излъганата надежда

скоро си припомнях мита за кутията на Пандора и по груби спомени, май се оказваше, че когато излязла и надеждата, станало още по-лошо...

в този ред на мисли, колко голяма вреда може да причини излъганата надежда? май доста, бих казал, базирайки се на минали случки. и при вас ли е така?

when there's a will, there's a way!

за мен и самата ти тема е пример за излъгана мадежда и причинена вреда съответно. От формулировката ти не ми се струва да си много заинтересован от това което питаш, съответно губиш твоето време, но и няколко кликвания време и на другите.

Та да попитам аз нещо, за което съм мислил и живо ме интересува. Когато човек започне да пуска теми, колкото да върви лафа, не че нещо иска да научи или сподели, ами по-скоро от скука и за да запълни работното време, изчерпан е един вид - не е ли това чисто губене на време, и не е ли по-добре временно да смени клуба с друг, или въобще да си даде почивка от форумите и нета, докато се почувства по-свеж?
Как мислиш?


П.С. Не зе заяждам, интересувам се и питам принципно, иначе не бих написал толкова дълъг постинг

"Не ща да знам никого, ей!
Аз живея в Порт Артур!"

"излъгана надежда". Като разсъдиш малко - какво е надеждата и още повече от кого е излъгана?
Надяваш се нещата да станат по-добри или да си останат такива или Клаудия Шифър да я тресне прозрението, че иска секс с теб? И се надяваш, че всичко ще стане ей така - без да си мръднеш пръста? Колкото и клиширано да е - никой не получава нищо наготово, дори и в областта на чувствата. Ако седнеш на един стол в средата на кой да е град и просто чакаш - казват, че целия свят ще се изреди пред теб. Но ако се надяваш, че жената на твоя живот ще те забележи ... няма да стане.
Вярно е, че има много фактори, които не зависят от нас. Обаче е по-лесно да се Самозаблуждаваме се, че НИЩО не зависи от нас,а всъщност се страхуваме да поемем последствията от едно наше бездействие. Колко пъти сме чували "не зависеше от мене", "аз съм независима, защото нищо не зависи от мен", "той просто не ме забелязва" и такива неща....А опита ли се да промениш хода на събитията? Даде ли всичко от себе си за да обърнеш нещата в своя полза? Ако - да - значи наистина не е зависело от теб. Ако не - какво очакваш, по дяволите?
Сега и за "излъгани". Кой е излъгал? Това, че някой очаква аз да съм на 18 години, а не съм ... кой лъже? - действителността или неговите очаквания? Това, че аз искам (надявам се, очаквам) еди-кой-си-пич да ме награби по еди-какъв-си-начин задължава ли го да го направи и ако не го извърши - после аз да кажа "той излъга надеждите ми"?
Кофти е да проектираме нашите желания и мисли в другите хора. Така изграждаме образи, които реално не съществуват и после ни боли когато един ден истината ни тресне по главата. За това сме си виновни само ние.

Да, надеждите доста рядко се сбъдват тъй като те са объркване на реалния свят с въображаемия свят на нашите желания...оттам идват и големите разочарования и човек се чувства излъган....всъщност той е излъган от самия себе си

HOMO LUDENS

Много добре казано. И много вярно.

*Гнусотник Беснеещ, Трупогризец, Дупелюбец, Войнствуващ*

Излъганите надежди са за наивниците и мечтателите. Когато човек е реалист, той е наясно с нещата от самото начало и до безмислени надежди не се стига.

Не робувам на предразсъдъци.

Нима ти живееш без надежди и мечти?

Та надеждата, тя умирала била последна - явно, че и от там е излязла последна... какво значи излъгани надежди - да играеш 20 години тото с едни и същи числа и накрая когато не пуснеш фиш те да излязат? Или пък да намериш принц/принцеса от приказките?
Всъщност да се върна в руслото на клуба, в секса надеждите могат да навредят главно в ранна пубертетска възраст, направо разбитите надежди/фантазии могат да избият в комплекси...

Welcome to the real world

Вярно е, че ние хората в повечето случаи виждаме основно това, което искаме да видим, но нека не забравяме, че има и доста добри актьори

Абе не мога да разбера. Влизаш си в някой клуб пишеш там нещо си забавляваш се ако щеш наречи го убиваш си и времето, докато не изникне нещо. И се появява некой който се възприема за създателя за самия господ или може би е модератора де да знам и почва да определя коя тема е правилна и коя не и праща непослушният мирянин да оди си почине докато му се освиже мозъка "докато се почувства по-свеж". Дай една причина да повярвам че си господ и че те има и отивам да " временно да смени клуба с друг, или въобще да си даде почивка от форумите и нета, докато се почувства по-свеж?" - Аман от самозванци
"

в твоя постинг е, че си директен без да обиждаш. и понеже високо ценя това, ще ти отговоря

определено съм заинтересован от това, което питам и имам полза от отговорите - ето, едни казаха, че да се надяваш без да действаш е тъпо, други, че излъгани надежди има само за мечтателите и пр. - няма да изреждам всичко, но това определено са мнения на хора, които харесвам и ценя, така че си струва да се замисля върху думите им...

все пак не забравяй, че всяка монета си има две страни - ти ми пишеш колко безсмислена е темата ми, а преди малко пък от друго място ми благодариха за смислеността и. така че... на теб като не ти харесва, просто не си губи няколкото кликвания време.

относно темите в стил "да върви лафа", не бих казал, че някога съм прекалявал с темите от този тип, такива теми имам не повече от 2-3, като нито едната от тези, които виждаш е сред тях. пък и не виждам нещо лошо в тях - това е клуб "Говорим си за секс", т.е. лафим си . ако очакваш наука и споделени неща тук, има клубове, които предполагат това в много по-голяма степен

знам, че не се заяждаш или дори и да го правиш, това няма значение, но нека сега аз те питам нещо - когато човек почне да се дразни от това, което вижда в клуба, когато брои кликанията, когато пише принципни и дълги постинги не по темата, не е ли изчерпан един вид - не е ли това чисто губене на време, и не е ли по-добре временно да смени клуба с друг, или въобще да си даде почивка от форумите и нета, докато се почувства по-свеж?

как мислиш?

when there's a will, there's a way!

яка путка си, мерси

а това, че си дърта изобщо не го забелязах

when there's a will, there's a way!

puskam publichno tva moe lubimo esence, koeto bratovchedka mi napisa predi malko poveche ot godina (! kogato tia beshe na 15 !), i koeto znam naizust.... Malko e dulgichko, no za koito ima turpenie i nastroenie - molia, pozvoliavam da go prochete - SPECIALNO na kirilica

A eto go i nego

Надеждата

На какво се надяваш, читателю? Пишейки това есе, като неопитен творец, аз се надявам да ти хареса.
Надежда? Спорно понятие. Някои казват, че без нея не може, други – че ни поробва. Да, поробва ни, но без нея не може.
Сигурно е неземно, прекрасно, да се изпълнят надеждите. Точно защото това става твърде рядко. Надеждата носи цвета на живота, нали?
Представи си, че те затворат в стая – мрачна. Какво ти мрачна! – тъмна. Да не прониква и слънчев лъч. Влажна – винаги да ти е студено, но не достатъчно, за да се разболееш. Да не срещаш никого. Да виждаш само как една ръка отваря прозорчето и ти подава поднос с храна. Колко храна? Достатъчно, за да не умреш, но да си винаги гладен. Да няма дори плъхове и хлебарки в твоята жалка килия. Да си сам. Да тънеш в тишина. Такава тишина, че да ти се иска да извикаш, за да я нарушиш, за да спреш да чуваш дишането си и ударите на сърцето си. Но, читателю, замисли се, ако извикаш няма ли да пробудиш и призовеш от тъмнината спящото нещо, което никога не си желал да срещаш? Почувства ли се у дома си във вечния си затвор? Надявам се престоят ти тук да е приятен, защото няма да е кратък…
Но нека продължим фантазията си. Един ден ръката, която толкова пъти си молил просто да те докосне, да ти прошепне и една думичка, да ти подаде бележка, да, точно тази ръка, тя, която те измъчва, ти дава избор.
Един ден в мръсния поднос ти намираш нож. Какво изкушение! Давай, те това чакат – да се предадеш! Само два разреза, кратка болка в китките - и край! Всичко свърши. Но в тъмнината и тишината ти продължаваш да чуваш ударите на сърцето си. Нима можеш да си представиш, че то ще спре да тупти? Нима си струва да им се дадеш? В теб се пробужда смътно чувство – привижда ти се, че през стената прониква лъчът светлина, който си чакал да видиш толкова дълго!..
Ще ти разваля удоволствието, читателю. Това е мираж – толкова истински, колкото и морето насред пустинята. Но ти все пак си неподвластен на думите ми. Лъчът струи и прониква в твоето съзнание. Струва си да живееш! Ще те крепи надеждата, че ще дочакаш деня, в който онази противна и неумолима ръка ще отвори вратата и един тайнствен, студен глас ще ти прошепне: "Свободен си. Върви си!" .
Да, читателю. Това е надеждата. Тя те пороби, но направи живота те по-лесен. Вече не се съмняваш, че ще дойде приказният ден. Вече не полудяваш в тишината от страх, че ако я нарушиш, ще заплатиш твърде висока цена. Не, ти мислиш, пееш, говориш; чакането не ти се струва дълго. Неусетно минават дните ти.
Една сутрин се събуждаш. Леко ти е. Чувстваш, че летиш някъде към тавана на стаята, далеч над всичко земно. И ето - вратата се отваря, иска ти се да изтичаш навън, но тогава виждаш как двама души влизат и хващат под мишниците човека, който лежи на така добре познатата кушетка… И тогава ти забелязваш белите коси, но вече в тишината… не чуваш ударите на сърцето. Колкото и да не ти се вярва, онзи, белоглавият труп, е твой. Ти си мъртъв. Надеждата те е убила. Но, несъмнено, смъртта е била сладка и си е струвала, и, свободен, ти отлиташ там, където ще намериш щастието си.
Толкова е хубаво, но ето, че те грабва съмнението – "Можех да съм тук 30 години по-рано! Защо не го направих?"… Надеждата те е излъгала. Да, преди да те убие, тя те е излъгала.
Но какво са 30 години? Вече нямат значение. Вечността е пред теб.

Surikat - nishto lichno

И аз се надявах да отида на море,ама на!Ядец!
Сега ще си обикалям като Гюро Михайлов софийските плажове и това си е.

хаха, аз пък ходих, макар и за малко

и от мен зависи да направя така, че пак да отида

when there's a will, there's a way!

Безпочвени надежди нямам, а мечтите се старая да ги реализирам.

Ако ме питаш дали не витая в облаците понякога, не, здраво стъпила съм на земята

Не робувам на предразсъдъци.

И как определяш "безпочвените" ?

Никой не може да е сигурен 100% Никой не може да ти даде гаранции 100%

Благодаря ти за мнението, има много истина в него, макар и това да е само едната страна на медала.

ще се опитам да ти отговоря по-късничко, че сега ме притиска времето.

when there's a will, there's a way!

Е,ти си лесен! Имаш си синьо момиче,на синьо море под синьо небе!
Абе и сините и очички светят като звездички!!!
Поздравявам те с едно стихотворение на любимката ми Петя Дубарова:

Морето се боричка...


Морето се боричка като коте

със слънцето, попило във вълните.

Как искам с този ритъм доживотен

то все да ме посреща, с дъх наситен.



Как искам все да бъде като мене -

не кротко като пролет или есен,

а лятото от своите оксижени

да дава пулс на синята му песен.



Това море за мене е светиня -

развихрено, възторжено и младо

и всяка моя болка ще угасва

пред него, щом докрай я изповядам.

емиии, кой както се уреди

мерси за поздрава, страхотен е!

when there's a will, there's a way!