Кажете......

Когато сключихте брак имахте ли усещането, че сте открили Идеалния за вас човек, с когото да прекарате остатъка от живота си!!, или просто го направихте, поради някоя друга причина(примерно: финансова изгода; смятахте, че сте на подходящата възраст:-); писнало ви беше от краткотрайни връзки; в края на краищатата някой трябваше да се грижи за вас....или вие за него...;родителска намеса и....ред други такива).

Сигурно за създаване на семейство са неоходими комплексни причини, но все пак, бъдете откровени и кажете беше ли той/тя идеалният партньор за вас тогава или очаквахте нещата да потръгнат с времето?

За победителите лошо няма.

Ами аз просто бях решила, че идеален няма... и това ми беше основната причина, в комбинация с една от посочените от теб - писнало ми беше от краткотрайни връзки, и една допълнителна - непоносима ситуация с родителите, които искаха да ме контролират тотално... та тъй. Нищо чудно, при такива мотиви, че се разведох след 2 години
Затова пък втория път беше съвсем различно... Естествено, след развода се бях зарекла "никога вече" - живеех заедно с гаджето, но без идеи за брак. Само че след 4-5 години и дотам се стигна... след куп перипетии - но този път го направих с много ясно съзнание защо и с кого... и досега не съм съжалявала (вече трета година)

Луд умора няма

Понякога хората правят големи грешки. Една от моите е, сключване на брак. По този начин се опитах да избягам от много проблеми, но след няколко години съвместно съжителство, човек разбира, че е сам. Твърдо казвам, че не съм намерила човека до себе си. Ние сме толкова различни. И в този момента между нас зее пропаст, която ние се правим, че не вижда ме.
Така, че когато човек реши да прави крачка към брака, трябва да е сигурен в себе си, в чувствата си, да е твърдо убеден, че е намерил идеалния.

Няма и никога не е имало. Няма идеален за мен или за теб, или за който и да е човек. Има човек, който те разбира и който ти разбираш. С който се уважавате, подкрепяте,с който се грижите един за друг и ви пука за другия във всяко едно отношение. На който не се налага да прощаваш, защото не можеш да му се разсърдиш, който дори да се случи да те нарани - това няма значение, защото той е част от теб и ти от него...

Не, нямах усещането, че е идеален. Те нещата си вървяха в една посока, аз в друга... и така. Един ден се събудих и разбрах, че нищо вече не ни свързва. И тогава казах: КРАЙ!

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Аз не твърдя, че има иделани хора-но си мисля, че всеки трябва да си търси своята половинка, точно онази, която му пасва...и не е важно двамата да са идеални по отделно, а да са иделани един за друг и да живеят точно по начина по който ти си го описала. Аз лично си мисля, че не си заслужава човек да се жени, ако вътрешно не е убеден, че е намерил своята половинка......

За победителите лошо няма.

Имах усещането ,че ме изнасилват! Абе аз си имах намерения за брак ,обаче изобщо не бързах ,даже исках жена ми първо да се изучи/не само средното де ,както се случи/! Тя бързаше с брака поради незнайна за мен причина/за целта си направихме дете/! Сега аз ближа рани , а тя проявява ТОТАЛНО безразличие към всичко /само не и към детето- и май е от ревност/! Просто ценностите са ни различни! Аз съм дете на разведени ,тя -не! Аз имам братя /един доведен/ ,братовчеди/ки и т.н. а тя има братовчеди от които се срамува /макар и да не го признава/! Аз имам приятели/включвам и вас/ а тя има само себе си /познавам начина и на мислене-за нея всеки е просто познат(не знам как я кара с сегашния ,ако има такъв все още )/! Странно , като знам какво е чудо ,дето никой няма да го изтърпи повече от 3 месеца ,как изобщо мога да се чуствам толко зле!? Може би вложих прекалено много в тази връзка! Време е да я прекъсна!


Аз мога!А ти?

Ти имаш приятели сред нас защото и ти си наш приятел.

Носорогс: Идва утрото.
Динобот: А с него и нашата гибел.

Не, не съм си го мислила естествено....Но то и сега не мисля, че може да има двама души, които да си пасват идеално. Хората винаги малко или много се променят. Бракът също ги променя и дори ако преди това са си пасвали напълно с промените не може да е вече така...почват да се явяват ръбчета, дупки и не е ясно кой как ще приеме тези малки промени, дали няма да се задълбочат....Не знам. Лично за себе си знам, че не чакам идеална връзка и че съм убедена, че така няма. Поне за мен не. А експериментиране не ми се ще. На 20 е лесно да експериментираш....и да вярваш, че нещата ще се напаснат. То едни се напасват - други се разкапват и винаги по-важните се скапват.

HOMO LUDENS

в този период, както и следващите 7-8 години имах усещането, че съм срещнала най-подходящия за мен човек. В този период е напълно възможно точно така да е било... но само за мен, както се оказа по-късно, не за него.

С времето се променихме доста, аз започнах да забелязвам някакви несъответствия, които ставаха все по-големи, той също... та така :)

Финансова изгода и родителска намеса при нас не е имало, може би единствено за озаконяване на връзката ни (да де, не държахме на формалностите и ако не ни бяха изюркали, нямаше да се оженим въпреки детето на път... ама такова беше времето тогава )


Ти имаш ли?

А пък аз бях най-влюбеното двадесет годишно момиче,за мен това беше достатъчно.Кусурчета виждах,но си го харесвах такъв какъвто си е и още
си го харесвам.Ръбчета имаше,но си ги изглаждахме заедно,разбирахме се.
Сега сме разделени,но сме си приятели помагаме си.Немога да ви опиша
чувствата които изпитваме еден към друг,много е объркано.Може би това беше най-голямата грешка която направихме,че се разделихме.
За мен той си остава човека на когото мога да разчитам,той винаги ме е
подкрепял.

е ти си до известна степен късметлийка :)

Аз точно заради това, че не мога да разчитам на него когато най-много имам нужда, охладнях. Т.е. влюбеното 20 годишно момиченце преглъщаше огорчението, щото беше влюбено, после влюбената 25 годишна жена философски заключаваше, че мъжете всъщност са едни големи деца, които само грижи създават...

абе това е до време :)
приятели сме, така да се каже, но не разчитам на него за нищо, освен за детето - покрив, храна и малко внимание, когато си е в къщи. С това се справя, другото му идва в повече :))


Ти имаш ли?

Не знам дали има такава половинка... Да, гледала съм филми, слушала съм песни, чела съм книги, но мисля, че дори като тийнейджър не съм вярвала, че има един-единствен човек "някъде там", който was meant for loving me и т.н.
Когато сключвах брак, знаех, че сме много различни, но все се надявах, че ще се напаснем с времето и с божията помощ. Така и стана, но както се писа и от другите, човек се променя много за десет години и ние просто се променихме в различни посоки.

Сега се сетих за едни мои познати, брат и сестра от различни бракове на майката. УЖАСНО са различни, дори визуално, но са едни от най-страхотните хора, които познавам. Така че неведоми са пътищата...

If I seem superhuman I have been misunderstood.

от теб винаги има какво да научим.... МОЛЯ!
Амурчетата са деца и при това са момченца.... Ако бяха момиченца ,и ако имаха 1% от теб света щеше да е хипер скучен!!


Аз мога!А ти?

стрелят и бягат :)
И понеже фабриката за стрели не е тяхна грижа, та за това винаги имат в достатъчно количество, че да те стрелнат още веднъж :))))

Ми да, аз харесвам да ми е скучно по моя си начин :))))
Защо трябва да ми е скучно по начина на някой друг?


Ти имаш ли?

Da, az biah siguren che tova e jenata...
Imahme mnogo "treski" za dialane, no sega sled kato sme razdeleni se seshtam che tezi "treskichki" sa nai neshtata koito nai-mnogo sum haresval... i mi lipsvat.

Edno samo ne moga da priema.. poiavi se 6-7 meseca predi da se razdelim... vsiako reshenie triabva da e obshto.. i ne zashtoto niakoi e kazal taka (mama ili tati), vseki ima pravo na greshki, taka se "kaliava" edno semeistvo, no ne i ako postoianno se chaka odobrenieto na mama ili tati.. te samo mogat da razvaliat neshtata.