към либето

В Тракия съм либе родена-
земя черна плодородна,
с река тучна пълноводна
там близо до роден Балкан.
Зиме либе сняг до колене,
лете либе огън-тежко бреме
за орачи и сеячи,
за жътвари и чираци.
Аз съм си тънка висока
с коси черен абанос,
с лице бело ми млеко
с очи- въглен чер.
Сестрица ми е луната
звездите са ми братята,
с нея вечер си думам
за тебе либе и за мене.
Нашите две сърца либе
са два гълъба бели,
дано цял живот либе
с любов да сме окрилени.