За подаръците ??!!

Пред дилема съм .
Искам да му подаря една „играчка за големи момчета” , но се притеснявам как би се изтълкувало от негова страна. Проблемът ми е, че става въпрос за малко повечко пари, а ние сме все още заедно и той много добре знае, че тези пари не са излишни. Притеснявам се да го изтълкува като „подмазване” от моя страна, а в същото време само като си представя колко би се зарадвал (в друга ситуация) и как най-малко седмица ще го ръчка, ще сваля и ще си инсталира разни тарикатски програмки на него, и започвам да се усмихвам :))))

Много ми се иска да разбера какво мислите по този въпрос – как приемате, бихте ли се зарадвали на такива подаръци пред раздяла (по време на раздяла).
Аз съм много импулсивна и обикновено правя нещата без много-много замисляне, но пък като се замисля изпадам в другата крайност и какви ли не неща ми минават през главата. В тези случаи започвам усилено да търся телето и винаги го намирам под вола

Очевидно решението за раздяла е негово. Очевидно ти се стремиш максимално да му покажеш, че приемаш решението му. Очевидно всъщност въобще не можеш да го приемеш и страдаш...
Вземи се в ръце и ако си решила да уважиш избора му, не му подарявай НИЩО точно сега. Вярвам, че искаш да го направиш с най-искрени чувства, но си мисля, че е по-вероятно да извадиш очи, вместо да изпишеш вежди... Може да го приеме като подмазване, може да се почувства неприятно задължен да ти върне с нещо жеста... все е лошо за тая крехка ситуация...
Късмет! Уважавам това, че въпреки всичко си решила да приемеш неговия избор. Това наистина е изключително щедър жест сам по себе си и да се надяваме, че един ден той ще го оцени...

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Ако подариш нещо на някой, който обичаш-няма да станеш по-бедна, ако не го направиш няма да бъдеш по-богата, но ако направиш подарък от сърце ще бъдеш по-щастлива ......макар и за малко.....

но все пак най-скъпите подаръци не струват много(пари).......в това им е чара:-)

За победителите лошо няма.

Не те разбрах. Разделени ли сте, разделяте ли се???????????

Аз, откакто дме разделени, постоянно правя подаръци, на мен - също. Приемам подаръцшти, но хич не им се радвам. Правя се, че съм радостен, ама само от суртоазия.

Слушай какво ти казва Хей Живот!
100% съгласен с нея.

От мен ще добавя -
Ще мине човека без смарт телефон, или палм ПЦ.

Ти на себе си ли ще доставяш радост или на него?
Щом друга радост той не ти доставя - ще си я самодоставяш, гледайки го как бъзика джаджата?

Ами ако не се зарадва?
А ако се зарадва?

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Ами, струва ми се, че най-добрата инвестиция е да
направиш подарък на себе си - да изхарчиш тези пари,
които си си наумила за нова дреха, почивка (част от
почивка), купон или нещо друго, което ще ти достави
удоволствие.

Абе....ми... май няма СМИ. Ще се разделите,и он ще се фука: "Она се минА"
Аз точно така,малко преди раздялата,му подарих моята колекция от монети. /Имаше и златни сред тях/. При развода,той си поиска синджирчето/2,5грама/,дето ми го беше подарил преди брака.

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

И аз се присъединявам към това, което казва Хей Живот.

А aко толкова искаш да му купиш тази изграчка, недей точно сега, изчакай някой и друг месец - до рождения му ден, например, и ако през това време този ти порив още не е угаснал, тогава му подари. До тогава може да ти дойде съвсем друг акъл и да си доволна, че си направила с тези пари, които хич не са малко, нещо друго.

и аз мисля така... скъпите подаръци в критични периоди само усложняват нещата.

Сега се сещам, че преди 3 години, точно при поредното затопляне в отношенията ни преди окончателния срив моя мъж ми подари фитнес уред за сума ти пари... естествено, остана при него, отдавна е забравил, че това е бил подаръка за рожденния ми ден и от няколко месеца ми го обещава като спре да тренира да ми го даде за 1-2 месеца да вляза във форма :))))

Е хубаво, на мен ми е много смешно това, ама има хора, които биха се огорчили допълнително и излишно... така че няма смисъл да получаваме подаръци, които сами не можем да си купим.

Ако има някакъв повод, подари му нещо дребно и мило - важен е жеста, не скъпата играчка. Ние си подаряваме разни практични дреболийки по празниците и в общи линии се кефим на това. Допитваме се до малкия да прецени кой от какво има нужда :))


Ти имаш ли?

Здравей
Не разбирам защо е дилемата. Един подарък може да бъде користен или безкористен. Когато липсва корист, колебанията отпадат. Подаряваш и... толкоз. Не само че не очакваш нищо в замяна, ами дори си благодарен за това, че можеш да дадеш. Не се притесняваш как ще се изтълкува, кой какво ще си помисли и т.н. Не те е страх, че си се "минал", че ще съжаляваш след време. Даването е потребност. Ако го чувстваш така, то за какви дилеми става въпрос? Все едно дилема дали да пиеш вода, когато си жаден.
Дилемите се появяват, когато таиш някакви осъзнати или неосъзнати очаквания. Може би твоят случай е такъв? Ако е така, по-добре не подарявай.

the rest is silence

Това е да се върне даден жест или ангажимент. Тогава нещата са ясни.

Много добре си го казал за вида подаръци. Напълно съм съгласен с тебе

Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове

да обясните на човека, с който не сте в особено цветущи отношения и се гледате мнително и под лупа за какъв точно подарък става дума, но така, че да не го засегнете все пак...

И тъй като подобна дипломация не е по силите на всеки, по-лесно е да се въздържиш от скъпи подаръци, особено щом няма повод.

Не мислите ли, че е доста болезнено да ти върнат подарък? Аз лично бих върнала подаръка на човек, с който предния ден сме си казали доста обидни думи. А липсата на каквато и да е реакция е още по-обиден жест, който никога не съм си позволявала до сега.

Така че... случая е много специфичен (и информацията е оскъдна) и определено е по-добре да избегнеш нараняването на нечия гордост, отколкото да погалиш собственото си его - "Колко съм благороден, приятно ми е да правя подарък и нищо да не искам в замяна..."
Няма такова нещо като нищото - винаги има един жест насреща. Да мълчиш и да гледаш през човека пред себе си също е доста категоричен жест.


Ти имаш ли?

"Колко съм благороден, приятно ми е да правя подарък и нищо да не искам в замяна..."

Още преди да си го помислила и от "благородството" ти не остава нищо. Не е важно как изглежда отстрани, щом ти е приятно да направиш подаръка и даже изпитваш необходимост от това - защо е нужно да мислиш за последиците. Всичко е въпрос на усещане. Искаш нещо - направи го. Ако желанието не е достатъчно, оправдания дал Господ...

.....не става въпрос дали имаш оправдания или не, а за това, че един подарък трябва да носи радост и на този, който го прави и на този, който го получава. Важно е как изглежда отстрани, защото искаш да зарадваш някого - защо трябва да го накараш да го приеме само от куртоазия или да се почувства длъжен да върне жеста?!!!
Имах някаква идея, Хей Живот ме разби , Райън ме довърши ..... (а аз си мислех, че никой не ме разбира ) Благодаря ви за мненията

а ако не си го помислиш, съвсем нищо няма да остане от благородството.

защото и през ум няма да ти мине, че твоето удоволствие - в случая да подариш нещо - може да достави на получателя неудоволствие, притеснение, да се почувства така, все едно подаяние му дават... особено ако няма възможност сам да си го купи.

Защо повечето хора си мислят, че получаването на подарък задължително трябва да носи радост на получателя? Ако удариш шамар на някой, защото на теб ще ти е приятно това (без никаква друга причина) - това за благороден жест ли се брои?
Защото в определен момент получаването на нежелан подарък е точно шамар.

Да мислиш винаги е много важно


Ти имаш ли?

Имах огромно желание да прикарам рождения си ден с някого. С конкретен човек но може да се случи да се покрия нарочно само за да не дам възможност да ми се подари нещо против волята ми. Това можеш ли да го разбереш?
При това не става въпрос за нещо което е извън възможностите ми. Често да подариш скъп подарък от една чувствителна душа (независимо мъж или жена) може да се почувства като липса на чувства или още по-лошо - плащане за чувствата или вниманието.
Дано не те срина с това си мнение.

Носорогс: Идва утрото.
Динобот: А с него и нашата гибел.

Mislia che ne ste za razdiala :)

po-dobre ne mu pravi podaruci a pomisli za drugo :)

В отговор на:

---

.... да се покрия нарочно само за да не дам възможност да ми се подари нещо против волята ми.

---

не, не мога да го разбера .... Така не отблъскваш ли човека, с когото искаш да бъдеш?

И аз не го разбирам - по-точно, разбирам го, при положение че нещо в отношенията не е съвсем наред. Обаче при положение, че всичко е наред, това предполага познаване на другия и съответно даването на ясна сметка за това, как ще се почувствува той в единия и в другия случай, най-малкото, всеки е имал възможност да чуе мнението на другия по въпроса за подаръците и е добре да има съобразяване, а не натрапване.
Аз бих се зарадвала на подарък от любим човек, но ако съм започнала да се отдръпвам от човека, тогава не бих искала подарък, който само ще ме кара да се чувствувам задължена и да ме кара да се чувствувам виновна, задето се отдръпвам (което пък е въпрос на чувства, а човек не може да бъде винен за чувствата, които изпитва).

А другото не би ли било в известен смисъл насилие над мен?

Носорогс: Идва утрото.
Динобот: А с него и нашата гибел.