едно писмо до вас

Парадоксът на нашето време е,че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали,но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко,купуваме повече, но се радваме на по-малко.Имаме повече образование ,но по-малко разум, повече знания,но по-лоша предценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми ,повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много ,пушим твърде много ,харчим безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде изморени, четем твърде малко, гледаме телевизия твърде много и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия си съсед. Покорихме космически ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща ,но не и по- добри неща.Пречистваме въздуха, но не и душите си.Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си.
Пишем повече, но научаваме по-малко.Планираме повече, но постигаме по-малко.Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, коитоскладират повече информация и бълват повече копия, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.Времето на по-големите семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътуванияы еднократните памперси и еднократния морал.Връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко- възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.Време, в което има много на витрината и малко в склада.
Запомнете, отделете повече време на тези , които обичате, защото те не са с вас завинаги. Кажете блага дума на този, който ви гледа от долу на горе и ви се възхищава, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Казвайте "ОБИЧАМ ТЕ" на любимите си, но най-вече наистина го мислете.
Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте се за ръцете и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, да споделяте всичко което имате да си кажете. Защото животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите , които спират дъха ни.

ВСЕ ПАК ДА УТОЧНИМ АВТОРА !!!

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!

Джордж ГАРЛИН
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

Парадоксът на нашето време е, че ...