Лято
4 отговора
97 прегледа
Лято
Прекрасна лунна нощ.
Цялото небе беше покрито със звезди,които като че ли никога не са били по-ярки.Изглеждаха толкова достижими и близки.На една ръка разстояние...почти.
Въздухът носеше прохладата,идваща след горещия летен ден.Дробовете жадно вдишваха от него и усещаха животът,който носеше.
Те лежаха в меката трева.Един до друг.
Гледаха към звездите.
Хиляди...милиони звезди им намигаха отгоре и сякаш се усмихваха.Те виждаха две чисти души,които истински се обичат.
Допирът с тревата беше несравним с нищо друго.Млада и зелена,тя беше по-гладка,по-мека от коприна.Галеше кожата и младите листенца нежно я гъделичкаха.
Духна лек ветрец,който разлюля голямото зелено море.Тревичките се раздвижиха.Вятъра нашепваше,че отново е дошло лятото,а заедно с него и всички мънички буболечки,цветя и...Слънцето.Лятното слънце-толкова дълго чакано и така силно желано.
...Ръцете се приближиха една към друга.Върховете на пръстите се докоснаха и сплетоха едни в други.Дланите се допряха.Мигът се превърна във вечност...но само за малко,след това времето отново потече...Ритъмът се възвърна..Но усещането наистина остана във вечността.Усетеното с вътрешните сетива,макар и за секунда,оставаше завинаги прясно и непомрачено в съзнанието.Незабравимо!
Звездите продължаваха да надничат любопитно.Те бяха щастливи.
Щастието на Любовта се беше докоснало до всичко,дори до звездите,които бяха толкова близо и толкова далече.То беше заразно.
Болест или не,чувствата,които изпитваха ги караха да се усмихват.Та те се обичаха!Може ли да има по-голямо щастие от това?Човек е създаден именно за да обича!И да бъде обичан!
...Музиката на нощта звучеше наоколо.Беше вълшебна.Шумоленето на листата на дърветата и песента на щурците се примесваха с тишината и караха клепачите да се затворят.Сетивата се бяха отпуснали и се приготвяха да си починат,за да посрещнат лъчите на Слънцето.
Не върви по стъпките на другите,защото няма да оставиш собствените си следи!
Цялото небе беше покрито със звезди,които като че ли никога не са били по-ярки.Изглеждаха толкова достижими и близки.На една ръка разстояние...почти.
Въздухът носеше прохладата,идваща след горещия летен ден.Дробовете жадно вдишваха от него и усещаха животът,който носеше.
Те лежаха в меката трева.Един до друг.
Гледаха към звездите.
Хиляди...милиони звезди им намигаха отгоре и сякаш се усмихваха.Те виждаха две чисти души,които истински се обичат.
Допирът с тревата беше несравним с нищо друго.Млада и зелена,тя беше по-гладка,по-мека от коприна.Галеше кожата и младите листенца нежно я гъделичкаха.
Духна лек ветрец,който разлюля голямото зелено море.Тревичките се раздвижиха.Вятъра нашепваше,че отново е дошло лятото,а заедно с него и всички мънички буболечки,цветя и...Слънцето.Лятното слънце-толкова дълго чакано и така силно желано.
...Ръцете се приближиха една към друга.Върховете на пръстите се докоснаха и сплетоха едни в други.Дланите се допряха.Мигът се превърна във вечност...но само за малко,след това времето отново потече...Ритъмът се възвърна..Но усещането наистина остана във вечността.Усетеното с вътрешните сетива,макар и за секунда,оставаше завинаги прясно и непомрачено в съзнанието.Незабравимо!
Звездите продължаваха да надничат любопитно.Те бяха щастливи.
Щастието на Любовта се беше докоснало до всичко,дори до звездите,които бяха толкова близо и толкова далече.То беше заразно.
Болест или не,чувствата,които изпитваха ги караха да се усмихват.Та те се обичаха!Може ли да има по-голямо щастие от това?Човек е създаден именно за да обича!И да бъде обичан!
...Музиката на нощта звучеше наоколо.Беше вълшебна.Шумоленето на листата на дърветата и песента на щурците се примесваха с тишината и караха клепачите да се затворят.Сетивата се бяха отпуснали и се приготвяха да си починат,за да посрещнат лъчите на Слънцето.
Не върви по стъпките на другите,защото няма да оставиш собствените си следи!
Pak zapovqdai!
в отговор на Пyфи Бaф-cмeтkoвoдka
#5
Re: Лято
И ти напълни моята с думите си!:)Всичко,създадено с любов я пълни,а това беше създадено с много любов.