защо?

здравейте, влизам във вашия клуб без да имам формалното право, но все ми се струва, че това ще бъде логичния края на моето семейство. Мъчи ме един въпрос - защо? имаме две прекрасни деца - умни, красиви, жизнени - всеки би се гордял с тях, би им се радвал. и двамата имаме добри професии, нормални доходи, жилище, голяма библиотека, всеки кара почти нов автомобил, излизаме често, виждаме се с приятели, имаме обикновен, но пълноценен живот. но с течение на времето той се отдръпва от нас, все повече закъснява вечер, намира си работа през уикендите, имам чувството, че не му е уютно, а не виждам защо. връща се към старото си семейство - брат, снаха и майка. този уикенд приятели ни поканиха на вилата си извън града, децата да играят на открито, ние да се видим, мъжете да ловят риба. преди минути ми каза, че нямало да идва с нас, защото имал работа. питам го каква - мълчи, питам го дали ще ходи при майка си - да, там ще отида. децата не са го виждали цяла седмица, не са общували всичко на всичко повече от 3-4 часа и то сутрин между закуската и излизането или вечер, когато гледа телевизия, а те играят насам-натам.
защо е въпросът, който ме мъчи. няма да се предам лесно, ще се боря за вниманието му - по някакъв начин ни го дължи, той е всичко, което имаме, всъщност го обичаме и се нуждаем от присъствието му. но...
търся всички позволени или непозволени начини да му създам потребността да бъде с нас. мисля, че утре ще се чувствам кошмарно, като гледам другото семейство. моля ви за мнение и съвет

Можеш да спечелиш отново интереса и вниманието му но ако наистина го искаш то ЗАБРАВИ МИСЪЛТА ЧЕ ТОЙ НЕЩО ТИ ДЪЛЖИ!!!
Помисли над думите ми. Не можеш да притежаваш човек. Ако го обичаш не го обсебвай насила. Опитай с добро. И за да можем да ти дадем съвет разкажи повече. Защо и как той е загубил интереса към теб? Ти с какво поддържаше личния му интерес към себе си?

Дано да бъркам,но според мен се е заформил триъгълник.Някоя колежка,или някое младо девойче което иска да се повози на хубава кола.
Не бързай с борбата дръж си се естествено,бъди мила с него и ако излезна права се прави,че незабелязваш.Почакай и увлечението ще му мине

"връща се към старото си семейство - брат, снаха и майка"

Не е ясно за какво връщане става въпрос.

Печели онзи, който може да се загуби в краткия миг на щастие!

NE SE SARDIAZ SAM NA 35 GOD.I SA6TOTO SE POLO4AVA PRI MEN

какво очакваш да получиш като не даваш нищо от себе си?

Постването ти звучи доста парадно и показно: двамата имаме добри професии, нормални доходи, жилище, голяма библиотека, всеки кара почти нов автомобил - сиреч нищо, което носи щастие. Човешкият живот се измерва с други неща. Малко си пообъркала мерните единици. Във всеки случай - ако сама не се направиш щастлива, ако не ти идва отвътре - никой не може да те направи. Това добре го запомни.

P.S. Твоето момче това - последното - очевидно добре го знае. Знае и как да си живее живота.


Love should be everything or not at all...

АБЕ И АЗ МИСЛЯ щО НЕ ЖМУ ХВЪРЛИш ОКО КЪДЕ ХОДИ ДА МИНЕш СЛЕД НЕГО МЪЖЕТЕ НЕ МИСЛЯТ ЗА ТЕЯ НЕщА НЯМА И ДА СЕ УСЕТИ.НО СА ПРАВИ ТУК ОТ КЛУБА МЪЖ БЕЗ ПОРТФЕЙЛ Е Е НИщО ,НО МЪЖ БЕЗ чУСТВА ОщЕ ПОВЕчЕ.

Миличка, търпение му е майката.
Каквото и да направиш едва ли ще го вкараш в праният път ако той сам не реши. Щом си решила да се бориш, бори се. Само се опитай в тази борба да запазиш самоуважението си. Много е трудно, децата незнам колко са големи,но скоро ще започнат да задават въпроси. Ако можеш спести им повечето подробности. Мисли повече за себе си. Ти си човека, който има нужда от помощ в момента.Абсолютно си права че си се обърнала към най-близките хора. При вас както сама казваш всичко е било 6. Е след хубавото неминуемо идва и нещо лошо. Искренно се надявам да намерите сили и двамата да преодолеете създалата се ситуация. И ако все пак се стигне до "логичният край" както сама казваш /в никакъв случай не ви го пожелавам/
помни ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

Мамка му. Писна ми от мъже който искат да бъдат ухажвани. Това не беше ли привилегия на жените. Светът съвсем се обърка. Според моето скромно мнение това е мъж който има всичко. Единственото което търси в момента е нова емоция. А са се навъдели толкова "практични жени", че как да устои човека.

Абсолютно си прав! Само ми се иска да допълня нещо - изброените "благинки" са само "утежняващи вината обстоятелства"...Твърде интересен възглед за това що е щастие...

"Не чета и не отговарям на постинги на маймуница. Образуват ми главоболие..."

Не ми мамкай ако обичаш! Искахте еманципация-ето ви я. Искахте права-ето ви ги. Ама правата вървят ръка за ръка със задължения. Искате правото да си избирате сами мъжете. Ето ви го. Сега обаче трябва и да си ги сваляте. Това да не ти е проблем? Проблема е, когато искаш всичко да ти се поднесе.
Какво си мислите бе жени? Че любовта е баница? Плащаш я и я имаш вкусна и топла цял живот? Да ама не. Трябва да си я къташ. Тя е като огнище. Не можеш да очакваш вечно да се грееш без да слагаш дърва. А сега някой е изревал, че огнището му гасне. Или да си го подклажда, или да си търси друго. Третия вариант е на студеното.
Ако човека е забравил че е обичан това трябва да му се припомни. Не знаете как? Научете се! Ние как можем да се учим на каквото ви скимне?
Айде стига толкова от мен и помисли над думите ми. И не ми мамкай ако обичаш. Дръж се като дама.

Някой да и го каже най-после.

Значи според теб повечето клубари са нищо? А ти какво си? Нищо повече от една жена, която дрънка без да мисли.

прочетох много внимателно отговорите ви. няма да скрия, че не намерих подходящ съвет. освен това се отвратих от позицията, че мъжът/бащата в едно семейство нищо не дължи. то така погледнато и жената/майката нищо не дължи. та ако всеки се прибира когато пожелае, прави само това, което му доставя удоволствие и няма задължения и грижи какво ще стане с децата?
нашите деца са на 5 и 7,5 години. нуждаят се от майка и баща. тъй като майката е налице, т.е. има кой да ги нахрани, да им избърше сълзите, да им промие раните, да им прочете приказка, да им купи маратонки, да ги заведе в парка, да им премери температурата, когато са болни, да ги разсмее, когато са тъжни....., таткото има времето и свободата да организира собственото си време единствено в услуга на самия себе си.
е, такава позиция не приемам. и май се досещам, уважаеми господа, защо сте в този клуб

защото другия липсва.

Ако вашия татко има време само за себе си и занапред ще има време само за себе си.
Ако чудесно се справяш сама и нямаш нужда от помощта му или не я получаваш, а емоционално вече сте далеч един от друг... защо ти е една грижа (разбирай го - едно дете) в повече?

Та така...


Ти имаш ли?

Eli,
Не се разочаровай, ако не намериш подходящия съвет, а и какъв очакваш да бъде той - списъка с всички позволени и непозволени начини да му създадеш потребност от вас?

Ами трудно е да се даде такъв списък, а и някои от възможностите са описани дори в наказателния кодекс :))

Затова и хората тук са ти отговорили по принцип. Ето - и аз мога да ти дам най-общите съвети - поговорете двамата, сподели болката си с него, потърси това, което навремето ви е събрало, използвай го, за да се сближите пак. Дай, за да получиш...

Ами изкуствено ми звучат тия съвети - твърде общо-пожелателни са... Не стават така нещата. Насила - няма да го върнеш или заинтересуваш. Отношенията ви ще са хармонични, само ако и двамата осъзнато го искате - естествена хармония между вас не се е случила, а и тя по принцип рядка е след първите години... Значи - потърси, потърсете осъзнаването на нуждите ви, на желанията ви, на възможностите... Не, не по дълг - ако нещо по задължение се прави - в клетка ще седи душата на човека..

Ти си недоволна, на него не му пука, а може просто да не осъзнава какво ти причинява. Може да не му е комфортно с теб - и за него причините да са напълно основателни и да го карат да се дръпне от теб, от семейството си. Всичко може. С това, което до тук си казала - всякакви хипотези са възможни.

Защо се питаш тъй става - много са възможностите... Аз самия навремето се отделих по подобен начин от семейството си - по мои си причини, но ефекта - същия.

Ей затова принципно ти пиша. И да знаеш - има един период от време при вас, в който (ако отдалечаването ви е поради неопитност или неразбиране) можете да се сближите отново. Ако се разминете в това време - няма да успеете. Ако сте несъвместими - пак. Може да е дълго времето, а може и да не стигне. Всяко прибързване ще намали вероятността от успех. Всяка кардинална стъпка - също. Освен ако сполучливо не помогне...

Ей така седят нещата... Бори се за вниманието му, но недей с непозволени средства. Бъди искрена и направи, каквото чувстваш, че трябва, но бъди готова за всеки резултат.

Прочети ако имаш време темите в клуба и от предните месеци. Намираш се в една от сравнително честите житейски ситуации - виж опита на другите. Виж дали няма да откриеш нещо по-полезно във вече писаното. И не забравяй - повечето от пишещите тук не са успели да запазят семействата си. Това все пак изкривява нещата, но не много. Наистина - не много. Можеш спокойно да четеш.
Успех ти желая!

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

благодаря ти за уравновесеното мнение, много ми е трудно да осъзная, че се намирам в една както ти казваш често срещана житейска ситуация, но която никога не съм вярвала, че ще се случи на мен. много държа на семейството. може да звучи смешно, но един успех в работата ми, един спечелен клиент, за който останалите ми колеги направо се спукват от кеф и гордост, хич не ми прави впечатление, защото истински ценна и полезна се чувствам само у дома, сред близките си. всичко останало ми се вижда фалш и изкривена ценностна представа. работя за пари и донякъде за себедоказване, но щастието ми е вкъщи. затова и очуждаването на съпруга ми е такъв болезнен факт. очаквах няколко мъже да ми кажат... при мен очуждаването дойде, защото жена ми правеше така и така, бих се прибирал с радост, ако тя правеше така и така или бих прекарвал повече време с децата, ако можеше това и това... май искам прекалено конкретни съвети.
благодаря на всички все пак.

Eli,
Има много неща, които не зависят от теб. Т.е. няма алгоритъм, който - като го изпълниш от едно до сто и да се получи желания резултат. За прекарването на повече време с децата - има мъже, при които тази нужда се появява по-късно, дали защото с по-голямо дете можеш повече да поговориш, или пък понеже нуждата да си с детето си, се развива по-късно - не мога да ти кажа. Но със сигурност ако той остане далеч от децата - връзката с тях няма да се създаде.

От тук насетне почвам с хипотезите - приемай критично, туй което пиша - може да не е вярно за вас.

Ти се чувстваш истински ценна и полезна в семейството, дома и близките. Мъжът ти вероятно не осъзнава ценността на семейството в живота си. Може да е всякакъв, като характер - амбициозен, преуспяващ, спокоен или пък несретник - няма значение - за него семейството не е ценно, защото не го разбира какво е. Не се прибира, за да си зареди батериите, а дори напротив - сигурно се изтощава...

Не знам дали си чела някоя книга на тема семейни/партньорски отношения - можеш да погледнеш това, което сме коментирали тук. Специално книгата на Джон Грей я има и в онлайн вариант.

Описани са някои поведенчески разлики между мъжете и жените и е обяснено какво очаква мъжът, като се върне в къщи и защо са разминаванията, които се случват. Туй, че ще ги прочетеш тия неща - няма да промени много. За да си имате семейния уют - и двамата трябва да поискате да го направите. Ама вашия си - не твоя, с твоята представа за него, не неговата представа, а нещо, което двамата да направите.

В резюме - ти сама не можеш да му изградиш уют. Той сам - не може да те направи щастлива. Взаимно може би ще можете. Ако сте наясно и се потрудите.

Не знам дали уместно е да ти дам такъв един съвет - не търси щастието и реализацията САМО в семейството - бъди успешна и в работата си, изпитай удоволствие от професията си, каквато и да е тя и от отношенията си в обществото. Ако ти това постигнеш - по-леко и естествено ще дойде взаимното разбиране с партньора ти, а той ще се научи да търси реализация и да изпитва щастие в семейството.

Мамицата му - не става тая работа от самосебе си :) Дори там, където изглежда се е получило така - просто хората са имали я опита, я възпитанието, я естествената склонност и възможност да постигат семейно щастие. Останалите трябва да се учим, но съм уверен и сериозно се надявам, че резултата си струва.

Дано пък се получи при вас!

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

прав си, че трябва и двамата да го направим, но тъй като той няма желание се надявах да успея сама да го провокирам. защото имам надежда, но не знам как да я осъществя на практика. снощи направих любимото му ястие, доста е трудоемко - пълнени сини домати. оказа се, че е вечерял другаде. много ме доядя, че съм си изгубила два часа в рязане и готвене, но нищо не казах. преглътнах го и започнах да говоря за уикенда. каза ми да го планирам сама, че щял да ходи за риба. а нима нас не може да вземе, момчетата ще пощуреят от кеф? просто излязох от стаята, взех си душ, плаках.
много тъпо от моя страна. отново не успях да намеря път до него, отново се провалих. а можеше да бъде другояче!

Ами просто човека може да има нужда от почивка, а жизнерадостните деца да му идват в повече. Просто възможност