правите ли глупости

това е тема за грешките, които правим, но не за тези нормалните, ежедневните, неизбежните, а... за глупости, които при нормални условия никога не бихме допуснали - за крайно неправилни неща според собствените ни представи.

често съм казвал, че дори и най-свестните хора в един момент откачат и вършат щуротии - на вас случвало ли се е? какви ги забъркахте и в резултат на какви обстоятелства?

when there's a will, there's a way!

Лично аз - да. Правила съм ред глупости - необмислени неща всъщност. Просто колкото и да съм разумна дълбоко в себе си, понякога просто се поддавам на импулса да направя нещо, както казваше един приятел "смело и смахнато". Колкото до това какви точно глупости съм правила - е, по-добре да не ги разказвам. Обаче всъщност дори не съжалявам за повечето от тях. От една страна е тъпо да се парвят дивотии, които човек сам не одобрява. От друга - абе, още по-тъпо е да се правят само разумни неща - малко лудост понякога си е направо нужна. Въпреки всичко е добре въпросните глупости да не са прекалено глупави и човек да не прави съвсем безразсъдни неща.

HOMO LUDENS

обичайната практика автора да отговаря последен, мисля да отговоря първи:

не знам дали е била най-голямата, но със сигурност най-скорошната простотия която направих беше да се скарам с шефа си (вече бивш), който ми даваше доста добра свобода и заплата... причината - ами май емоционален проблем, колкото и да не ми се признава това - както казваше един приятел "заради една путка, ще си преебеш всичко"

така де, не съжалявам за това, което направих, но го направих по тъп начин... на вас случвало ли се е?

when there's a will, there's a way!

Все си казвам, че съм досатъчно годишен човек вече, ама правя.Дори наскоро пак изненадах себе си - доброто в тези случаи е, че обикновено последствията са за мен, ближа рани дълго време после . Направо се ужасявам да не пострадат любими хора от мои недомислици. Е, то е ясно, че става дума за сърдечни истории, най-неконтролируемо е положението, като опре до чувства
Ама няма да уточнявам сега с конкретни случаи публично, нали може ?

... ходих с една,но аверкатъ и правеше всякакви мизерии с цел да нъ раздели ... може и да е ревнувала де шъ е знам ... все пак успя да нъ раздели,но аз вместо да е пребия е свалих ... и така в един мОментъ ги скарах двете верни и неразделни приятелки,като тази дето скъса с мене се почувства изиграна от приятелкатъ си и започнаха двете кучки да се лаятъ ъ аз да ги доразлайвам
... прОсто тогава си отмъстих много яко ... не,че онази мъ е искала мене ... прОсто така подредих нещатъ ... нали знаеш 'с техните камъни у техните градини" ... ъ сега глупаво ми изглежда,като се сетя ... щОтъ вместо да ги лудвам можех да им тегля една майна от раз

Правя глупости доста често, за да си поддържам формата.
И аз няма да навлизам в подробности относно вида и качеството им, ама ще си кажа това, че досега не съм правила глупост, за която после да съжалявам. Напротив - кефя им се на всичките.

че не може, това едва ли ще промени решението ти да си въздържана с историите, така че по-добре да се направя на пич и измъкна с чест: ама разбира се, че може, всеки трябва пише точно такова количество лични неща, каквото е в синхрон с вътрешната му потребност от това

when there's a will, there's a way!

много сигурно съм направила и може би ще направя,от едни ме е срам,други си ги харесвам.Човешко е това с гл.иначе на всички ще ни е скучно!

Аз съм правила доста глупости - и малки, и големи, и смешни, и трагични... Но първото, за което се сетих, е една случка преди много години, от която ужасно се срамувам... Винаги съм се владеела много добре - това е май единственият случай на тотална загуба на контрол със съответния погром. Е, това беше отдавна и съм била много млада тогава (около 20) - може би това донякъде ме "оправдава"... Изглежда понякога съм раздразнителна и отмъстителна - с което също никак не се гордея, но поне съм се научила да се контролирам. Явно тогава не съм могла...

Та с тогавашното ми гадже една вечер бурно се скарахме - вече не помня за какво. И внезапно той "сподели", че наскоро ми е изневерил. Каза го с безкрайно нагла и предизвикателна физиономия - с видимото желание да ме провокира и ядоса. Както и стана... Аз известно време мълчах, прострелвах го с леден поглед и накрая станах и си тръгнах без нито дума повече. Цялата горях от възмущение и желание за незабавна мъст.

По пътя минах през една кръчма, където пиеха мои приятели. Сред тях - един тип, когото не харесвах особено, но който отдавна ме сваляше. За части от секундата аз вече бях решила как ще му го върна на кучия син.

Отидохме у тях, където се донапихме (особено аз). След това го нападнах като терминатор и яростно го изчуках, вярвайки, че съм овъзмездена както подобава. После съм заспала мигновено и безпаметно.

На сутринта като се събудих, "жертвата" на отмъщението ми спеше като ангел. Връхлетя ме жестоко чувство за вина - както към гаджето ми, така и към невинния мъж, когото бях използвала за пъклените си цели по толкова грозен начин. Чудех се какво ще му кажа като се събуди, как ще му се извиня... Най-забавното е, че аз наистина вярвах, че той е моя безпомощна "жертва", без лична воля и избор, с която съм постъпила по начин достоен за презрение.

Той се размърда и събуди. Погледна ме с безкрайно доволна физиономия - което силно ме озадачи. Усети, че съм напрегната и ме попита какво има. Аз тежко въздъхнах, избягвайки погледа му и чудейки се какво да кажа. Адски неловко ми беше. И тогава той изрече "фаталните" думи - "Притеснява ли те нещо? Беше толкова хубаво..."...

Не мога да ти обясня защо, но това изречение ми подейства като дърпане на фитил на заредена бомба. Откритието, че аз се гърча от угризения и се чудя как да се извиня, а той, моля ти се, се кефи....заедно с цялото натрупано от предната вечер напрежение - всичкото това просто ме извади от равновесие. Помня, че скочих, грабнах първото, което ми попадна (един стол) и го запратих в другия край на стаята (столът беше дървен и паянтов и се счупи). После направих същото с още няколко предмета - той така се стресна, че се беше завил почти през глава и само очите му се виждаха да примигват уплашено изпод завивката... Бях като ураган - такава ярост никога преди и след това не ме е помитала. Накрая не остана нищо подходящо за хвърляне и видях в ъгъла няколко празни бутилки. Грабнах едната и я метнах на пода - тя обаче се удари глухо, отскочи и остана цяла. Тогава я сграбчих отново, заедно с още 1-2 шишета и отидох в банята, където ги хвърлях и троших, докато станаха на сол...

Междувременно той се беше поокопитил, дойде и внезапно кресна: "Веднага престани!" Аз се стреснах, спрях, разплаках се....и после ми мина... После заедно изметохме натрошените стъкла, изпихме по едно кафе и се разделихме като приятели.

Разбира се, скоро след това с гаджето се сдобрихме...

И понеже много се притеснявам от този разказ да не пострада доброто ми име, отново подчертавам - това се случи само веднъж, и то страшно отдавна! Сега дори тон не повишавам...наистина...

Та така...

С глупостите се събуждам и с тях си лягам.
Точно същата глупост с бившия ми шеф направих и аз, но без съдействието на жена.
Вярно е, че работата ми харесваше, но съм прекалено свободолюбив, за да може някой да ми казва какво да правя и какво да не правя, когато знам.
А и без пари не ми се работи.
Който иска да работи за спорта, без мен

АЗ МИСЛЯ ТАКА. А ТИ?
[линк]

фен съм на дългите ти и интересни истории.
Не ме интересува колко са твои или копирани - интересни са.
Няма да е лошо да ги събереш в книга

АЗ МИСЛЯ ТАКА. А ТИ?
[линк]

Не ми се спи, та ето ви скучната история за моята глупост.

По принцип не взимам тремпистки в колата. Преди мнооого години, на път за в къщи, видях две красавици, търсещи автостоп на място, където само проститутки стоят(и ТЕ НЕ търсят автостоп).

Разбрах, че тези две си нямат понятие къде си хващат автостоп, и нали съм си добричък, направих 4 пъти надясно, спрях се и ги взех в колата.

Оказа се, че те бяха тръгнали за някакъв купон от друг град с "автостоп" и някакъв лайнар ги оставил там, като видял че не може да ги "свали".

Да съкратя историята - едната от тях стана в последствие моята "бивша".

Извод - не взимайте тремпистки, не се знае как ще се свърши тя

"...I DID IT MY WAY!! REGRETS, I HAD A FEW.."

oh gluposti....... kade otidohte....... VE$E MI LIPSWA TEEEE.
mnogo si gi hareswan a i mnogo adrenalin mi dawaha. a 4esto biaha i zabarkani i jeni.
(ina4e niaha zabarkani samo planini)

Добрите момчета отиват в рая, а лошите ходят кадето си поискат

Естествено - правила съм големи глупости, от които много ме е срам, затова не бих ги и споделила тук. На теб глупостта, която си направил ти е струвала работата. На мен една от глупостите ми ми струваше 10 загубени години от живота ми. Така че - не се коси. Надявам се да е вярна приказката: "Всяко зло - за добро".

Между другото - бях останала с впечатлението, че напоследък си нещо... разцентрован. Дано скоро нещата си дойдат по местата.

Странно, преди време се е случвало и други хора да имат (не)леки съмнения дали си пиша сама историите... Явно не изглеждам особено вербално умела и/или компютърно грамотна, та да съм в състояние да генерирам що-годе смислен текст. Очевидно няма как да докажа обратното обаче, така че се налага сляпо да ми се довериш.

Мои са и поне засега си ги пиша сама - млада съм още все пак...
Когато старостта започне да плете паяжини по хубавото ми лице и ръцете спрат да ме слушат, вероятно ще си наема специален човек, на когото ще диктувам дългите си интересни истории. Тъй като дотогава ще съм написала поне десетина книги в милионен тираж, се предполага, че ще съм достатъчно заможна да си го позволя. А ти ще се гордееш, че си ме познавал, макар и само виртуално. И мъничко ще се срамуваш заради макар и минималните си (надявам се) съмнения.

браво злодейке...искрено се забавлявах на случката:))) ти не беше ли една с малки червени рогца?


DUM SPIRO OTPORIL

Не бъди толкова жестока към себе си , не вярвам целите10 г да са били тотална загуба, аз бих казал, че си отложила втория стадий за 3 - 4 - 7 - 8 г. и горе главата

"...I DID IT MY WAY!! REGRETS, I HAD A FEW.."

Мисля, мисля ... правила съм глупости, но съвсем върховни простотии не съм правила още. Обаче има време за всичко в тоз живот ...

Само за едно нещо се сещам, от което ме е срам. Ама за сметка на това ме е срам много! Бях малка и излизах с един "батко". Сега му се чудя на акъла как се е занимавал с такова лигаве, каквото бях тогава ама няма значение ... Впоследствие разбрах, че си има приятелка. Жена, която е направила огромна жертва заради него. Стана ми гадно и заради мен, и заради нея. И на следващия път когато се видяхме първата работа ми беше да му извъртя един шамар, ей-така, на главната улица. На 30 годишен мъж 18 годишна лигла да му удари шамар?!? Не знам като морализатор ли съм се изживявала ... или като героиня на някакъв сериал или 'ба ли му маата. Ей-това беше глупост ...
Миналата година си поговорихме пак с него и му се извиних задето съм била такова муле ...


Съзерцавам, разсъждавам, различавам се ...

Караш ме да се усмихвам. Само ще кажа, че това точно е една от моите безразсъдности, която имаше много хубаво продължение...та до ден днешен.
Някъде на разколна между Несебър и Слънчев бряг спрях на стоп един младеж (малко старичък ще да е бил щото 22 е много), а после седем години се надлъгвахме докато се вземем.
Всъщност често се поддавам на мометния си порив и правя небмислени неща. Хубавото е , че до сега са били без катастрофални последици.
Не мога да преценя точно , но ми се струва , че най- безумното и клонящо с опасност импулсивно мое решение, беше едно не много отдавнашно пътуване...към непознат град и непознат човек. Не знам колко добро и колко лошо ми донесе това и като така не мога да кажа какви са последиците, но поне не беше луд.
И си имам едно, от което много се срамувам, защото в момент на афект, си изпуснах нервите и казах много грозни думи, при това , неща, които не мислех наистина, но знаех , че ще обидят. Поисках прошка, но никак не съм убедена, че наистина я получих.

Ти ли...? Не можеш да се изразяваш....хихи.
Ако ти не можеш, хм!