Ода за малката тема

Написах тема - хубава, голяма...
Тя остана доста неразбрана
Едни пристрастно я приеха,
а други просто не я подеха.

Мина ден, година сякаш беше.
Темата започна да потъва.
Изкачаше за мъничко нагоре
и сетне се пресели в страницата втора.

Там тази тема се огледа.
Потърси си другарче по неволя.
Посмачка се и се състрари
тя беше за забвение готова.

Когато се предаде изведнъж
усети нещо хладно по ръката.
Не беше пролетният дъжд,
а друга темичка с усмивка плаха.

Очите им се срещнаха,
изви се бурна страст.
И темите потънали в забрава
полетяха заедно над нас.

Клубът им беше тясен,
загледани в небесата
и в танца вихрен, бясен
те съживиха чудесата.
=========

Написах си го ей така... Пък вие си го четете инак...

Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове

Браво,значи си отворил прозореца.

:)

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Извинявай, ще ми дадеш ли някви твои дефиниции за Обич и Любов, че всеки си има собствени, а твоя подпис някак си не ми стана ясен.

When you give each other everything, it becomes an even trade. Each wins all.

Любовта...
а Обичта...
И? Ко ся? Да си сменя ли "подписа"?

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

Сакън-недей!!!

Нема,беййййййй,не бой се

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

Тренди, невероятна муза те е навестила!

Дано се задържи повече при него, че ми пълни душата