Думи.
17 отговора
894 прегледа
Заключена
Думи.
Кажете ми нещо лично?
Обичам да стоя под дъжда.
Да лежа на трева.
Не мога да ходя боса.
За първи път пускам коса.
Не съм опитвала наркотици.
Напролет страдам от главоболие.
Снегът ме заслепява.
Мисля, че ще умра млада.
Половината ми е истинска лейди.
Другата е цинична гадина.
Четвъртинките са неопределими.
Не обичам да лъжа.
Понякога трябва.
Не обичам да ми говорят уклончиво.
Търся дума по дума, до сричка, до буква.
За точен човек умирам.
Предана съм като куче.
Понякога е глупаво.
Но съм чиста.
От нерви преяждам.
Не пия достатъчно течности.
Карам нахално.
Мечтая за къща с градина.
Искам да родя поне още едно дете.
На 30 пропих кока-кола.
Не се смея на комедии.
Светът ме настъпи рано и не мога да спра да ритам.
Дори когато няма защо.
По-лесно ми е въпреки.
Поне два пъти седмично забравям да си измия зъбите.
Когато се вълнувам, губя звук и картина.
Когато страдам, не понасям хора.
Когато се ядосам, ставам отмъстителна.
Когато съм тъжна, съм зла.
Обичам щурци нощем.
Не харесвам почивки на море.
Не обичам да ходя по кафенета.
Дразнят ме шестнайсетгодишните с джипове и кабриолети.
Нямам време да чета.
Не пиша писма.
Обичам лични подаръци.
И блъскащи колички.
Става ми лошо в автобус.
И на въртележки.
Отхвърлям хора като предмети.
Други обичам без да знаят.
Нямам врагове.
Мога да съм си враг и сама.
Много ме бива да споря със себе си.
Не обичам да се гримирам.
Не знам какво се прави в солариум.
Не понасям сложни уреди.
Искам веднъж да се напия безотговорно.
Мога да заспя по всяко време.
Понякога не мога да спя.
Гъзарията ме отблъсква.
Нямам огледало в чантата.
Имам резервни обувки в багажника.
Пуша много.
Имам болен стомах.
Репетирам ситуации.
Планирам реплики.
Понякога отказвам да мисля.
Животът е само крачка.
Към нещо друго.
Вярвам във знаци.
И че съвпаденията имат език.
Обичам червени свещи.
И зеле на фурна.
Винаги закъснявам.
Искам хората да не си пречат.
Не искам всички да са добри.
Само да се уважават.
Винаги бързам.
Обичам спокойствието.
Научих се да псувам.
Това не е добре.
Стига толкова.
- - - -
I've said too much, I haven't said enough.
Обичам да стоя под дъжда.
Да лежа на трева.
Не мога да ходя боса.
За първи път пускам коса.
Не съм опитвала наркотици.
Напролет страдам от главоболие.
Снегът ме заслепява.
Мисля, че ще умра млада.
Половината ми е истинска лейди.
Другата е цинична гадина.
Четвъртинките са неопределими.
Не обичам да лъжа.
Понякога трябва.
Не обичам да ми говорят уклончиво.
Търся дума по дума, до сричка, до буква.
За точен човек умирам.
Предана съм като куче.
Понякога е глупаво.
Но съм чиста.
От нерви преяждам.
Не пия достатъчно течности.
Карам нахално.
Мечтая за къща с градина.
Искам да родя поне още едно дете.
На 30 пропих кока-кола.
Не се смея на комедии.
Светът ме настъпи рано и не мога да спра да ритам.
Дори когато няма защо.
По-лесно ми е въпреки.
Поне два пъти седмично забравям да си измия зъбите.
Когато се вълнувам, губя звук и картина.
Когато страдам, не понасям хора.
Когато се ядосам, ставам отмъстителна.
Когато съм тъжна, съм зла.
Обичам щурци нощем.
Не харесвам почивки на море.
Не обичам да ходя по кафенета.
Дразнят ме шестнайсетгодишните с джипове и кабриолети.
Нямам време да чета.
Не пиша писма.
Обичам лични подаръци.
И блъскащи колички.
Става ми лошо в автобус.
И на въртележки.
Отхвърлям хора като предмети.
Други обичам без да знаят.
Нямам врагове.
Мога да съм си враг и сама.
Много ме бива да споря със себе си.
Не обичам да се гримирам.
Не знам какво се прави в солариум.
Не понасям сложни уреди.
Искам веднъж да се напия безотговорно.
Мога да заспя по всяко време.
Понякога не мога да спя.
Гъзарията ме отблъсква.
Нямам огледало в чантата.
Имам резервни обувки в багажника.
Пуша много.
Имам болен стомах.
Репетирам ситуации.
Планирам реплики.
Понякога отказвам да мисля.
Животът е само крачка.
Към нещо друго.
Вярвам във знаци.
И че съвпаденията имат език.
Обичам червени свещи.
И зеле на фурна.
Винаги закъснявам.
Искам хората да не си пречат.
Не искам всички да са добри.
Само да се уважават.
Винаги бързам.
Обичам спокойствието.
Научих се да псувам.
Това не е добре.
Стига толкова.
- - - -
I've said too much, I haven't said enough.
Re: Думи.
в твой стил - отговарям /нещо лично - много лично/
Искам да съм заобиколена от приятели
А всъщност - почти винаги съм сама
или ги губя - един - след друг
заминават или ме напускат, заради някого
Мразя лицемерието
И лъжата.
Презирам я.
Не мога да лъжа.
Изчервявам се.
А понякога трябва -
съвсем благородно ..............
Мразя простаците
а всъщност - те май са навсякъде.......
Не се харесвам.
И не искам да ме убеждават в нещо, което не е вярно.!!!!!
Обикновено се самообвинявам за това или онова
макар, да знам, че вината не е у мен.
Мнителна съм.
Наивна съм до глупост
а съм почти на 35.
Понякога си мисля, че върша цялата работа на света
а няма кой да ми ръкопляска
яд ме е на мен.
Нервирам се непрекъснато от дребни неща
раздразнителна съм,
но на никой не му пука.
Понякога плача от безсилилие
от нерви
от яд, че не са ме разбрали правилно.......
съжалявам се.
Песимист съм.
Обичам морето, но не мога да изтрая дългото пътуване до там.
Повече съм тъжна, отколкото усмихната.
Но въпреки това обичам да се смея.
Рядко разбират чувството ми за хумор.
А аз искрено се забавлявам
Обичам да се шегувам.
Обичам да стрелям по стрелбищата в Лунапарковете
Обожавам да се качвам на гондолата и да се люлея със затворени очи
сваля напрежението............
напоследък не ме интересува никой
често изпадам в апатия
Не съм егоист!!!
Раздавам се.
Обичам да правя хората щастливи.
Може би малко прекалявам.............
Не знам кога да спра.....
Понякога не ми достигат думи
а искам да кажа всичко, което мисля
Качвам килограми и не мога да ги сваля
не съм фотогенична.
обожавам екскурзиите в други страни.
Обичам да живея със спомени...
Обичам хора, които са искрени с мен
но не ги разпознавам
Иска ми се да се събудя сутрин и да отида щастлива на работа.
обичам да шофирам, но да съм сама и да спирам където си поискам
и да се наслаждавам на природата.
романтичка съм.
Обичам мъжа в живота си и не бих искала да го загубя
Не харесвам ревнивци
Не обичам да ме ограничават.
Обичам свободата
Обичам да се усещам свободна
тогава съм най-щастлива.
искам да дам всичко на децата си.
Не харесвам високомерието на хората около мен
Аз съм обикновен човек
"Човек най-напред се влюбва в идеала си"
Искам да съм заобиколена от приятели
А всъщност - почти винаги съм сама
или ги губя - един - след друг
заминават или ме напускат, заради някого
Мразя лицемерието
И лъжата.
Презирам я.
Не мога да лъжа.
Изчервявам се.
А понякога трябва -
съвсем благородно ..............
Мразя простаците
а всъщност - те май са навсякъде.......
Не се харесвам.
И не искам да ме убеждават в нещо, което не е вярно.!!!!!
Обикновено се самообвинявам за това или онова
макар, да знам, че вината не е у мен.
Мнителна съм.
Наивна съм до глупост
а съм почти на 35.
Понякога си мисля, че върша цялата работа на света
а няма кой да ми ръкопляска
яд ме е на мен.
Нервирам се непрекъснато от дребни неща
раздразнителна съм,
но на никой не му пука.
Понякога плача от безсилилие
от нерви
от яд, че не са ме разбрали правилно.......
съжалявам се.
Песимист съм.
Обичам морето, но не мога да изтрая дългото пътуване до там.
Повече съм тъжна, отколкото усмихната.
Но въпреки това обичам да се смея.
Рядко разбират чувството ми за хумор.
А аз искрено се забавлявам
Обичам да се шегувам.
Обичам да стрелям по стрелбищата в Лунапарковете
Обожавам да се качвам на гондолата и да се люлея със затворени очи
сваля напрежението............
напоследък не ме интересува никой
често изпадам в апатия
Не съм егоист!!!
Раздавам се.
Обичам да правя хората щастливи.
Може би малко прекалявам.............
Не знам кога да спра.....
Понякога не ми достигат думи
а искам да кажа всичко, което мисля
Качвам килограми и не мога да ги сваля
не съм фотогенична.
обожавам екскурзиите в други страни.
Обичам да живея със спомени...
Обичам хора, които са искрени с мен
но не ги разпознавам
Иска ми се да се събудя сутрин и да отида щастлива на работа.
обичам да шофирам, но да съм сама и да спирам където си поискам
и да се наслаждавам на природата.
романтичка съм.
Обичам мъжа в живота си и не бих искала да го загубя
Не харесвам ревнивци
Не обичам да ме ограничават.
Обичам свободата
Обичам да се усещам свободна
тогава съм най-щастлива.
искам да дам всичко на децата си.
Не харесвам високомерието на хората около мен
Аз съм обикновен човек
"Човек най-напред се влюбва в идеала си"
Re: Думи.
от време на време пресеква ме песен една
за три малки маймунки
с хитри, извити муцунки
едната със лапи ушите затворила
и сякаш лишена от слух
ти говори
"не чух..."
другата,
някак свенливо
очите с лапа закрила е
сякаш погледа смята за грях - "не видях.."
устата си третата
с лапи притиснала
озърта се кротко, без плам
ах-а да ти каже "не знам.."
с благословия на тоз скъп талисман-
"не чух", " не видях" и "не знам"
дори най-чупливия порцелан
спокойно и
удобно живеел си бил сам..
хм,
за три малки маймунки
с хитри, извити муцунки
едната със лапи ушите затворила
и сякаш лишена от слух
ти говори
"не чух..."
другата,
някак свенливо
очите с лапа закрила е
сякаш погледа смята за грях - "не видях.."
устата си третата
с лапи притиснала
озърта се кротко, без плам
ах-а да ти каже "не знам.."
с благословия на тоз скъп талисман-
"не чух", " не видях" и "не знам"
дори най-чупливия порцелан
спокойно и
удобно живеел си бил сам..
хм,
Редактирано от Лaypa на
Re: Думи.
Вчера един ми върза тенекия.
А аз го избягвах. ;))
Представяш ли си?
Смешно.
Аз го избягвах успешно сума време.
Вчера го срещам случайно.
Каза, че ще се обади. 10 пъти го каза.
Не се обади.
Не че щях да изляза.
Важен е принципът.
Думите значат това, което значат, а не това, което не значат.
Съдбата има чувство за хумор.
Ма аз не обичам да дефинирам.
Всяка дефиниция изкривява и ограничава.
Меня се. Но има едно нещо вътре, дето си е постоянно, ама то е толкова мъничко... все едно е само сърцето ми, натуралното. ;))
Мисля, че обичам промените. Да. Всичките до една ги обичам. Това е моето предизвикателство - новото. Обичам новото. Наистина. И непознатото. Когато не намирам веднага точната дума, значи е важно за мен. ;))
Един път живях за малко на едно място с мъж. Казах на една жена, че стана сиво с мъжа така и не мо-га. А тя се очуди и ме попита - ама аз какво ли съм си мислила, ама това е то, не е друго.
Навикът притъпява впечатленията прочетох, че е написал Борис Виан в Мравките.
Ако не намирам всеки ден по нещо ново в него.
Ако не давам по нещо ново и от мен.
Ако спра да се изненадвам сама себе си, ако съм сама... или не съм сама, няма значение това, защото би било правилно да съм с мъж така, както съм когато съм сама.
Не мо-га.
Не ми стига въздуха и водата тогава.
И кожата ми напъпва. Много съм чувствителна на тема кожа. За малко щях да се влюбя в жена, само защото имаше не-намирам-точната-дума-веднага кожа на лицето.
Мога да кажа всичко.
На всеки.
Удобно ми е точно, когато и другите са така.
Иначе се дразня. ;))
Целият ми живот е лично нещо. Колко теми ще ми трябват...
Няма нищо по-подходящо от момента.
А аз го избягвах. ;))
Представяш ли си?
Смешно.
Аз го избягвах успешно сума време.
Вчера го срещам случайно.
Каза, че ще се обади. 10 пъти го каза.
Не се обади.
Не че щях да изляза.
Важен е принципът.
Думите значат това, което значат, а не това, което не значат.
Съдбата има чувство за хумор.
Ма аз не обичам да дефинирам.
Всяка дефиниция изкривява и ограничава.
Меня се. Но има едно нещо вътре, дето си е постоянно, ама то е толкова мъничко... все едно е само сърцето ми, натуралното. ;))
Мисля, че обичам промените. Да. Всичките до една ги обичам. Това е моето предизвикателство - новото. Обичам новото. Наистина. И непознатото. Когато не намирам веднага точната дума, значи е важно за мен. ;))
Един път живях за малко на едно място с мъж. Казах на една жена, че стана сиво с мъжа така и не мо-га. А тя се очуди и ме попита - ама аз какво ли съм си мислила, ама това е то, не е друго.
Навикът притъпява впечатленията прочетох, че е написал Борис Виан в Мравките.
Ако не намирам всеки ден по нещо ново в него.
Ако не давам по нещо ново и от мен.
Ако спра да се изненадвам сама себе си, ако съм сама... или не съм сама, няма значение това, защото би било правилно да съм с мъж така, както съм когато съм сама.
Не мо-га.
Не ми стига въздуха и водата тогава.
И кожата ми напъпва. Много съм чувствителна на тема кожа. За малко щях да се влюбя в жена, само защото имаше не-намирам-точната-дума-веднага кожа на лицето.
Мога да кажа всичко.
На всеки.
Удобно ми е точно, когато и другите са така.
Иначе се дразня. ;))
Целият ми живот е лично нещо. Колко теми ще ми трябват...
Няма нищо по-подходящо от момента.
Re: Думи.
Обичам - това е основното. Обичам да ми е добре. Обичам и на другите да им е добре. Не обичам каменица футбол чалга и нервни шофьори. Обичам музика. Особенно странната. Харесвам хора които не държат да се харесват. Често съм си самодостатъчен. Понякога отчаяно имам нужда от някой с който да поговоря. Не го правя. Животът ми понякога е сив и безнадежден понякога блести от цветове и шарки. Не знам кой вариант харесвам. Бих искал да мога да рисувам картини или да свиря на хърди-гърди но знам че съм отчайващо посредствен за това. Намирам удоволствие в книгите. Мога да стоя с часове седнал на ръба на някоя пропаст в Пирин и да слушам вятъра. Обичам зимата. Особено вечер когато вихрите надуят тръбите си в стрехите на къщите. Миля си че след като умра няма да ме има и толкова. Не вярвам в прераждането. Мисля си че това което сам аз е в мен а не в отношението на околните. Ако трябва да се характиризирам - сянка в света на нормалните и ловец в света на сенките
Eternal Frost
Eternal Frost
Re: Думи.
А на мен ми предстои преместване.
След три седмици се изнасям.
Днес пренесох книгите си и дисковете.
Апартаментът започва да опустява.
Компът е още тук, той ще си тръгне последен.
С мен.
Живях в този дом три години и половина.
Всичко тук съм аз.
Тук е, където винаги се връщах.
В продължение на три години и половина.
Атмосферата е моята.
А сега тръгвам и връщане няма.
Не бързам да си тръгна.
Въпреки че там, където отивам, е чудесно и е само на петнайсет минути оттук.
Но моето си е мое.
Радвам се на новото, защото го искам и вложих труд и емоции в създаването му, но също съм емоционално привързана към сегашното.
Знам, че ще ми мине. И то бързо.
Затова искам да задържа усещането колкото може по-дълго.
А то е хем радостно, хем тъжно.
И точно преди всяка голяма промяна се питам все същите неща.
Не къде отивам, не защо, а каква ще бъде по-следващата.
Щастлива съм била тук.
Защото тук всичко е завършвало щастливо.
Калински... имаше една тема едно време... в която описвахме стаята и всичко около нас. Скоро ще трябва да й напиша друг отговор.
Love is not a mood, but a dynamic way of being.
След три седмици се изнасям.
Днес пренесох книгите си и дисковете.
Апартаментът започва да опустява.
Компът е още тук, той ще си тръгне последен.
С мен.
Живях в този дом три години и половина.
Всичко тук съм аз.
Тук е, където винаги се връщах.
В продължение на три години и половина.
Атмосферата е моята.
А сега тръгвам и връщане няма.
Не бързам да си тръгна.
Въпреки че там, където отивам, е чудесно и е само на петнайсет минути оттук.
Но моето си е мое.
Радвам се на новото, защото го искам и вложих труд и емоции в създаването му, но също съм емоционално привързана към сегашното.
Знам, че ще ми мине. И то бързо.
Затова искам да задържа усещането колкото може по-дълго.
А то е хем радостно, хем тъжно.
И точно преди всяка голяма промяна се питам все същите неща.
Не къде отивам, не защо, а каква ще бъде по-следващата.
Щастлива съм била тук.
Защото тук всичко е завършвало щастливо.
Калински... имаше една тема едно време... в която описвахме стаята и всичко около нас. Скоро ще трябва да й напиша друг отговор.
Love is not a mood, but a dynamic way of being.
Редактирано от BИ на
Re: Думи.
Има хора, на които винаги казвам лични неща.
обичам думички като никога, нищо, всичко, завинаги.
не вярвам в тях, но ги обичам.
обичам да съм лична.
честичко не ме разбират.
онова, в което съм най-добра, е критиката.
това няма да се промени.
не искам.
иначе умея да създавам различни впечатления у хората за себе си.
демонстрирам самочувствие.
вярвам си.
наскоро открих, че съм от малцината, които водят нормален живот и могат да се нарекат щастливи.
не съм помъдряла кой знае колко и все пак - с всяка година все повече.
не умея да карам кола, но някой ден ще имам тойота ярис.
къща с градина и много деца...
по-реалното е - малък, уютен апартамент с малко мебели -
тъй нареченият японски стил.
все още изненадвам себе си.
но почти всичко ме отегчава и ми се вижда безсмислено.
спирам да мисля така само когато ми се обади приятел и каже
искам да се видим.
за приятелите ...давам всичко.
и в същото време очаквам те да знаят какво могат и не могат да поискат от мен.
претенциозна съм.
нервна.
не ми достигала амбиция.
не си падам по залези и изгреви, но обожавам сутрешните слънчеви лъчи, които ме събуждат.
зиморничава съм и все ми е студено.
шопска салата, смокинова ракия и пиле на грил - може би не това трябва на човек, но се радвам, когато ги имам на масата.
а иначе баба знаела и две, и двеста.
обичам да пиша в такива теми - писани и за мен, и за теб, и за всички.
говоря много, често глупости.
бих писала още много, но ...
did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got
обичам думички като никога, нищо, всичко, завинаги.
не вярвам в тях, но ги обичам.
обичам да съм лична.
честичко не ме разбират.
онова, в което съм най-добра, е критиката.
това няма да се промени.
не искам.
иначе умея да създавам различни впечатления у хората за себе си.
демонстрирам самочувствие.
вярвам си.
наскоро открих, че съм от малцината, които водят нормален живот и могат да се нарекат щастливи.
не съм помъдряла кой знае колко и все пак - с всяка година все повече.
не умея да карам кола, но някой ден ще имам тойота ярис.
къща с градина и много деца...
по-реалното е - малък, уютен апартамент с малко мебели -
тъй нареченият японски стил.
все още изненадвам себе си.
но почти всичко ме отегчава и ми се вижда безсмислено.
спирам да мисля така само когато ми се обади приятел и каже
искам да се видим.
за приятелите ...давам всичко.
и в същото време очаквам те да знаят какво могат и не могат да поискат от мен.
претенциозна съм.
нервна.
не ми достигала амбиция.
не си падам по залези и изгреви, но обожавам сутрешните слънчеви лъчи, които ме събуждат.
зиморничава съм и все ми е студено.
шопска салата, смокинова ракия и пиле на грил - може би не това трябва на човек, но се радвам, когато ги имам на масата.
а иначе баба знаела и две, и двеста.
обичам да пиша в такива теми - писани и за мен, и за теб, и за всички.
говоря много, често глупости.
бих писала още много, но ...
did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got
Re: Думи.
Често пъти минавам през клуба и аха да кажа нещо лично - и спирам...
Карам на автопилот... Доста време така. Замисля ли се, ще падна...
Таман уж се оправи нещо и се случи друго...
Не мога да си отговоря на въпроса - защо в болницата има деца с инвалидни колички... Защо не са оздравели...
Всичко останало е като в някакъв минал живот - дъжда, слънцето, птиците...
Бягам от хората, защото ме дразни фалшиво съчувствие. Струва ми се, че като лешояди се ровят...
Понякога плача по улиците... Имаше един приятел, на когото можех да се обадя... Сега искам да избягам и от него.
Искам да се събудя...
Карам на автопилот... Доста време така. Замисля ли се, ще падна...
Таман уж се оправи нещо и се случи друго...
Не мога да си отговоря на въпроса - защо в болницата има деца с инвалидни колички... Защо не са оздравели...
Всичко останало е като в някакъв минал живот - дъжда, слънцето, птиците...
Бягам от хората, защото ме дразни фалшиво съчувствие. Струва ми се, че като лешояди се ровят...
Понякога плача по улиците... Имаше един приятел, на когото можех да се обадя... Сега искам да избягам и от него.
Искам да се събудя...
Ей безсъннице...
омая ме...
със себе си.
Всъщност, като се замисля
винаги си ми допадала.
Бисерче си ти
сред толокова прасета...
Знам какво ти е,
прочетох себе си
в повечето от изреченията...
По-лесно ще е да ти изредя само различията:
НЕ обичам да стоя под ДЪЖДА(мразя го въобще...така и не се научих да го обичам...)
МОГА да ходя БОСА(и обичам, на плажа...)
КОСА по-дълга от раменете все не успявам да пусна.
ОПИТВАЛА съм някои работи, ма щото съм била МНОООГО отчаяна и глупава - слава на Господ, че ме предпази от по-лошите...
НЕ КАРАМ, а и не смятам да го правя - едно, че си нямам кола, второ - че изпитвам ужас само като си го представя...
КОКА-КОЛАТА я пия от малка, ама сигурно съм пораснала щом вече не я обичам. :)
На КОМЕДИИ се скъсвам от смях, ама само на стойностни такива.
Аааа ЗЪБИТЕ не ги забравям, тц! - иначе после при чичо доктор...лоша работа.
А ЩУРЦИТЕ ме побъркват(сигурно защото при нас са много - ужас, не спират по цяла нощ и ме принуждават да спя на затворен прозорец)
ОБОЖАВАМ МОРЕТО, дразнят ме почиващите тълпи на него.
ОГЛЕДАЛЦЕ си нося, ама отскоро, и ми се струва, че преди повече се харесвах.
НЯМАМ РЕЗЕРВНИ ОБУВКИ, а понякога само за това си мечтая. :)
СПРЯХ ЦИГАРИТЕ, засега.
СТОМАХА МИ може и да е болен, ама той няма думата, сега не ми е до него.
ЗЕЛЕТО го обичам варено и постно.
ИСКАМ ВСИЧКИ ДА СА ДОБРИ - колко наивно...
НЕ СЕ НАУЧИХ ДА ПСУВАМ - и слава Богу. Ужасно е грозно. Понякога само си проклетисвам, т.е. самопроклетисвам си се.
Поздравче
I'm The Left Eye
You're The Right
Will It Not Be Madness To Fight ?
We Come One
със себе си.
Всъщност, като се замисля
винаги си ми допадала.
Бисерче си ти
сред толокова прасета...
Знам какво ти е,
прочетох себе си
в повечето от изреченията...
По-лесно ще е да ти изредя само различията:
НЕ обичам да стоя под ДЪЖДА(мразя го въобще...така и не се научих да го обичам...)
МОГА да ходя БОСА(и обичам, на плажа...)
КОСА по-дълга от раменете все не успявам да пусна.
ОПИТВАЛА съм някои работи, ма щото съм била МНОООГО отчаяна и глупава - слава на Господ, че ме предпази от по-лошите...
НЕ КАРАМ, а и не смятам да го правя - едно, че си нямам кола, второ - че изпитвам ужас само като си го представя...
КОКА-КОЛАТА я пия от малка, ама сигурно съм пораснала щом вече не я обичам. :)
На КОМЕДИИ се скъсвам от смях, ама само на стойностни такива.
Аааа ЗЪБИТЕ не ги забравям, тц! - иначе после при чичо доктор...лоша работа.
А ЩУРЦИТЕ ме побъркват(сигурно защото при нас са много - ужас, не спират по цяла нощ и ме принуждават да спя на затворен прозорец)
ОБОЖАВАМ МОРЕТО, дразнят ме почиващите тълпи на него.
ОГЛЕДАЛЦЕ си нося, ама отскоро, и ми се струва, че преди повече се харесвах.
НЯМАМ РЕЗЕРВНИ ОБУВКИ, а понякога само за това си мечтая. :)
СПРЯХ ЦИГАРИТЕ, засега.
СТОМАХА МИ може и да е болен, ама той няма думата, сега не ми е до него.
ЗЕЛЕТО го обичам варено и постно.
ИСКАМ ВСИЧКИ ДА СА ДОБРИ - колко наивно...
НЕ СЕ НАУЧИХ ДА ПСУВАМ - и слава Богу. Ужасно е грозно. Понякога само си проклетисвам, т.е. самопроклетисвам си се.
Поздравче
I'm The Left Eye
You're The Right
Will It Not Be Madness To Fight ?
We Come One