Дразнещи ситуации

Не съм разведена, но се чувствам такава, затова често посещавам този клуб. По време на 10 годишния брак много пъти съм била на косъм от развода, но благодарение на моето търпение все още съм в групата на неподходящо женените. И така, какво се случва при мен...
Напоследък все повече започнах да се дразня от следната ситуация, която не е от вчера, разбира се. Като всички семейства и ние имаме приятелски, с които излизаме и се забавляваме /но не и аз/, но какво ме дразни. Моят мъж обича ча флиртува с чужди жени, до такава степен, че се самозабравя, естествено без да се интересува от мен, от това как се чувствам в подобни ситуации. Започва да демонстрира колко е независим в брака, колко е свободен, че не се интересува от мен, от това дали ще бъда с него или не, винаги се опитва да покаже свободата си. Същевременно започва да ме напада, с груби, хапливи реплики от рода на "Какво да ти обяснявам, ти не можеш да разбереш" и т.н. Съответно започва да демонстрира добро поведение пред чуждите жени, в смисъл да им прави комплименти, да бъде мил с тях, разговорлив, загрижен, да си предлага услугите, става кавалер, без да отказва на техните прищявки, до такава степен, че става дори смешен в стремежа си да им угоди. Всичко това става пред мен, като аз съм страничен наблюдател, все едно че ме няма за него. Естествено, това отношение се харесва на жените и те отвръщат, чувстват се красиви, желани, съблазнителни и т.н., всичко което обича една жена в присъствието на мъж. Това поведение започна все повече да ме дразни, до непоносимост. Така започнах да се дистанцирам от тези приятелки, да ги избягвам, особено когато сме с мъжа ми. Започвам да се озлобявам към тези жени, макар и да осъзнавам, че вината е в мъжа ми. Трудно ми е да понасям всичко това. Преди просто си го търпях, безропотно, но ми писна. Като се има предвид, че съм прекратила приятелските отношения с няколко приятелки, именно заради това.
Забравих да кажа, че преди имаше една обожателка, която все го търсеше, без да се притеснява от мен и като че ли още не се е отказала от него.

Има ли начин да овладея тази ситуация?

ima nachin! kato go razkarash i prestanesh da tarpish tova t.e. da zapochnesh da uvajavash sebe si.

Вината не е само в мъжът ти. Не казвам че в него не е основната вина но просто нека спомена и перверзното желание да отнемеш съпруга на някоя жена което го има у част от жените.
Това което описваш си е направо простотия. И некоректност. Нямам друго име да тия неща. Или в същност имам но то е грубо. Лошото е че не мога да ти дам никакъв съвет. Мислиш ли че един сериозен разговор с мъжът ти би помогнал? Поне може да опиташ. Излишно е да ти казвам че трябва да бъде трезвен за целта. Мъжът ти пие ли?
И да застъпя и другата гледна точка. Това му поведение или поне наченките му трябва да са си личали още преди десет години. Не си ли ги забелязала тогава? Или нещата са се влошили отскоро?

Повярвай... ти можеш!

Нещо те дразни - да се разкара!
Нещо се е повредило - да се изхвърли!

С това си мислене няма да допринесеш полза на тази която е пуснала темата. Ако е искала да го разкара е щяла да го направи без да ни пита. Достатъчно ясно ли се изразявам?


.

Повярвай... ти можеш!

И аз да се изкажа за първи път в този клуб...
Мислиш, че един разговор ще оправи ситуацията и ще стопира простотията ли? Не! С простака по просташки се действа. И тъй като тя е физически по-слаба и очевидно - той не й показва уважение, според мен най-добре ще е да си събере багажа и да го напусне, след сериозен разговор. И когато той й каже отново, че няма да го разбере, кво да й обяснява - тогава да действа с багажа и да се изнесе. Ако я обича и държи все още на нея, ще я потърси и със сигурност отношението му ще се промени /поне за известно време/. Но, дори когато един ден отново се изкуши да продължи по стария път, ще има една червена лампичка в главата, която ще го притеснява, че жена му може и да го напусне. Сега е сигурен, че каквото и да направи, тя ще го изтърпи и действа здраво. Понякога една кратка раздяла освежава брака, защото кара човек да се замисли, какъв би бил живота му без дългогодишния му партньор... и това не винаги му харесва.

Здрасти, мила Ина!
Наистина е дразнещо... Обаче вероятно има какво да направиш!
Имам мнооого близко приятелско семейство, което живее в чужбина. С около 10 годишен брак и две деца. Тя беше ефектна и красива жена (а и сега е!, нищо че не го вярва!) и той тайничко много се гордееше с нея. Понеже той изкарва достатъчно пари, след като се роди първото им дете, тя спря да ходи на работа... и постепенно се затвори в къщи, превърна се в майка-съпруга-домакиня, роди второ дете, напълня, загуби самочувствието и самоуважението си, постепенно се напълни с разни комплекси на тема глупава-дебела-непотребна, не й се излиза поради тия комплекси и кръгът постепенно се затваря около нея. Мъжът й, който е рядко свестен мъж, работи с много хора, обича компаниите и е много общителен, почна да проявява макар и в по-бледа форма същите симптоми. И докато тя седи нацупена в ъгъла, вместо да танцува, или предлага на гостите си трийстата салата, той много приятелски обръща внимание на жените около него...
Тя обаче внезапно взе решение да започне работа и да остане с него, вместо да се върне в България и да прекара лятото сред приятели и роднини. Той е възхитен от тази идея! Върви, пърха и се хвали на всичките им приятели! Ще видим какво ще стане, но си мисля, че нещата могат да се обърнат в много добра посока. И съм страшно щастлива, че тя намери сили да направи нещо наистина решително!
Не знам как е при теб... Но докато ревнуваш и се дразниш, не се ли цупиш ужасно, вместо да се опиташ да се забавляваш? Не си ли загубила постепенно онази независимост, която толкова му е харесвала навремето?
Направи нещо извънредно! Нещо важно за теб!
И не късай връзките с приятелките си...
Късмет и успех!

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Щом така мислиш... но не забравяй някои факти. И те са:
- Ако го напусне той остава безстопанствен а настани ли се друга жена при него нейното влияние отпада.
- Може би тя още го обича и си го иска обратно.
- Ако той подлежи на превазпитание по-добре е да си го превъзпитава без унижения защото една плесница може да се окаже разлриката между подобрени отношения и съсипани такива.

Не усещаш ли че се намираме в минно поле? Едно погрешно движение и нечий живот бива съсипан. Може би без трясъци и шрапнели но също толкова ефикасно.

Повярвай... ти можеш!

"- Ако го напусне той остава безстопанствен " - е това не ми харесва! Значи трябва винаги да стоим при "половинката си", за да не вземем да го изтървем. Извинявай, ама такава връзка, дето все да си пазиш партньора, за мен не е пълноценна.
Все пак тя си решава как да постъпи и го познава най-добре. Амаааа... няма нужда да търпи унижения, ако се чувства наистина унижена, от някакъв си сополанко, пък било то и собствения й съпруг.
P.S. Разбира се, това са си мои разсъждения и не обвързвам никой с тях.

Ти да не си феминистка?

Повярвай... ти можеш!

Ами не... И мъж си имам и от дъжд на вятър се повлюбвам... Що реши така?

Просто в един момент ми се стори. Нямам нищо против феминистките които искат освобождаване на жената. Напълно съм съгласен с тях но не съм съгласен с това течение на феминизма което смята че единствения път за освобождението на жената минава през унижението на мъжа. А такива има много и в двата пола(имам предвид унижаващи другия пол). И те не допринасят за добрите отношения на хората като цяло.

Повярвай... ти можеш!

В описаната ситуация, жената е унижената. Но тук не става въпрос кой от двата пола е унижен. И защо трябва да търпи това? Да е все потисната и с буца в гърлото? Постоянно да й се набива, колко е непълноценна и как ей онази там е по-обаятелна от нея... Не е този живота, който си представям, когато чуя думата семейство. Но, пак казвам, че всеки решава според характера си, манталитета и... куража си. Май го обърнахме на спор, а нямах такива намерения.
Ако приемеш един съвет от мен - Не си прави прибързани изводи за феминизъм, лесбийство или каквото и да е друго, просто защото съм казала, че не трябва да търпи такива унижения и тягостна атмосфера. Ако си ти, сигурно би търпял, така ли? И така с години... Ще се повторя - Не е този живота, който си представям........

Мда.а.а-а-а ... а дали само флиртува или прави нещо повече? Щом е само флирт, вероятно има спасение...
И на мен ми се струва, че е добре предложената смяна на посоката. Една нацупена, сърдите и правеща фасони и сцени половинка не е никак привлекателна и тези неща само могат да влошат ситуацията.
Ако той флиртува демонстративно и нормалният човешки разговор не помага, защо в обща компания не започнеш да флиртуваш и ти? Както казват преди мен, опитай се да се забавляваш. Има голяма вероятност, след като види, че си харесвана от други мъже, собственическото чувство да го накара да си спомни, че и ти си привлекателна. Може би смята, че си някаква даденост, винаги под ръка и не си струва да е внимателен с теб. Това не говори много добре за него - ако съм чужда жена, бих си помислила, че дори да напусне съпругата си заради мен, впоследствие ще ме очаква същата участ.
Според мен, ако тези жени са ти наистина приятелки, не е нормално да приемат такова поведение от съпруга на своя приятелка. Мене, като ме покани някой женен симпатяга на кино, най-приятелски го съветвам да покани съпругата си, питам го от кога не я е извеждал "по на едно питие" и се опитвам да му втълпя, че сигурно и на нея й е скучно и тъпо от сивото ежедневие - защо да бяга сам, а не направи опит да бягат заедно... Ако го поканиш на танц, той ще се изложи пред другата жена (ако е нормална), ако ти откаже. А ако те го насърчават и при това са ти приятелки, вероятно си струва, вместо да късаш мълчашком връзката си с тях, просто да ги попиташ, дали не смятат държането си за некоректно? Може да сте си близки, но не чак до там :((( Някои жени просто не се усещат, не че имат умисъл.

Освен това можеш да му предложиш да отидете на ресторант, на танци (някъде само двамата, без приятелската компания), на театър или нещо там каквото би ви харесало и на двамата - не се затрупвай с домакински задъжения, а от там база за удобно съществуване на неблагодарен лентяй. Апропо, той памага ли нещо вкъщи? Можеш ли да му намериш някаква работа, първоначално нещо по-приемливо, което знаеш, че няма да ти откаже. Като наблюдавам склонните си към кръшкане колеги, всичките имат съпруги супер домакини, без грам свободно време и съответо те скучаят и се чудят къде другаде да се разнообразяват. И само едно семейстово познавам, дето тя докато мие чиниите, той ги подсушава, за да могат по-бързо да излязат заедно.

А моето мнение е , че това е защитна реакция на уязвен, неуверен и разколебан в обичта на съпругата си мъж.
Просто така си създава самочувствие - "ето, има кой да ме оцени".
Погледни нещата и от тази страна. И ако все още имаш желание да си с него като с мъж - действай. Ако е така, както смятам, всичко е в твоите ръце.
Успех!

чак да флиртува е излишно... може просто да си контактува съвсем нормално и по човешки със съпрузите и приятелите на жените в компанията. Предполагам, че щом нейният съпруг покани нечия жена да танцува, остава един свободен партньор - за танци или приказка, според ситуацията.

Като се замисля - на мен никога не ми се е случвало моя бивш съпруг да се отнася така с мен. Имах си приказка с повечето му приятели... даже повече с тях, отколкото с жените им. Никога не са ме карали да скучая или да се чувствам пренебрегната... но и никога не са прекрачвали границата приятелско отношение - флирт. Предполагам за това не са ме притеснявали чуждите жени, нито пък аз съм ги притеснявала :)

Е... това си имаше и лоша страна, де :) Когато мъжа ми започна да изневерява, направи го колкото можа по-скрито и без демонстрации... поне в началото.
Така че... вярна е приказката, че куче, което лае, не хапе

бтв това са комплексарски истории. Човек трябва да е много подтиснат и да се чувства доста несигурен в качествата си, за да се опитва да печели имидж на голям сваляч за сметка на най-близкия си човек.


Ти имаш ли?

не цени обичта и отношението на съпругата си и се опитва да се докаже извън семейството.

Ако не държиш на един човек, оценката му за теб е почти без значение.
Тогава също ще търсиш оценка отвън.


Ти имаш ли?

Ами аз прекалявам с поставянето на мястото на другия. Даже ми пречи това.
Предложих един от вариантите.
Тя казва, че се чувства разведена..знае си защо.

Искам да поставя и въпроса за търпението. Докога е полезно и кога започва да ти вреди на теб самата?
Много щекотлива и за мен тема.

Де факто аз съм член на този клуб от почти две години. Нямам предвид писане а събитията. Де юре съм член от няколко месеца. Отдавна и безвъзвратно разведен. Въпреки това днес например скрихме шайбата на една със жена ми (бивша все пак) с това че дори и разведени отидохме заедно на гости на един приятел и с това че отношенията ни са по-добри отколкото на много семейни.
Какво ще реши въпроснтата жена си е нейна работа. Един мъж може да бъде оправен по много начини. Единственото което искам да кажа е че тя трябва да реши сама дали ще го обяви за безнадежден и ще го ритне, дали ще иска да го ремонтира и как ще го ремонтира... грубо или нежно.

Повярвай... ти можеш!

аз предложих другия вариант :)
Не пречи да има и трети.
Не споря по твоята позиция, правилна е, просто има и други възможни причини... щеше ми се да ги изброим повечето, за да си знае момичето защо се чувства така... иначе ще се опитва да се идентифицира с единствения случай и току виж изгубила няколко години опити с погрешна стратегия.


Ти имаш ли?