го виждаш този интерес?

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

v interes na istinata na men mi se struva, 4e vsi4ko opira do vliqnieto na presata.

He is the ONE! He is ALIVE! He is the BEST! He is the KING! He is ELVIS!

темата не е експлоатирана до край а в нея има много пари

Рано или късно тази култура на "племена северно от Гърция" ще предизвика интерес.
Лошото е, че се граби варварски. През последните 10 -на години що нещо се е изкопало, само небето знае. Вандалите стават богаташи, но по-лошото е, че се унищожава безценно културно наследство.
Голямата сензация предстои, когато се установи някаква форма на писменост у древните траки...
Медийния бум се дължи на съперничене между 4-5 големи имена в страната, подкрепени от няколко холдинга, в надпреварата им да открият голямото светилище на Дионисий.

Естествено е, че Дионисий е гръцкото име на древния тракийски бог Сабазий (Залмоксис, Загрей са други интерпретации и функционални особености на същото по природа божество), така, че с две думи - търси се централното светилище на древните беси, за което се знае, че е било някъде по нашите земи. Именно по негов образ и подобие Орфей (13в.пр.Хр.) създава Делфийския храмов комплекс, който изиграва съществена роля по-късно при формирането на гръцката държава и оказва съществено влияние върху нейната култура.

В луда надпревара са поне няколко екипа, които оповестиха поне 4 предполагаеми местонахождения...

В същото време безхаберно се пилеят с години събирани керамични находки с древност поне 6-8х.год.?!... Ама нали знаеш - не е луд тоя, дето яде зелника...

Преди време четох на Литернет една много интересна статия на Боян Манчев за българския националекзотизъм. В нея той разглеждаше най-общо еволюцията на митовете, върху които се гради българската националност. Възрожденският национален легитимационен проект е легнал върху мита за овчаря-хайдутин (пасторален, идиличен мит), който обаче претърпява известна еволюция в епохата на социализма с търсенето на алтернативни легитимационни проекти - един от тях е "тракийския мит" на кръга около Людмила Живкова, друг е мита за завръщането на Одисей на Тончо Жечев.

Тракийският мит е всъщност начин да се открие пътя към забуленото лице на Другата Гърция - Дионисиевата, оргиастичната култура, която прегръща и немския романтизъм през 19 век в търсене на немски легитимационен проект.

Това е един съвсем лаконичен синтез на иначе твърде дългата и философска статия. Не знам дали улучвам точно тона на въпроса ти, затова спирам дотук. Лично аз намерих доста доказателства на авторовата теза и в съвременната българска литература, и в засиления интерес към езичеството и т.н.

Защото са закъсали с парите, а знаеш колко струват тракийските съкровища...

teoria.bg.tf

много интересно, благодаря за подсказката - ще си намеря тази статия, щом ми остане време!
можеш ли да кажеш нещо повече за Боян Манчев? какъв е по професия, образование?
поздрави

a wee little girl with a can of gasoline

Боян Манчев е филолог и философ, занимава се с история и теория на изкуството.
Пълна информация за него има в сайта на литернет -
[линк]
Като кликнеш на "автори" излиза индекс, от който можеш да се насочиш към Манчев. Там ги има и неговите статии, една от които цитирам по-горе.
Поздрави и на теб!

"За да направи възможна фикцията на началната репрезантация, трагедията трябва да фигурира фикцията на безформеното, което ще представлява радикална цезура в структурата на означаването. "


ПОМОЩ!!!
Защо пише така тоя човек?... Нищо не му разбирам!
Много се е набъркал в чуждоезиковите изследвания и според мен стилът му на български много страда от това. Тежки конструкции и толкова абстрактни понятия, всяко от които трябва да се дефинира поотделно и то специално за нуждите на настоящата статия - това ли е модата в културологията в днешно време? Ужас.

a wee little girl with a can of gasoline

. Езикът е отражение на мисловния нюх, на мисловния нагон. Тук няма нищо общо сравняването на субективностните критерии.

Защото такива няма - дадена импресия се експлицира и толкова - и който не уважава индивидуалната диалектика, да не се занимава с четене, в което се нуждае от наглед за нея. Езикът като функционалност на себе си самия не е забавление, а компресия - и правилното компресиране създава стила.

______
So if I can shoot rabbits,
then I can shoot fascists.

друже, с тия трансцендентални приказки намираш ли други хора, с които да си комуникираш функционално без да ви се бият индивидуалните диалектики? :j

не се безпокой за мен

Die Welt is alles was der Fall ist.

Лорета, четох наскоро точно същия тип приказки от един французин... подобни "интелектуалци" са дълбоко обременени и вероятно болни хора...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

то е ясно, че езикът е компресия само когато е функция върху себе си, т.е. на второ или по-високо ниво. но тия нива много често изискват специализирани или поне задълбочени знания в конкретна терминологична област. при това функцията не е еднозначна - една и съща лексикална единица може да кодира _различен смисъл_ в замисимост от контекста на областта, в която се прилага. това обикновено значи: колкото по-голяма компресия, толкова по-ограничена аудитория. а добрият стил изисква добър баланс - крайностите както обикновено водят до лош резултат.

а експлицирането на импресии има смисъл само когато другият субект разпознава кода им. та тогава за какво уважаване на индивидуалната диалектика изобщо си говорим, ако ще експлицирам прилагайки код познат на едно ограничено малцинство или още повече - познат само на мен? какво по-голямо неуважение от самозатварянето и умишленото отхвърляне на мнозинството.

Вярно е, че статията на Манчев е написана сложничко, аз това го споменавам и в първия си постинг по темата. Обикновено правя собствени резюмета на статии като горната, за да не се връщам после пак и да разгадавам енигми.

Но темата много ме интересуваше и затова се напънах да я прочета. Не съжалявам. Освен че има интересни тези за основата и еволюцията на българското национално митотворчество, статията ме накара да потърся примери от класическата и модерната българска литература, които следват пътя на това митотворчество. Процесът на откриването им беше изключително забавен за мен.

"Стига крайности!" - Средновековен отказ от търсене на факта, поради кофти презумпция. Балансът - вреди на неочакваността, на точната фраза, която е способна да разтопи "образоваността". Компресията - път към издигане, към селективност на словото. Търсенето на кода - най-желаната игра от пасивния субект, вие - привърженици на твърде ясното (за тях) - се опитвате - безуспешно - да го изолирате от лоното му. Отхвърлянето на мнозинството - знак за издигане чрез писането, знак за утвърждаване на собствеността и пластичното могъщество на речта.

Die Welt is alles was der Fall ist.

Сам(а) виждаш, като се пооткъсна от догматичните постройки на онези, които не различават високопарно от висококласно, че играта, която ти предлага подобна статия, заедно с инкрустираната в нея тема, не може да не бъде използвана като наслада за откриващия. Защото така субектът се изживява като демиург, убива автора и сам преиначава неговата текстовост в собствената увереност.

Ето това е жизнеутвърждаване.

Die Welt is alles was der Fall ist.

Мда, интелектуалец е всеки, дръзнал да види отвъд простото и дори несамостойно привличане, дадено понятие - дадена феноменална мярка.

Това е истински грях срещу желаещите 2Д мисловност - игра с неинтерпретирани и празни знаци.

Die Welt is alles was der Fall ist.