Как е възможно?

Тук искам да попитам нещо. Има един въпрос, по който мисля от вереме на време.Бих се радвал да споделите и вашите размишления:
Как е възможно човек да обича животните и да ги яде в същото време? КАК?!
Дано не съм засегнал някой.
Желая ви щастие и доброта!

Храната се приема през устата,желателно е да се сдъвква добре !
Месото можеш да го ядеш както ти е кеф-печено,пържено,варено ...
А,позата е много важна -можеш седнал,можеш клекнал,легнал -изпровизирай на теб ти се отдава !:)
Абе ти май не си си правил клизма тая сутрин ,а ??

Благодаря ти, че така заобиколи въпроса! Желая ти щастие!

Да ти се връща тъпкано ;))))))
Просто се спри с тези щуротии :)

Благодаря!
Извинявай за неудобния върпос.

Също както е възможно да обичаш тревичките и цветенцата и да ги ядеш. Въпреки възхищението от красотата им.

Дет'се вика - каквото повикало такова се обадило.

Благодарим за пожеланото щастие, обаче доброта няма нужда да пожелаваш на никого. Хората или я имат, или не.

лек ден!

Много хубав въпрос!
Според мен отговорът е, че повечето хора приемат идеята за яденето на месо като даденост и просто не я свързват по никакъв начин с животните. Те от малки са свикнали да гледат на месото като на субстанция, чието естествено място е в чинията им, а не в тялото на животното.
От друга страна обаче симпатията към четириногите е вътрешно заложена в самата природа на човека. Това поражда един сложен подсъзнателен конфликт, който може да бъде провокиран, включително и с въпроси като твоя. Като резултат, на повърхността нерядко наблюдаваме реакции, целящи да заобиколят въпроса или пряко да атакуват лицето, което отправя въпроса. Ако някой не иска сам да си даде отговор на някакъв проблем, просто няма как да го даде и на теб.

въпроса за месото е по скоро етичен и философски а не диетоложки. аз ям месо просто защото ми харесва без да мисля от какво животно е. гледам етикета , купувам и ям . това е! имам прекалено много други грижи и проблеми за да се замислям за пътя на месото до мен. моето виждане е че по скоро яденето на месо за храна е оправдано но убиването на животни за удоволствие е извращение. това обаче е друга тема.

Аз обожавам котките, но не ги ям ... ям пилета и риба :) тях не ги обожавам - смардят гадно преди да ги изпека .

Е, значи при теб нещата са по-логични. Ядеш само животните, който не харесваш, а тези които харесваш не ги пипаш.

Да, излизаме извън обсега на диетологията. Убиването на животни за удоволствие действително е трудно разбираемо удоволствие за мен.

Да ти кажа, "обичам" и зайчета :) но не са ми по джоба .

Е, ти пък ебаси анализа направи! Как разбра за тази заложена симпатия? По тази логика, най-мили с животните трябва да са децата, а точно едно малко дете няма проблем да си гушка цял ден плюшено пиле, а за вечеря да яде печено пиле. Децата нямат никакви скрупули или морални спънки да ядат зайче, пиленце, прасенце - точно както те ги наричат. И по-добре - остава 3 годишното ми дете да има проблем с моралната страна на въпроса.
И всички тези приказки за обич, нещо не ги вярвам. Айде, не сме толкова добри. Ако някой не яде месо, може да си каже - така и така, не е полезно или не смятам че убиството на живо същество може да се използва за оправдание. Но чак обич. Естествено не говоря за това да си галиш домашния любимец и след малко да го заколиш - аз самият не бих искал да нараня животно. Но това е храна по дяволите. Така както щъркела яде жаби, те ядат мухи и прочие. Светът не е идеален, но така е устроен. Има си хранителна верига и това е факт - не можем да го променим. Или не преди да спрем войните, да нахраним гладните, да дадем покрив на всеки бездомник - колкото и да ми се иска, проблема остава за неопределено бъдеще.
Не искам да те обиждам, само пиша какво смятам наистина по въпроса.

maj si se obyrkal v kluba- tuk sme DIETI, tuk ne jadem;)

Просто излагаш своето мнение, защо да ме обиждаш?
За децата най-вече се отнася това което написах по-горе. За тях това което им се сервира е едно, а животното - нещо съвсем друго. Със същия успех можеш да им сложиш на масата човешко месо. Децата могат да израснат в среда, в която се вършат големи жестокости и да останат завинаги с идеята, че това са нормални неща.
Забелязал съм, че винаги, когато трябва да се оправдае нещо, което не изглежда справедливо се подхожда философски към въпроса. Казва се, че светът не е идеален, че така са устроени нещата... При това все се забравя един основен въпрос - дали пък случайно ние самите не сме си ги устроили така. Нека се запитаме това, преди да прехвърлим отговорността на бог, дяволите, природата и извънземните.
Едни големи философи са казали, че обществото е така устроено, че е напълно законно една класа да си отстоява правата пред друга с оръжие. Цели томове са изписали в защита на тезата си. Други са смятали, че е нормално една нация да отстоява себе си пред останалите като води войни срещу тях - просто така са устроени нещата.
Всички тези философии рухват в един миг при вида на ужасите от войната и насилието. Защото истинската философия е написана в душата ти, а не в книгите.
Затова си мисля, че би било добре да се опитаме да отговорим на въпроса на Аз_ от наше име, а не от името на онзи, който е проектирал вселената. Освен другото, неговият отговор така или иначе няма да избегнем.

Стига де :) това все пак не е клуб "Глад"

Мога да отговоря само за себе си; и моят отговор е: елементарно! Аз не обичам всички животни. Доро не и всички животни от определени видове. Не познавам пилето, което се пече във фурната. Никакви чувства не изпитвам към него. Не ми се е случвало да ям животно, което обичам. Но, честно казано, не би било проблем. Би било много интересно преживяване дори, подобно на репичките, които сама си отгледах. От моя гледна точка разсъждението "не мога да изям _еди-кое-си_, защото го обичам" е абсурдно и абсолютно необяснимо.

Агънцето е направено, за да го изям аз. Добрият бог с цялото си великодушие е създал най-прекрасното ястие за мен. Нима нещо може да се сравни с удоволствието, което получаваш, когато хапваш агнешко с ориз? С нарязан на ситно агнешки дроб в ориза? Това е като предвкусване на вечното блаженство в отвъдното...
А сега наистина, какво ми пука за някакво тъпо говедо, за кравата или овцата, смешно ми е да гледам глупавите овце, ако не съм гладен, но ако съм, единственото им достойнство за мен е, че са самоходен котлет, бифтек, рагу, език, искам да дъвча изпеченото месо и да си мажа пръстите и лицето в мазнината. Искам пържоли, шишчета, карначета, бахор, карета, шашлици, пука ми, че са заклали някое говедо, за да ги получа. За да имаш Ти дом пък, са убили славей и за смазали къртица, за да се къпеш на душа са изринали обиталищата на елени и са изгонили диви патици. Ако мислиш, че можеш да събудиш съжалението ми към свиня или кокошка, много се лъжеш... Ще ги плюскам винаги с кеф, както казваше Бърти Устър докато закусваше -"Тези наденички са направени от щастливо прасе"

в природата това се нарича борба за оцеляване
А нима животните не се обичат едни други .... А нима те не се ядат едни други .... Възможно ли е това ... Само и аз да не засегна някое животинче де ...
Желая на всички животни /земни и извънземни/ щастие и доброта!

Помисли аз и АЗ_ как оцеляваме тогава?
Ако на един тигър му спреш месото ще се разболее и няма да преживее много след това. Защо при хората не се получава така (дори напротив)?
Присъединявам се към последното пожелание.