+++Октомври 2004+++

4.10.2004 - М и м о з а - момиче

5.10.2004 - S o n n e - момиче

5.10.2004 - 6 6 6 - момиче

5.10.2004 - c l o v e r - момче

5.10.2004 - c v e t e 7 - момиче

6.10.2004 - p e t e t o - момче

9.10.2004 - F i g h t y - момиче

10.10.2004 - m y r z e l a n a (близнаци!!!) - момиче

12.10.2004 - I l i y a n a

16.10.2004 - F r e e S o u l - момиче

16.10.2004 - Р е н и - момиче

17.10.2004 - 3 t e . . . k i - момиче

20.10.2004 - A l y a - момиче

20.10.2004 - r_ven - момиче

23.10.2004 - S n e g i n a - момче ?

27.10.2004 - p i l e n c e _ 7 4

31.10.2004 - Mar4

31.10.2004 - dorakul

Аз пак поднових, че мнооооого дълга стана старата тема... Някои мами отдавна не са влизали в клубчето... Надявам се, че всичко е наред при тях - просто са по моренцето и блажено мързелуват

Поздрави на всички

Да се включа и аз тогава най-накрая:)
Дълго време не съм писала, но ходихме малко на почивка близо до Елена, в Балкана, беше божествено и много релаксиращо. Сега смятам малко моренце , но много ще внимавам със слънцето.
Вчера бяхме на преглед, май и аз се включвам в октомрийското нашествие от момичета:))) Иначе беба изглежда добре, бързо расте - 661 гр. в 24 г.с. и продължава да стои основно по диагонал в корема ми:)
Поздрави на всички!

Мда - определено и ти беше една от поизгубилите се мами
Честито ти момиченце.... Вече сте оповестени в списъка като такива!

Привет и от мен. Аз съм от тези, които не са писали отдавна, но все още работя и нямам много възможност да влизам често.
Последната новина при мен е, че и аз се присъединявам към женския отбор . Вчера ходих на УЗД в Св. София и лекарката беше почти категорична, че ще е момиче . Другото, което каза е, че бебка отговаряла на 25-26 г.с., а аз трябва да съм започнала вече 27 г.с., така че може термина да се измести по-назад.
От другата седмица излизам в отпуска за 3 седмици и мислим да отидем на море и планина, но още не сме избрали къде.

Здравейте,
и аз се поизгубих за по-дълго, но си забравих паролата за dir.bg-то .
Бебето го гледахме на видеозон,но то така и не знаем точно какво е. То не пожела да се извърти за да може да се вижда,а и ние не бяхме много настоятелни. Има време....Инача си растем и ритаме.
Вие мислите ли да посетите в Шейнова "Училището за родители", например в началото на септември? Бих се радвала да се видим там .
Весела почивка за мамите,които са вече в отпуска.

Здравейте и от мен
И аз се бях позагубила малко. Бяхме на море за 10 дни и сега отново съм на работа., няма начин.
Бебчето е добре-много е активно в ритниците. Всичко изглежда добре. Вече съм качила 9 кг отгоре-кажете вие как сте?

Относно курса в Шейново аз съм ЗА. Току що говорих с Вяра Виделова-организаторката и тя ми препоръча да й се обадя отново на 19,07,2004, тогава ще се оформя следващата група.

Поздрави на всички мамчета

А как е водата в моренцето - не е ли студена?
Защото аз в събота потеглям към Созопол, но се чудя ще става ли водата за къпане.

zdraveite i ot men .nie 6te hodim drugata sedmica na konsultacia i se nadiavam tozi pat da ni kajat kakvo 6te bade beb4o. niakoi ot vas hodil li e pri mazneikova i kakvo vi e mnenieto. leko bremeneene ot nas.

Момичета, какви са размерите на вашите бебета сега? Главичка, крачета и т.н... Днес бях на консултация и на мен ми се стори малка главичката ни, но на лекарката изобщо не й направи впечатление - значи за нея е било нормално.... знам ли и аз....

Привет Snejina,
за водата в морето въобще не се притеснявай-страхотна е! Сигурна съм, че поне веднъж на ден ще влизаш. Само плуването е малка странно-аз съм плувкиня, но ми беше мн.трудно да плувам по гръб.Защо ли?.
Пожелавам ви лек път и приятно изкарване. И да се пазиш!!!!

Поздрави

[image][линк] [/image]

Момичета как сте с хормоните?
Защото аз се върнах в първите три месеца:( Плача почти всяка вечер, непрекъснато съм кисела и подтисната. Чувствам се малко глупаво да ви занимавам с това, но имам нужда да споделя, в противен случай ще полудея. Ще бъде дълъг постинг за което ви моля предварително да ми простите.Едва ли ще успея и да ви обясня каква точно е ситуацията и за какво става въпрос, ще бъде и много ракъсано , но и за това ви моля да ми простите.
Самотна съм.Гневна съм на съпруга си.Много.Бясна съм му. И лошото е , че не мога да преценя, от хормоните ли е, от ситуацията ли е или наистина имам право:( Единственото за което мога да се досетя, че евентуално би ми помогнало е да се махна за няколко дни , да сменя обстановката, но не мога-в ремонт сме и не мога да го оставя сам с майсторите.
Женени сме съвсем от скоро- живеем заедно от година , но сключихме брак на 24.04. 04
Мъжът ми е много кротък,( бих казала прекалено), да речем , че е сговорчив, работи непрекъснато....Човек ще каже от какво си недоволна.
Чувствам се самотна. По никакъв начин не ме кара да се почувствам специална, никога няма време , което да споделим заедно.Или го няма непркъснато или като се върне сяда пред компютъра. Ако ли не отива отсреща (където живеят родителите му ) , за да си побъбри с баща си. Знам , че ме обича и не прави нищо нарочно, но това не променя факта , че ме боли. Ужасно е инертен и никога няма да се сети да ме изненада понякакъв начин. Разбирате ли , до сега мъжете с които съм била винаги са създавали "свят за двама".Не е било нужно да искам- всичко е било правено за мен преди дори да съм го изрекла, и това ме е карало да отвръщам с всичката любов и нежност на която съм способна.Вярвам, че любовта трябва да се показва, изказва и отглежда.
Затова някак не ми се струва нормално на свети Валентин , той да предпочете работата при положение , че може да не иде , не ми се струва нормално да не се сети ,че утре е баба Марта и на любимия човек се подарява мартеничка,не ми се струва нормално да не е първият който да ми подари цвете на рожденният ми ден или на 8ми март, а вечерта в 5 да и каже уморено "аз трябва да диа до цветарския", не ми се струва нормално да ме остави да организирам сама цялата сватба при положение, че АЗ не съм искала тази суматоха и съм казала , че мога да живея и без брак...Казах му- пропуска всички моменти в които би трябвало да градим спомени заедно.
При него всичко е толкова...практично.Когато излезем да хапнем например, не излизаме заради удоволствието да прекараме малко време заедно, а с точната цел "да се яде".Всичко, което правим е с някаква ясна практическа цел. Другото е губене на време. Това ме убива. И променя.Как да продължа да бъда изобретателна и да правя жестове и изненади на човек който не само не отвръща, но и не ги оценява?
Скоро ще има рожден ден.Планувахме вечерта да се качим с родителите си в къщата на нашите.Попитах го дали не иска през деня да отидем някъде само двамата и отговора беше "Ми то няма да има време , защото ние към 6 ще трябва да сме в Банкя" МИ ТО НИКОГА НЯМА ВРЕМЕ!!!ИЛИ ИМА РАБОТА!!!ИЛИ НЕЩО ДРУГО! Но защо по дчволите да работиш като куче, защо да си собственик на фирма и да правиш страхотни пари, ако няма да имаш време за човека с кого то си избрал да живееш до края на живота си?
Не мога да живея така:( А нежността?!.Аз с това се храня!!!Не мога да живея без да бъда целувана, прегръщана, обичана като жена. А той няма такива пориви:( Вечер спим с гръб един към друг-като го помоля да ме гушне или му е горещо, или го боли главата на тая страна, или му шавам и не може да спи. Почти всяка вечер си лягам сама , защото той предпочита да работи на компютъра до 1 или 2:( Лягам и си плача.Защото ми е самотно. Той си идва едва когато е смъртно уморен и всеки мои опит за разговор или опит за проява на нежност бива париран с " искам вече да спя". Когато съм бясна и имам нужда да разговаряме той ме изслушва търпеливо, казва "добре" и си отива в другата стая.КАК ПО ДЯВОЛИТЕ ДА РАЗБЕРА КАКВО МИСЛИ КОГАТО НЕ МИ КАЗВА?!Как да го разбера щом не се мотивира?!От два месеца се моля за един уикенд заедно. И се чувствам като последна дупка на кавала:( "Ако не изникне , работа, ако не ходя еди къде си или ако не трябва да правя еди какво си , може евентуално да идем някъде" Започнах да си првя планове сама.Но пък...нали затова си търсих половинка, за да не съм сама:(
Нещата ми се натрупват и всеки път кризата и е по-дълбока.Срахувам се , че ще спра да вярвам , че нещо ще се промени.От няколко дни не мога да го понасям-дразня се от всичко, което прави и казва....а просто имам нужда да дойде и да ме прегърне.Без да си мисля "времето ми изтича, ей сега ще ме пусне" Просто искам да се отпусна в прегръдката му и да знам , че ще бъде така, толкова дълго колкото имам нужда.
Разбирам и неговата гледна точка-какво не е доволна, обичам я,работя като вол, нося пари, водя я на кино и пица, првя ремонта който ТЯ иска... и пак не е доволна"Знам и че се получава порочен кръг и колкото по-кисела съм аз (а аз в момента съм ужасна) толкова по-логично е да не поиска да седи при мен.Но не мога да се справя.:((
Чувствам се и виновна , че в момента не работя, че го вкарах в ремонт, за който трябва да плаща, че го товаря допълнително с кризите си, че мъча и бебето си като плача постоянно. Дали тази вина и чувството , че съм безполезна ме вкараха в тази криза, дали са хормони или имам право???
Разбирате ли...просто имам нужда да бъда поне за 15 минути на ден специална.Да бъда целувана, прегръщана, обгрижена. Почти се раплаквам като прочета как някоя бъдеща майка разказва как мъжа и я глези, как и казва , че е красива, как говори на корема и, как чете и се интерсува от бременността и.
И пак го казвам-не го прави защото не ме обича.Просто не се сеща.Само не разбирам, защо когато му го кажа в прав текст пак не се сеща:((((Просто не си дава зор.Има и такива хора-не оценяват какво имат докато не го загубят:(((Не искам да се налага да ме губи:(((
Помогнете ми.

Здравейте и от мен
и ние днес бяхме на лекар. Докторката каза, че бебека е добре и расте нормално и определено щяла да бъде с дълги крака::)))
Иначе аз съм добре, тумбака ми расте и той и вече съм качила 8,5кг.
А колкото до курса в Шейново и аз съм на мнение, че е хубаво да се организираме и да отидем - така ще се познаваме не само виртуално

Поздрави
Биби

Fighty, това трябваше да го пуснеш в отделна тема...
Незнам дали ще те поуспокоя, ако ти кажа, че моят съпруг е същия тип. Няма за какво да се скараме, ама аз съм все недоволна. Точно поради тази причина - че не се сеща! А когато му вдигна скандал, казва че съм чудна история - ето, видиш ли, той правил всичко за мен, а аз съм била все недоволна...какъв човек съм била. Изслушва ме внимателно и ме гледа като бито куче... Мен ми става жал и млъквам. И така - 10 години. Иначе си идва на минутата от работа, седи по цял ден в къщи /гледа ТВ/, когато не е на работа..., но какво от това? Когато го ИЗКАРАМ на кафе, то е за да ПИЕМ КАФЕ, когато го ПОКАНЯ на ресторант, то е за да ЯДЕМ. Когато легнем да спим, то е за да СПИМ. И обикновено като му кажа - Хайде да ходим на кафе! Той вика: "Сега ли?"
Няма изненади, няма тръпка. Четох наскоро едно момиче от клуба, как разказваше, че като легнели с мъжа си, си говорили с часове преди да заспят..... ехееееее... толкова силно се впечатлих, че няма накъде.
Тия дни си купих книгата "Мъжете са от Марс, жените от Венера", сега я чета, за да се успокоя донякъде. Мъжете са по-праволинейни от нас... и явно е вярно, че мъжа обича с очите, а жената С УШИТЕ!
И още много мога да пиша, ама......
Извинявайте че се намесих в темата ви, но не можах да се сдържа:)

Писах ти дъъъълга бележка, а тук ще отговоря конкретно на въпроса как съм с хормоните - ами... средна работа! Вчера сутринта му дръпнах един як рев, за нещо много дребничко. Днес пък съм абсолютен непокис... Явно здраво ме тресат
Иначе не знам дали е от хормоните, но съм ужасно разсеяна И гафовете ми вече започват да ставт сериозни (говоря за работата си). Вчера шефът ме накара да си купя тетрадка и да си записвам абсолютно всичко от деня в нея, защото вече яко забравям кой и за какво се е обаждал и се сещам на другия ден например или чак като се обади отново... Абе срам голям . Ама нали съм обещала да стоя до август... ще стоя

Миличка Fighty,
не си тревожи главицата с такива тъжни мисли; сега сте "2 в 1" и трябва да мислиш за бебчо. Мъжете по принцип малко трудно се сещат за нещата, но с течение на времето всичко си идва на мястото. Когато се оженихме (преди 3 години) и мен ме тревожеха всички тези неща за който разказваш - все имаше работа и аз все имах чувството, че времето което ми отделя е прекалено малко, че работата е неговия живот и т.н. Но в един момент (дори не усетих кога), нещата се промениха и сега съпругът ми е един прекрасем човек, точно такъв, какъвто винаги съм искала да имам до себе си. Сега се разбираме само с поглед, страшно е внимателен и грижовен, винаги от него струи любов и очарование към мен, т.е. завъртя се на 180 градуса и сега за него семейството е целият му свят. Страшно е щастлив за бебето, винаги ходим заедно на консултации, чете разни книжки само ме следи дали се храня здравословно::)))
Разказвам ти всичко това, за да видиш, че нещата не са толкова безнадеждни. Сигурна съм, че всичко ще се подреди и ти ще си щастлива с човека, когото си избрала да бъде твой другар в живота, просто му дай малко време да привикне с новата ситуация (със сигурност няма да ви трябват чак три години), а дотогава си мисли за малкото същество което живее в теб и колко щастлива ще те направи то.... и не забравяй, че е важно позитивното мислене

Поздрави
Биби

на един нож. Няма да обяснявам как стана, че е много сложно, но в момента съм гипсирана, защото резнах и едно сухожилие:( Нищо не мога да върша (гипсирана е дясната ми ръка) Иначе съм добре.
Лошото е, че ще ми махнат гипса на 25-я ден, а днес е едва 3-я....
Поздрави на всички

Ще направя опит да те посъветвам въз основа на споделеното, като те моля да ме извиниш, ако не съм преценила правилно.
Първо- за хормоните. Възможно е и те да влияят върху настроението ти отчасти. Мен вече не ме вкисват, както в третия месец, но пък и аз трудно се концентрирам и съм разсеяна, което ме дразни. Както и да е.

Сега, подред ще се опитам да структурирам мнението си.
Относно съпруга ти и отношенията ви.

Заедно живеете от една година. Това по-скоро е малко време заедно, отколкото много. В смисъл, че за да се нагодят двама човека един към друг, не е достатъчна само любовта. Може би още 1-2 години ще са ви нужни, за да влезете в "синхрон", да да "усетите" нуждите и чувствата на другия в детайли - дори без да ги споделяте, да се научите да казвате онова, което искате от другия, а също така и да се правят компромиси. Говоря по принцип, не конкретно за вас двамата.
Може би съпругът ти все още живее отчасти в онзи "режим", когато е бил сам. Работа - компютър - родители. Може би е по-саможив. Може би му трябва повече намекване, изискване, споделяне от твоя страна, както и разни подходи, за да му привличаш вниманието към прекарване на времето ви заедно. Да, четох, че се опитваш всячески и често се отчайваш от реакцията му. Продължавай обаче. Зареди се с търпение. Не е наистина много приятно все ти да си инициаторът, но вярвам, че успехът ще си заслужава и ще ти донесе радост. А и ситуацията вече е такава.

Не сравнявай съпруга си с другите мъже. Не и с тези, които са създавали "свят за двама". Може и да са го правили, но не си ги избрала за спътник в живота си, нали? Значи съпругът ти е по-ценен за теб от тях.

Ако не му идва отвътре импулс да подарява цветя и да се сеща за празници, приеми че ще е така и занапред, колкото и да му натякваш. Някои мъже са просто такива. Не значи, че не те обича. Значи само, че не разсъждава като теб и няма твоето светоусещане, което е нормално.

Явно съпругът ти е практичен човек. Ти обичаш изненадите и импулсите.
Не съм сигурна, че той ще се промени в желаната от теб насока. Ако прави жестове - ще е защото знае, че те ги искаш, че те радват. И едва ли ще ги прави изненадващо. Той е такъв тип. Може би ще ти е по-лесно да приемеш това. Ти пък му прави изненади и винаги, щом имаш интересна идея, казвай му я - може и да го увлечеш... Но си има такива хора - обичат всичко да им е разпределно във времето, предварително ясно, организирано, практично, ползотворно. Чувстват се сигурни и уверени така, за тях е този начинът да се живее разумно. Романтиката не е част от мирогледа им.

За нежността. Съжалявам, че се чувстваш така самотна и нежелана. Предполагам, че щом си сигурна в любовта на мъжа си, той просто е подредил за този период време своите приоритети. А начинът му на разсъждение, е може би подобен:
"РАБОТАТА на първо място, защото: трябва да осигуря любимата жена и чаканото детенце. Това е израз на моята любов към тях. Изтисква силите ми и нямам време за нищо друго, но ТЯ трябва да ме разбере, че го правя от любов." Мъжкото мислене е доста по-различно. Жените винаги се концентрират върху емоционалната страна на нещата, мъжете - повечето - обръщат внимание на дълга, на работата, на практичното. Има, разбира се, изключения. Може би, защото не ходиш на работа, цялото ти свободно време е ангажирано в мисли и по детенцето, и по отношенията ви със съпруга ти. И аз бях така в началото на връзката ни със съпруга ми - бях студентка и не работех, имах повече свободно време и все се взирах в детайлите и нещо ме дразнеше. Когато се ангажирах и аз със работа, разнообрази се и моя свят, имах и други задължения и отговорности и можех да разбера защо съпругът ми не винаги е готов да откликва на моите настроения и желания как да прекарваме свободното си време...Понякога наистина ти се иска просто да се пльоснеш пред телевизора и да не правиш нищо друго...

Нещата постепенно се напасват, Fighty...С времето ,с разговори ,с търпение, с компромиси, с желание, с любов....За съжаление, сега на теб ти е по-трудно да се справяш, защото си и бременна, и в период на ремонт, и сама у дома, и връзката ви е още толкова млада...На всекиго би му било трудно да се справя с всичко това наведнъж. Но при теб такива са фактите и наистина се изисква от теб повече сила.

Не се опитвам да оправдавам напълно съпруга ти. На твое място сигурно ще се чувствам по същия начин. Но аз съм минала по подобен път - за кризите в отношенията, за моите желания и неговото неразбиране, за не-напасването дълго време...Вярвам, че щом имате любов помежду си, ще намерите път не само един към друг, но и по който, като вървите заедно ,ще се чувствате удовлетворени и щастливи.

Трудно е да се дават конкретни съвети за отношенията на друга двойка. Ситуацията е винаги различна, обстоятелствата, времето, самите личности...Но не се предавай да опитваш. Някои неща наистина няма да промениш или ако го направиш - може би ще са за кратко. Други неща трябва да се постигнат заедно. Ще отнеме време, но ще е за добро.
Гушкай се и целувай съпруга си, щом имаш възможност. Не мисли какво той мисли в момента и кога ще те пусне от прегръдката си. Бъди повечко егоист.
Съпругът ти явно те обича, и ти го обичаш. Не позволявай и на него, и на себе си да те загуби...Още е рано да имаш такива усещания и преценки...Още сте в процеса на изграждане, на опитване, на проби и грешки, на търсене на пътя, на напасване, на лутане...

Може би наистина имаш нужда от малко време да си сама, да се разнообразиш, да откриеш нови източници на радост - но сега, по време на ремонт, и в очакване на бебчо, това ще стане доста трудно...Прави съпричастен съпруга си към бременността си, дори и той да не се сеща - заведи го на УЗИ да види детенцето, полагай ръка на корема му, разказвай му какво интересно си прочела. Сигурно го правиш, продължавай.

Желая ти по-често поводи за усмивки.

Не знам дали ти помогнах, или те обърках повече...Но наистина отношенията между двама са сложно и индивидуално нещо, и не могат да се дават оригинални рецепти. Затова ти споделих онова, което съм почерпила като опит и съм формила като извод от моята връзка със съпруга ми и от наблюденията ми върху мои приятели.

Enjoy Life!

Съжалявам.
Ама ти си смело момиче, нали?
Ще си починеш малко от домакинска работа и ще те поглезят. Поглеждай на лошото винаги от онази му страна, от която можеш да извлечеш нещо хубаво.

Поздрави и от мен.

Enjoy Life!

kak se 4uvstvate v jegite

[image][линк][/image].

a

[image][линк]" alt="Lilypie Baby Days" border="0" /></a>[/image].