за любовта

Всеки от нас се ражда с някакъв вътрешен потенциал, и за всеки той е различен. Ражда се в онази среда и с такива възможности, че да има шанс за максимално развитие и реализация на същността си.
Възпитанието и образованието ни напъхват в рамки. Често тези рамки са толкова срастнали се с нас, че ги приемаме за част от самите нас.
Това е правилно, онова не, това е хубаво, а другото лошо.
А ние порастваме и дори не си даваме сметка за това всъщност как стоят нещата.
Това което сме получили от възпитанието и образованието не е нашата истина, не е наше преживяване и наше знаене - защото сме го получили на готово. И когато се сблъскаме с живота, знанието ни за него е едно, а животът ни показва друго.
От там се появяват и противоречията в нас. Научени сме на едно а виждаме и научаваме друго от самия живот.
Напъхваме дори любовта в рамки.
Било правилно да изневериш, било грешно да изневериш, било правилно да обичаш еди как си и неправилно обратното, било хубаво да приемаш а лошо да не приемаш.
И постояно търсим съвет, постояно търсим лек извън нас. Приятели, познати, форуми.
Та как може един приятел или форум да ми даде знаене за любов. Да той може да сподели собственият си опит, но не и да създаде мой опит. Опитът се създава в живота, в преживяванията, в живеене.
Тогава се ражда и живота в нас. Тогава когато натрупваме опит и... страдание.
Имено това страдание често обезсърчава хората. Веднъж влюбил се и преживял разочарованието от несподелеността във взаимоотношенията често минаваме в крайност и казваме че любов няма. Или човек изживял състоянието на влюбеност и намерил споделеност в чувствата, твърди че е познал любовта. Твърди го до момента на настъпване на монотоност или скука или куп други обстоятелства носещи разочарование.

Има нещо което искам да споделя с вас.
И то е ЖАЖДАТА МИ ЗА ЖИВОТ.
Веднъж докоснал безкрая, веднъж усетил вкусът на любовта, човек се запалва.
Извън ежедневието, извън догмите, извън принципите, извън правилата и обществените норми, съществува нещо което аз наричам полет на ДУШАТА.
Тогава когато без видима причина си щастлив.
Тогава когато в теб нещо танцува, нещо пее и изпитваш блаженство.

Всеки търси нещо и това нещо е онова което развива съществото у него.
И всеки търси нещо което е за него самият, по уникален за него път, път роден от уникалността на животът ни и често неразбираемо за другите защото всеки път е индивидуален.

Въпрос на мъдрост и интелигентност (не интелект) е да проявяваме търпение и толерантност към онова което не разбираме. Така имаме по-голям шанс да се докоснем до любовта. Да я преоткрием.

Да я преоткрием във нас. В изгряващото сутрин слънце, в раззеленилите се листа, в повеят на вятъра, в „добро утро” към колегата, в първата цигара за деня, в разходката по улицата, в едно ново запознанство, в простичкото хапване на обяда, във возенето във трамвая, във всяка секунда от нашият ежедневен простичък живот.

Тогава когато човек се докосва до уникалността на всеки изживян миг, тогава когато сме жадни за живот.

Докоснати от безусловната любов веднъж, ни става все по трудно да съдим, да спорим, да убеждаваме, да изискваме и нетолерантстваме. Защото тогава се чувстваме пълни и цялостни, тогава сме богати и блажени. Единственото нещо което се случва без да го желаем дори е да пръскаме любов.

Благодаря ви.

"ето започвам
Това е, знаеш ли...оххх...знанието се ражда в болката...болката е ползотворна, а радостта тя не ни носи кой знае какво....макар че всички я предпочитаме.

Аз работя като уеб дизайнер...и уж вземам добри пари. Преживях една страшна разтърсваща любов. Разделих се с нея и се запознах с едно момиче което се казва Румяна. Просто ходихме до Италия - Рим, Венеция, Флоренция.

Та за снощи...снощи е важно...

След Рим я закъсах яко с парите... нямаше любов... имах символични проблеми на работа, но аз ги приемах дълбоко....Та снощи...се прибирам...знаех че ток няма нямам пари да го платя въпреки голямата си заплата.

Прибрах се сам в квартирата в която живеех с Голямата ми любов. И знаеш ли просто исках да умра... беше ужасно... върнах се с два лева в джоба... купих 4 бири. От прозорецът ми се вижда цялата Витоша. Една страхотна гора има точно до блока, а след гората в посока Витоша се виждат всички баровски квартали, абе страхотно е...аз си му викам Малкия Манхатън. Снощи се прибирам...сам и опърпан. Душата ми плющеше като скъсан найлон на счупен прозорец, нали знаеш как понякога когато се счупи прозорец му слагат найлон и рано или късно той се къса. Не бях се прибирал два дена. Връщам се с опърпана душа...установявам че кухнята вони ужасно...никога в живота си не съм помирисвал такова нещо....все едно бяха умряли сто човека в моя апартамент...

Всичко е разхвърляно...разни умекнали балони от преди месец (бях ги надул заради......, но тя не ги оцени) се търкаляха по земята...по леглата дрехи чаши и бутилки по масата хаос. Добре че имах цигари четири бири и една китара...аз не мога да свиря, но да дрънкам ей така фалшиво както и моя фалшив глас мога...то всеки може...излязох на терасата и погледнах здрачаващото се небе...моя малък Манхатън. Погледнах едничката звезда на небето....замислих се за раздялата с бившата ми жена...прекрасен човек, но не си пасвахме. Сърцето ми плачеше а сълзи не потичат от очите. Замислих се за Мария...така се казва Голямата любов.

Замислих се за всичките прекрасни вечери които съм прекарал в тази моя квартира. За цялата радост болка страх и желания които са я изгаряли...за страстта и смърта които са я обитавали...за любовта и плачът...всичко е събрано в тази моя квартира...и сега трябваше да я напусна...трябваше да я намушкам с нож..да я заколя...просто си отива...отива си тя и всичките любови...трудно преглъщам, но бирата започна да влиза по-лесно...някак си...една цигара и съм труп.

Запалих цигарата краката ми омекнаха....като разтопен кашкавал ...усетих едно блаженство и тъпа болка...странно как се съчетават тия две усещания по едно и също време.

Сетих се и за безбройните си самотни вечери, сетих се за леденостудените бири които съм си праскал докато съм се излежавал блаженно на дивана...сетих се за салатата снежанка която ям не с ракия а със бира.

Отидох и изхвърлих тъпия вонящ на ужас боклук....знаеш ли запомни едно нещо от мен...СМЪРТТА НЕ ВОНИ...смъртта е нежна жена...тя е прекрасна...вони друго...вонят греховете...ама не тези дето са си човещинка.
Взех си един стол излязох на терасата....запалих свещ...от тия малките кръглите. Седнах и започнах да си дрънкам на китарата...ама наистина дрънкане... просто ей така дърпаш струните една слeд друга местиш си ръката без дори да мислиш какъв звук излиза... в един момент се заслушах..и взех да се опитвам интуитивно да улуча....правилната нота...понякога се получаваше понякога не...като в живота...веднъж ти си влюбен друг път някой друг във теб..

А навън...моя малък Манхатън..с горите небостъргачите...птичките...всичко райско събрано на куп и в очите ми се наливат сълзи....една две, а в сърцето ми....ужас...просто болка....бясна болка...като вълчица в капан...на която и отнемат малките.


Пиех жадно, следващата цигара остана със скъсан филтър - така отровата по-качествено ми се наслаждава...и аз на нея.
Знаеш ли бях щастлив....тази нощ бях щастлив...в болката си...и така....видях някaкъв велосипедист...слушах долу как заваряват някави железа...заваряваха моите спомени в "сейф"... Чувах птичките и си мислех за цялото прекрасно бъдеще което ме очаква.

Мислех си за братчето ми....за това което го сполетя...мислех си за цялата радост и болка на старите любови. Сетих се за детските си години в които се радвах невинно на планините...на морето...когато се къпех нощно време гол в топлите магнетични морските води край Балчик.

Усещах как със времето печеля едно а губя друго...явно сме като кофи с вода под чешмата....никога не можеш да останеш с еднакво съдържание..освен ако водата не спре - СМЪРТТА. Или ако случайно във водата не е имало камъчета...камъчетата наречени ЛЮБОВ...БОЛКА....ПИСЪК НА ДУШАТА....те остават завинаги...някъде там на дъното.

Ето една утайка която е божествена...утайка от перли....

Замислих си за всички хора които са ме обичали...за планинарските си подвизи, когато бях Войводата и беше весело и безгрижно...сетих се за това как след тежката ми операция братчето ми ме посрещна със буркан череши и каза "Ани искам папа челешки"...бях само на две и половина години...сещам се той беше стъпил на една стълба...а аз се оглеждах като малоумен уплашен затворник пуснат на свобода след 10 годишен престой в пандиза....беше слънчев ден...а майка ми беше млада и "бойна"...борбена и усмихната жена..несмазана от тежкото бреме на непрестанната болка.

Тогава имам чувството че се преродих...изпях си за лека нощ "Девойко мари убава"...прибрах китарата и пепелника...и си легнах...с дрехите...нямаше смисъл да се събличам...ток нямаше...загасих свеща и заспах...

На сутринта бях друг човек с една дума същия БЯЛ АНГЕЛ."

Ангел
14.05.2002 г., 12.00 часа

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Много хубаво си го казал (както винаги!). Тази гледна точка е и моята.
И наистина - нека всеки разбере, че е уникален и да не се оставя други да му дават съвети и да го направляват в живота. Защото, както правилно отбелязваш, често се губим и не сме съвсем сигурни кое е наше виждане и кое ни е натрапено.
Аз съм за преоткриването на светът отново и отново. Нека бъдем по-често като децата и да проявяваме по-често изследователски дух.
И да изтискваме максималното от всяка секундичка живот.
Защото ТОВА Е НАШИЯТ ЖИВОТ и няма кой друг да го живее вместо нас!
Благодаря, Ангеле, за хубавия постинг!

и аз ти благодаря.
искрено се радвам и изпитвам респект към хора проявяващи толерантност и търпение.

И като стана дума за страдание, мисля, че ровечето от нас не могат да се примирят с мисълта, че животът е страдание преди всичко и че трябва да се научим да приемаме страданието.
Аз лично научих най-много именно от моментите си на страдание, а не толкова от щастливите мигове.
Не можем да се развиваме без страдание...

Това,което си написал е наистина много реалистично и вярно...Искрено ти благодаря,за постинга.....Имам чувството,че не мога да намеря думи да изразя това,което изпитах,когато го четях...

Чакам да дойде 1.44 и да насоса малко. То бива многоточия, бива, ама чак толкова. Стига с тоя патос бе хора.

С описателната част (онуй, лилавото) си доста по-добре, отколкото с размишленията (главния постинг на темата).

Нищо де, ако писането лекува, пиши

Пътят е бодлив и тесен.

Ще те изненадам, но съм "и двамата".

п.с. Не лекува.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Я не ме дъвчи бе. Малко прекалявам с точките и запетайките, и-тата etc.
Пътят е бодлив и тесен. :PPP LOFL

Ne misli6 li,4e bolkta ni dava neveroitni vazmojnosti,vklu4itelno i tazi da se izjiviavame razli4nite si sa6nosti,koeto za men se okaza neveroiatno priklju4enie,naistina imame hiliadi lica i imenno bolkta ni dava vazmojnost da badem istinno vav vsiako ot tiah.
P.S.prekarsen posting,Angele.I dvata vsa6nost .Ako i na teb ti e bilo tolkova hubavo kato si go pisal!..
Aferim!

Izvinenia za pravopisnite gre6ki

сега се опитвам в щастието да открия онова което откривам в болката.
когато съм щастлив да успея да осъзная същността си.
чувствам че и това е възможно.
болката и радостта са двата полюса...аз трябва да съм някъде извън тях.

"Аз съм луд от това, че съм влюбен, но не съм луд, щом мога да го кажа"

Влюбените, казва Алкивиад, приличат на ухапани от усойница: твърдят, че който е изпатил от това, не искал да разказва какво му е било, освен на ухапани като него, защото само те могли да разберат и извинят всичко, което той е посмял да прави и да говори от болка... или от щастие?...

Красиво е ,Ангеле,когато някой се ражда без да умира,намерил пътища и начини да обича,намерил в сърцето си непобедимата сила......

Дугпа Ринпоче казва,че приемането крие много по -голяма опасност от тази,просто да обичаш:
"Онзи,който се отдава не се отрича.Той приема.Отдаването не е егоистичен рефлекс,а дар от любов.То ни помага истински да открием другите зад маскарада,зад измамата и илюзията.."
Сетих се за този цитат след като прочетох темата ти.
Но каквото и от когото и да е написано,наистина нищо не може да се сравни с живото и постоянно усещане за преливаща любов,щастие и цялост,провокирани,но незвисещи от нищо временно...нали единственото,което не се променя е,че всичко свичко се променя........в красиво-тъжните нюанси на Единствения миг...............

Щастие и усмивки пожелавам!

благодаря ти.
желя ти мъдрост, щастие и осъзнатост.
от сърце.