Феникс

Огънят в камината,останала от древни времена се разгаряше малко по малко.Тази камина беше част от напълно разрушена сграда,служила някога за дом на...някого.А руините се намираха на една зелена поляна сред дърветата.Наоколо беше пълно с вълшебни същества...самото място омагьосваше с красотата си.Високите вековни дървета наоколо се извисяваха към небето и почти го скриваха.
Съчките в камината запращяха.Огънят се усили още повече.И изведнъж от него се появи Той..голям,красив Феникс,със златни криле.Той ги разпери,изглеждаше величествено.Издигна се нагоре и започна да кръжи около върховете на дърветата.След себе си оставяше леко златисто сияние и от далече изглеждаше като голям сноп светлина,който се движи плавно във въздуха,описвайки красиви кръгове.След малко той се устреми към земята.Кацна на същата онази полянка и се превърна в Човек.Животът му от тук нататък имаше само една мисия,една цел...да помага на всяко живо същество с каквото може,да дава всичко от себе си,да поставя благото на другите над своето собствено,да успява да подтисне инстинкта си за самосъхранение и да мисли на последно място за себе си.Да се грижи за другите.За техния живот,мечти,копнежи.Да насърчава,да да убеждава в доброто.Да разпространява Надеждата.
Минаха хилядолетия...едно след друго се изнизваха те...Огънят на всеки сто години отново се разгаряше с пълната си сила.Разждаха се Хората...Мъже и Жени...
Те обикаляха света и изпълняваха своята мисия.След всяка успешна такава...след всяка постигната цел се раждаше Феникс.И така на всяко столетие.
Сега отново дойде редът на огъня.На раждането.
Камината вече не се намираше сред големите красиви дървета...зелената полянка беше изчезнала.На нейно място се беше появил град.Град-опушен и замърсен от газовете на колите,движещи се насам-натам.Прогресът не прощаваше.
Но самата камина си стоеше непокътната.Сега се намираше в една малка къщичка,построена от вълшебните същества,които незабеязано от хората я бяха изградили за да продължат затворения кръг.На раждането и смъртта.
Лек дим се издигна нагоре.Дърветата отново запращяха.Огънят лумна.От него,както милиони пъти преди това се появи голям красив Феникс.
Нова Надежда изгря.Той закръжи из малкото помещение,искаше да излезе.не му достигаше въздух в тази малка кутиика.После се спусна надолу и когато докосна земята се превърна в жена.Красива млада жена, в чиито очи гореше огънят.
Тя тръгна да странства по света.За да изпълни своето предназначение,защото ако не го стореше щеше да наруши Вечният кръг.
Ходеше дълго време,преброди различни места.Срещна се със страдание и мъки,с които никой земен човек не се беше сблъсквал.Поне не с толкова много наведнъж.
Такава скръб имаше по света...и толкова много...
Бедствията и разрушенията в семействата се сблъскваха незаслуженото щастие и лицемерието.Несправедливостта управляваше.Егоизма владееше много от съзнанията.Лошото раждаше зло.То беше започнало да надделява и мъчеше душите.
Младата жена видя много...времето и беше вече преполовено...Тя реши,че е дошъл момента да си постави главната Цел и да я следва.Трябваше да я достигне,в противен случай...Тя,Надеждата щеше да умре завинаги...главата я заболя...
Дълго мисли и реши!Разбра кое е нещото,което най-много желаеше...Да тръгне да търси Нещастието и Болката и да ги излекува.
И тръгна отново по непознати земи.Но те винаги я изпреварваха някак си.Винаги бяха една крачка пред нея,а тя,една крачка зад тях.Винаги идваше със закъснение и се налагаше да лекува разбитите от тях сърца.Засегнатите бяха безкрайно много.После отново поемаше напред,по петите им.Преследваше ги с жар и желанието да ги хване беше огромно.Но минаха години...то постепенно започна да отслабва.Носителят на Надеждата сам я губеше.Изплъзваше се между пръстите й като ситен пясък.Малко по малко...накрая останаха няколко песъчинки и няколко дни да изпълни Предназначението.
Тя все още не се отказваше.Намираше малкото останали сили и ги използваше до последно.
Оставаха няколко часа...
Тя не спираше.Вече остаряла...младата жена се беше превърнала в старица,която бавно вървеше по пътя,подпирайки се на тояжката си.Малко по малко...вървеше напред,не се отказваше.Защото да се откажеш значи да се предадеш и да спреш да съществуваш.
А тя не можеше да си го позволи,не и преди да ги открие.
Оставаха няколко минути...
Времето не прощаваше никому.
Тя се приближи към къщата,от която за пръв път излезе.Досега не се бе връщала тук.Малко се натъжи и същевременно зарадва,че отново е пред нея.Но чувството за вина,че не е изпълнила това,което се е зарекла й тежеше и потискаше всички други емоции.
Тя отвори вратата и застина от изненада.Тези,които преследваше толкова време стояха пред нея.Бяха се свили в един ъгъл.Мънички и бледи,те предизвикваха толкова беди,че едва бе успявала толкова време на облекчи и омекоти въздействието на половината от тях.Сега стояха и трепереха.Бяха се скрили на единственото място,на което не ги беше търсила.А може би и самите те искаха да бъдат намерени и спасени.Нещастието и Болката сами търсеха Надеждата.Дори и несъзнателно.
Тя знаеше какво да направи.Приближи се към тях и...ги прегърна.Сляха се в едно.Светкавица разцепи стаята и после всичко изчезна.Освен тояжката,на която старицата се беше подпирала толкова време.Щом тя докосна земята се чу звън,който се сля с пукота от горенето на съчките в камината.Целта беше достигната и изпълнена.
Нещастието и Болката бяха спасени.Скръбта,Болестите,Страданието и Мъката чакаха своя ред.
Нов Феникс се раждаше...

Не ходи по стъпките на другите,защото няма да оставиш собствените си следи.

Браво diana^^ ! Все по-добра ставаш. Този разказ много ми хареса. Особено края. За мен дойде някак си неочаквано . Но като се замисля е съвсем логичен край на история за човек изпълнен с такава енергия .

Браво ! Продължавай да пишеш и твориш в същия дух.

п.п.
С нетърпение чакам да прочета продължението да историята за W. . Пък дори ако трябва да е в дъждовен ден .

Много ти благодаря.
Някой ден ще те изненадам с неочакван край!
И не мисля,че ставам по-добра...може би просто това повече ти е допаднало на...самата същност.:)
А енергията я раздавам с удоволствие!
Ееее...историята не може да е в дъждовен ден,защото аз обещах да е "някой слънчев...",а винаги си държа на думата.Днес е полуслънчев ден...затова може да ти покажа част от продължението по-късно.Освен ако не завали...

Не ходи по стъпките на другите,защото няма да оставиш собствените си следи.

Не заваля,а и няма изгледи да стане...затова-ето обещаното!

Не ходи по стъпките на другите,защото няма да оставиш собствените си следи.