Насметох се.

От как родих, Денис стана по-капризен, нервен, истеричен на моменти.
Това което ме накара да потърся консултация с детски психолог беше не толкоз тръшкането му, колкото манията да си удря главата когато не стане на неговото и моето незнание как да реагирам в тези случаи. Ако го игнорирам той започва да се удря здравата и се страхувам да не се нарани, ако пък реагирам той възприема този модел на поведение трайно защото вижда, че има ефект и това е начин за манипулиране
Така. Да не навлизам в подробности. Леко съм шокирана, уплашена и объркана.
Най-общо налице е колебание дали състоянието на детето се дължи на неправилен модел на отглеждане съчетано с криза на възрастта и ревност към по-малкото братче или става дума за изоставане в психическото му развитие
Основание за второто е това, че той не ползва още гърне, че не се храни сам и че речта му е неразбрана. А също и че не умее да се заиграва продължително време с играчки.
Беше направена и констатация че не може да общува с деца и хора въобще, независимо от опита ми да опровергая това твърдение.
Най-шокиращото за мен беше да науча, че бебетата не трябва да се целуват, защото това ги кара да се плашат и възприемат целувките като опит за физическо посегателство върху целостта им.
Значи през цялото време аз съм допускала една и съща грешка прегръщайки и целувайки детето си.
Другото шокиращо нещо беше, че детето трябва да има твърд режим, но пък да се храни през ноща!!!!!
Това по повод информацията че храня Ерик на поискване. Почувствах се обвинена, че отново правя грешка. Груба проява на грешка било храненето на поискване !/при Ерик/
Но също така груба грешка било че не съм хранила едно време Денис през ноща! И съм мъчила детето и съм го държала гладно.
Кажете как хем да постигна режим, и въпреки това да го храня нощем ? Аз ли не разбрах....
Шокиращо беше да разбера и че малките бебета не плачели нощем. А моето плачело ! Кой ми бил казал, че малките бебета плачели ?!? Нямало такова нещо, а при моето това била проява на мъчение и на нещо ненормално едва ли не.
И накрая също ми казаха че отивам от едната крайност в другата. Т.е. от режим при Денис до хранене на поискваме при Ерик, което е грешка.
Насметох се, обърках се, направо изпуших там.
Едва се удържах да не ревна...
За гърнето се опитах да кажа, че мисля че детето трябва само да стане готово. Защото тя ми казва че се слага от 7 месеца. И аз споделих че съм чела, че на тази възраст пишкането и акането са неосъзнати и се вършат механично и че има изследвания които сочат, че при толкова ранно поставяне на гърне по-късно детето започва да се изпуска.
Скараха ми се, т.е. направо ме овика и ми заяви че нямало такова нещо.
В резултат на което не посмях да кажа, че при децата на кърма е редно да се хранят на поискване защото кърмата се обработва по-бързо от стомахчето и то по-бързо огладнява, как да спазвам режим и да го държа гладно ?

Направо не знам на кой свят съм в момента.
Не трябвало да кърмя бебето пред него. Макар че и обясних че в началото съм мислила по този въпрос много и съм решила че така е по-добре защото пък ако се затворя в стая той съвсем ще се почувства изолиран и ще реши че правим нещо тайно от него.
И сега какво?
Постави ме в състояние да чувствам вина че съм родила още едно дете.
Дотам, че като се прибрахме не посмях да отида да погледна бебето в коша. А като му сменях пампреса преди малко, а той ми се смее с отворена уста, аз му шепна тихичко, за да не ме чуе Денис.
Трябва ли да се чувствам виновна и да правя по този начин паралел между децата си ? Положението при Денис било вече много задълбочено и много тежко !

За кой детски психолог иде реч?


[линк]

Мели, не искам да пиша публично името. Ще ти пусна бележка след мъничко.
Само да нахраня Денис и да го сложа да спи.

Да, добре, не съобразих.


[линк]

Aбе Додо, как пък на тази психоложка попаднахте?!!?

Първо - струва ми се доста непрофесионален подхода - да те навика, да ти вмени чуство на вина - а поне даде ли ти идеи за конкретни мерки, които да вземете.

Второ - егати безумната теория, че децата не трябвало да се целуват!За мен най-важното нещо, което трябва да дадеш на детето е любов и сигурност, които до голяма степен са и физическа близост. Че моят умира т кеф като го мляскам - и това ако е показание, че ще го повредя психически!!!

И с плача нощем нещо не схванах - как така не плачат през нощта , значи ако плачат - са в стрес, измъчени и т.н.?- ами ако са гладни, ако сънуват кошмари, ако им е скучно и куп още работи???

Твърдия режим и храненето през нощта оставям без коментар - за мен са несъвместими.

Егати - как пък вместо помощ получи такова огромно объркване и вина! На мен "съветите" ми звучат много непоследователни, отношението - назидателно - мисля, че не сте попаднали на подходящия човек!

Хей, мила Додо!
Я се успокой, тази психоложка според мен не е съвсем с всичкия си... Не се шашкай, аз не познавам майка, която да има 2 деца и по-голямото да не ревнува малкото.
А моето бебче като го цункам спира да плаче и се успокоява, пък било и това физическо послегателство върху личността му
Гледай си дечицата и не ходи по такива доктори, сама ще се справиш по-добре

Съвсем неопитна съм - бъдеща майка съм, и то за първи път, но не можах да се стърпя да ти напиша нещичко... Толкова тъжна и уплашена ми звучиш, стана ми много жал и ми се иска да ти помогна с нещо... Не че знам точно с какво...
Първо, набий си в главата - ти си МНОГО ДОБРА МАЙКА!!! Вярно е!!! Не се съмнявай в това!!! Твоето голямо момченце явно изживява някаква криза, но ще му мине, не се шашкай толкова! И към двамата спокойно проявявай майчината си любов!!!
Защо не потърсиш второ лекарско мнение??? Защо някакъв си лекар трябва да ти се кара и да те кара да се чувстваш виновна??? Горе главата!!!
Имаш ли някаква подкрепа в семейството ти - мъж, майка, или приятелки?
Целувките на децата не могат да бъдат вредни, освен ако не ги целуваш насила - виждаш, че то в момента не ще близост, но ти му се нахвърляш... Казвам ти го най-отговорно като дипломиран психолог!!!
Колко годишен ти е големият? Имаш ли възможност да повериш за няколко часа малкия на някого и през това време да обърнеш 100%-ово внимание на големия? Майка ми така е направила с нас - като е видяла, че съм почнала да ревнувам от сестра ми - била съм на 5 години, а тя на няколко месеца, въпреки че по принцип съм много спокойно и добро дете, е оставила сестра ми на майка си, а мен ме е завела на първото ми кино в живота ми - на "Лебедово езеро", била съм възхитена от излизането само с мама без бебето и после ми е минала ревността...
Извинявай, ако не съм ти дала кой знае какъв съвет... Просто ми се искаше да протегна приятелски ръка и да покажа съчувствие, разбиране и подкрепа! Пиши пак - Деси.
Относно тряскането на главата - и сестра ми, която е зодия Лъв, като 2-3 годишна си удряше главата със сила в пода, и майка ми се видя в чудо с нея... И то на инат, когато не става на нейното... Мама е прочела тогава д-р Спок, който съветва родителите твърдо да забранят удрянето на главата, но ако това не помогне, като крайна мярка, да полеят изведнъж детето с леген хладка вода, докато прави ритуала си, за да се стресне и да не го повтаря повече... Тъкмо майка ми взела водата да я лисне върху сестра ми, и тя като по чудо спряла да се удря сама, та не знам дали методът помага или не...

Стига бе, от къде я намери тази психоложка. Тя нали трябва да помогне,да даде съвет сега ,а не как е трябвало да стане.... и в крайна сметка каза ли нещо за блъскането на главата - как да се преодолее.
Аз нямам опит с две деца ,но също бих кърмила пред по голямото. Бих обръщала внимание и на двете,може би малко повече на баткото за да не се чувства пренебрегнат- все неща които и ти правиш.
Защо не потърсиш и друг специалист?

Личното ми мнение е да потърсиш друг специалист.

Искрено ти съчувствам, стана ми страшно мъчно, че си така разстроена. Мога да говоря само от впечатления от писаното от теб в клуба, но - според мен ти си една истински добра майка.

Стискам ти палци!

Додо, мисля че си прекрасен човек и МАЙКА!
Наистина потърси консултация с още 1 психолог, дори мота да ти препоръчам ако решиш. Не се връзвай на подобни изказвания, това на никой не помага. Мисля че децата трябва да бъдат целувани и да усещат колко много са обичани....това е 100 пъти по-важно от гърнето и незнам си какво още!
Спокойно и ако решиш пишим ми бележка!

е, нямам думи
по откачени твърдения не съм чувала и то от психолог

и ти какво сега, ще й се вързваш ли на простотиите?
ами и аз тогава съм свършила същите грешки като теб - марти започнах да го уча на гърне след навършени 2 години; той започна да говори чак след 2те години - до тогава слушах само ъъъъъъъъъъ, да не говорим, че много звуци не ги произнасяше дори случайно; първите месеци, когато беше в къщи и буден марти задължително присъстваше на кърменето; през тези три месеца му цедях кърма и му давах да пие - всяка сутрин пиеше по 150-250 мл. кърма, аз докато кърмех ники; марти си блъскаше много главата в кошарата, когато беше на около 18-20 месеца - след това постепенно затихна; хранех ники на поискване, защото той така и не свикна с режима за разлика от батко си.

тъй, видя ли сега, че и аз съм от тия ужасно некомпетентните и трайно малоумни майки ще видиш какъв списък с такива като нас ще се появи след малко по темата.
я се успокой ! забрави какви ти ги е наговорила "специалистката". гушкай си Ерик без да се криеш и прояви търпение към Денис - няма начин да не прояви ревност по някакъв начин.

по отношение на "биенетео на главата" ще ти препиша днес след обед какво пише Д-р Джон Пиърс в книгата си "добри навици, лоши навици". аз си я купих, защото в нея се дават съвети как да се отказват децата от лоши навици, а и марти и ники имат такива.

успокой се защото децата ти имат нужда от любов, а не от специалисти.

додо, възможно е да сте допуснали някакви грешки в грижите за денис, които заедно с неговата емоционалност и раждането на ерик да са провокирали тревожното поведение. каквито и да са те, едва ли се свеждат до спазване на режим на хранене или ненавременно (кой ли определя кое е навременно) отказване от памперс. затова - горе главата! не се връзвай на такива дивотии, че целувайки бебето всъщност му вредиш. нали се сещаш, че в такъв случай всички деца щяха да са трайно увредени.

ако наистина поведението на денис те притеснява, потърси друг психолог и не се травмирай от това преживяване. аз лично познавам жена, която от доста години работи с деца и от разговорите си с нея знам, че винаги има решение. търси някой, който ще ти каже какво да промениш в поведението си или в обстановката, за да не провокираш нервните изблици на денис. от думите ти не става ясно да са ти предложили алтернатива на така критикуваното твое поведение.

усмихни се и нацелувай момчетата!

нашето гардже си е най-хубаво!

По "некомпетентна и трайно малоумна майка" от теб не познавам, как можа!!

П. С. Няма да се ходи в Дания, оставаме на слънце да си гоним чайките. Г-н професора е с ПО-гОлеми претенции, това не го устройва

аман от "умни глави"
Просто не ща да коментирам в детайли че.....
Колко е голям Денис?

Хех
видях - на две
И тая кво иска?????? На две моята дъщеря почти не говореше!!!!
А и знаеш ли какво - защо не го пращаш на ясла? Поне до обяд? Така ще общува с връстници! Пък и ти няма да шепнеш на бебето! Аз вероятно така бих постъпила

Така като чета ми се струва, че тази психоложка има нужда от професионална помощ. Как може да ти наговори такива работи?! Та бебетата от къде ще разбират ден ли е нощ ли е като са толкова малки колкото Ерик? Те си плачат та нали са бебета как да изразят емоциите си по друг начин освен с плач и смях?! И как да не го целуваш! Че моето бебе си "умира от смях" когато го целувам където и да е. Та това е най-хубавото ! Тя да не е била пред пенсиониране и да не знае, че кърменето при поискване е един от най-добрите начини за хранене на бебето и за поддържане на лактацията и, че при някои бебета това е най-добрия начин на хранене, при други може това да е режима /при нас е така/ . И е съвсем нормално голямото да ревнува. Дори е нормално да се държи по бебешки, за да му се обръща повече внимание. На наши познати голямото детенце се беше научило да си казва за тоалетната, но известно време след като се появи бебето /братчето му - разликата е 2год. и 4 мес./ започна пак да се напишква та да му се обръща внимание както на бебето когато му сменят памперса. И това той самия си го каза. Просто трябва търпение с дечицата и всичко ще се оправи. И по-добре отиди при някоя друга психоложка малко да те успокои. Според мен се справяш страхотно и си страхотна майка въобще не й се връзвай на тази.
Даже й напиши името та да не се излъже някоя друга мама да отиде при нея за помощ!

Деница-5.12.2003г.

Миличкото майче , определено е било отвратително преживяване !!! За съжаление има и такива лекари и по-лошо в случая психолози. От това, което съм чела като литература, включително и детска психология (покрай следването на сестра ми), си обсолютно права за гърнето - от седем месеца са пълни глупости - всяка интелигентна майка знае, че преди 2 год. възраст (средна стойност !!!!) няма физиологичен контрол върху задържането - че може да се постигне механично от 7 месец - не споря - но въпроса е детето да контролира процеса. В реда на нещата е Денис (на 2 и 8 беше, ако не бъркам) да не иска сега да е по-различен от бебе - и той с памперсче, по-бебе един вид. Пък и доста от момченцата проговарят разбираемо слд 3 г. и повече. За целуването не коментирам, тъй като съм доста любеобвилна и моят син е тотално притиснат физически от целувки, откак се е появил. Действително дава само на мен да го целувам и рядко бузка на друг, но и той си има предпочитания и настроения.
Съвсем нормално и Денис да е нервен и тъжен на моменти и действително ако имате специални само за вас двамата моменти и разходки (малко пренебрегване на мъника се налага, ама после като свикне баткото ще се реваншираш) ще помогне.
Искрено съжалявам, че сте попаднали на такъв "психолог". Ако сега си още по-разтревожена, което е вероятно може да отидете при друг или просто намери сили и "слушай сърцето си", както и досега, защото аз лично съм убедена, че това е верният път.

Додо, невъзможно е да не ти е повлияла тази "трогателна" слраща с психоложката, но мисля, че си разумен човек сама да прецениш, че просто не си попаднала на добър специалист! Просто си гледай децата както ти намираш за добре и всичко ще си дойде по местата!

Майка ми е психолог /не детски обаче /, но сме си говорили по този въпрос със синдрома "второ дете". Тя ми е казвала, че при подобна разлика 3-4 годи ревността е много често срещана. Освен това се съчетава и с първата криза, която протича при децата - на около 3 годишна възраст и нещата добиват подобен като при вас вид.
Мисля си, че макар и да ти е тежко, просто трабва да изчакаш Денис да свикне с присъствието на бебето, като през това време продължаваш да му показваш тъпо и упорито , че го обичаш не по-малко. То всичките тези постъпки - тръшкане, автоагресия, агресия спрямо останалите са начин на привличане на вниманието, може би просто се чувства застрашен, че губи точно това внимание!
А пък това с нетрябването да целуваш децата - по-голяма простотия не съм чувала!
Спокойно!Нали знаеш какво казват по американските филми почти без спир- evеrything will be alright!

Не мисля, че мнението е на кой знае колко компетентен специалист. Преди всичко ако е кадърен лекар би следвало на първо място да си даде сметка думите му как ще повлияят на теб, а после да ги говори такива. Най-много ти ще изкукаш от нерви покрай такива. Успокой се. Мисля, че си прекрасен човек и майка. Най-вече, защото ти СИ тяхната собствена майка а от това по-добро за тях няма!
Племенника ми също чак след втората година започна да се учи на гърне. Майтапеха, го че какъвто е слабичък майка му му слагала памперс за подплънка, че да му се вижда дупето.
Възпитанието на детето е толкова огромно и необятно море, че не можеш да свършиш всичко и то както го пише по дебелите книги. Давам ти пример с Мария. Ми другите майки ми завиждат, че заспивала в 9 и се събужда в 9 сутринта и ме оставяла да си понина през ноща... а те питат ли ме аз как им завиждам, че техните се хранят от лъжичка, лапат пюретата и не водят невъзможни войни по 5 пъти на денза да изяде поне малко храна... Ела да видиш как се ядат по 50 мл. мляко и как се стискат венците като види лъжицата... Едно за сметка на друго. Идеално дете няма.
Така, че успокой се. Не си втълпявай глупости и не си мисли, че си лоша майка и се грижи със все същата обич за децата си.

П. С. Денис никак не ми се видя бавноразвиващ се, ако се притесняваш, че няма да го харесат момите.. ний сме първа жичка

а Денис удрял ли си е главата преди да се роди бебето, или е започнал след това? защото мен само това би ме притеснило, всичко друго, което описваш звучи съвсем нормално за възрастта му
въобще децата на тази възраст са достатъчно нетърпими, и без да са "обременени" от новородено братче, гарантирам