Само за мен...

Нямам с кого да говоря за това, което ми се случва - твърде много ме е срам... Хич не искам да натоварвам и вас, но съм толкова болезнено самотна, че изгубих психическото си здраве... Никога не съм била толкова нестабилна и прегазена от живота си, а продължавам да се усмихвам и да обичам - сякаш на пук на обстоятелствата
Противоречива съм!

Ако имах достатъчно сили нямаше да е проблем, но съм на ръба...
Градих доста време нещо, което сега сама ще трябва да разруша - нееее! Градих дълго време нещо, а като се обърнах нищо не бях изградила - след всичко направено от мен, не бях постигнала никакъв резултат (дори напротив) Не само, че не събудих любов, ами събудих голямо количество озлобление и своеволие....
Най-лошото е, че чувствата ми, са ме превърнали в кишаво мекотело, което продължава да плаче и да се тръшка за топлина и любов, а реалният свят тези ги убива с камъни....

Calm like a bomb

Не виждам повод да се срамуваш от нещо. Хората често са странни и неясни. Ти самата също. Ако искаш да наливаш някъде обич прави го но не очаквай ответна реакция. Помисли върху себе си дали не искаш да дадеш насила нещо на някой който не го иска. А и приеми че каквото и да се случи ти си взела своето Така че горе главата хили се плачи тръшкай се или се радвай но не забравяй че живота си върви с теб или без теб. По-добре с теб

Eternal Frost

" Не само, че не събудих любов, ами събудих голямо количество..."


явно е като във футбола, - ако не вкараш, ще ти вкарат...

надявам се не си зарязала дискотечките

няма искам... има може и трябва.

Забърках, забърках..., а сега как да отворя очи? И от къде да намеря очи, за да видя реалните последствия?

Calm like a bomb

Нищо не искам..., страхувам се, че нямам повече какво да дам..., а това ще означава край...
От друга страна, това ще е края на нещо незапочнало - излиза, че не губя нищо..., а се чувствам сякаш губя цялото си същество!

Calm like a bomb

Губиш илюзии мечти бъдеще в разни видове и родове. А тове че нищо не искаш е лъжа Искаш внимание и отговор адекватен на твоите усилия. Интересно на твоята възраст мислех че хората вече са се научили да отсяват илюзиите. Явно си заклета романтичка М В твоя случай не мисля че има еднозначен съвет. ПРосто прави каквото искаш пък да става каквото ще.

Eternal Frost

Не винаги успявам да бъда деликатна. Не че съм злонамерена, или безчувствена...Всъщност сама преценявай. Но това което ми идва на ум е да ти кажа, че вероятно си се посвещавала на нещо, на някого, който не е разбирал какво всъщност правиш? Може да не е имал нужда точно от такъв вид всеотдайност. Вероятността да не го е заслужавал е също много голяма. И накрая - защо мислиш, че всеки за когото правим нещо е задължен да ни отвръща подобава? Безкористното даване не изисква ответна отплата.
Не падай духом, ей! ...Не би ли могла да подскажеш за какво все пак става дума?

Както и каквото да избираш - по-добрата половина е за друг, освен ако....

Горе главата, Ушко ! Света е пълен с хора - огледай се ;)
Абе , който търси - намира. И любовта на човека е вътре в него - не някъде около него. Така че единственото което може да се разруши е обекта на любовта ти, но не и самата тя - тя си е твое творение, просто трябва друг приемник за нея. То, като се замислиш - може един от улицата да хванеш и да се окаже подходящ. Никога не се знае зад кой храст е заека на щастието - поне така съм установил и аз ;)
Плаша се от мисълта че може да ми се налага да градя дълго и трудно една връзка. Смятам че това значи че тя не е била подходяща сама по себе си, а е трябвало да я прекроявам. Но то е като пластична операция - след време истината се показва отново. То си е една мъка да пригаждаш нещо различно. По - добре си намери нещо което ще ти харесва такова, каквото е. Знам че е трудно, но много по-трудно е да префасонираш и поддържаш една не много подходяща връзка. Бих казал - назад към природата - без излишно цивилизоване на връзките - ако те сами по себе си не са си готини, не си струва да се мъчим да ги правим такива изкуствено, с много усилия и прочее. По-добре да търсим, докато намерим такава, в която се чувстваме удобно, все едно че сме част един от друг. Тогава си заслужава да сме заедно.
Пак казвам - знам че е много трудно, но поне не е менте връзка. Щото каквото и да правим - ако не е естествено, не оцелява дълго, поражда напрежение и разваля всичко. Насила хубост не става.
Аз може би неправилно тълкувам казаното от теб. Но в частта си за дългото градене на нещо, което се оказва нищо, реших че трябва така да го тълкувам. Сори ако греша. Не се отчайвай и успех в щастливото бъдеще ;)

Всичко това ми е познато до болка, но според мен човек трябва да открие своята "щастлива мисъл". По едно време мислех, че съм стигнала до дъното с всичките си депресии, но когато излязох от егоистичното си самовглъбение открих, че има хиляди малки, нищожно малки неща, които ме правят много щастлива. Въпросът е как гледаш ти на света, а не той на теб. Опитай се да се усмихнеш на пук на всичко, което се мъчи да те разруши. Не, не се усмихвай, а направо му се изсмей...

си прав!
... и аз се чувствам изключително добре, от както разбрах именно това, което си написал...

Calm like a bomb

всъщност тя не е неподходяща, а просто не е това, което съм очаквала... Трудна е вярно, но се надявам да е до време...
... всяко нещо с времето си...

Calm like a bomb