Мачкан лак

В стара чанта от мачкан лак,
в която са останали по ъглите
тютюневи лентички и карфица,
забодена в сатенираната подплата,
открих забравен билет за влак.
От последния ми полет към теб.
Защо пазя хартиени късчета
спомени?
За да се връщам ли?
За да ме рони болката отново ли?
За да ме има ли?
Спомен в смачкания злак.
...Отдавна не летя с влакове...

Страхотно! Да летиш с влака... и да не мислиш колко нелепо ще се напиеш в обратната посока...

ами на отиване...и на отиване сме се напивали, навремето.
Спомням си много студени зими имаше, сняг до пояс, влак без парно...каква по- основателна причина...

Желая ти хиляди полети. С посока или без. С билет, без билет. Няма значение. Важен е полетът.

...Пътувам, дълъг път пред мен( поправка- пред нас)
Мноооогоооо обичам, защото рядко го правя сигурно последните 7- 8 години и все пак не мога без промяна и винаги при сгоден случай...път да види

tova mi dopadna_ _
radvam se, che se sluchvat i takiva neshta, a ne kakto v povecheto poetry forumi, kydeto dosta bezdarni syshtestva izmislyat liriki na banalno interpretirana lyubovna tematika,dostoini za estradna pesen ot 80-te_ _ shte sledya proyavite ti ot tuk natatyk_ _ last hope