?

да...но всичко това зависи от човека за когото е усмивката:)

Само в смъртта има живот.Само в мрака светлина.Само в мълчанието-слово.

Не са толкова думи..колкото действия - снимките ни, залепени на стената на спалнята му, "обичам те, ангеле мой", прошепнато по телефона... смс за добро утро...
а ето и последното писмо, което МУ изпратих ...

СРЕДНОЩНО ПИСМО

Обичам те. Ръцете ми треперят, не мога да пиша, не мога дори да държа писалката, прости ми, само чаткам на тая клавиатура до загуба на мисъл, на образ... не мога да спра полуделите си пръсти и едва нацелвам буквите... Нащърбената, прекрасна луна изкормя сънищата... буди ме по никое време – за да протегна ръка към празното, още упоена ... Липсваш ми. До безумие. Не зная как минаха тези пет месеца, живях като в капсула. Ти познаваш вече цвета на болката ми – от онези странни рисунки с моливите, които ми подари – каква абсурдна терапия! Но едва тази нощ усетих удара на въздържанието. Едва тази нощ посегнах към себе си, представяйки си, че си ти вместо пръстите ми, ти вместо въздуха наоколо, ти вместо диханието на нощните пеперуди отвън. Почти оглушах след вълната електричество, слепоочията ми – премазани от внезапния екстаз, от усещането за изтласкване навън... и спазмите под слънчевия сплит... Не вярвах, че ще е толкова пълно и толкова ужасяващо пусто. Тъжен опит да те заместя със собствената си ръка. Ръката може да вае, рисува или изрязва фантастични фигури върху дървото; ръката ми никога не би могла да замести формата ти. Обичам те.
Сега съм разгневена, свирепа река – тека бързо, на тласъци, като че нещо ме е заприщило. Цялата съм нажежен копнеж, сноп стомана в ковашко огнище. Искам те! Искам те... Дълго пуших на балкона в опити да спра треперенето – безуспешно. Вкусът на цигарата се смесва с вкуса на целувката ти. Тази твоя божествена целувка! Като следа от огън, като трасиращ куршум... искам я! Искам ги онези наши моменти на сливане, поглъщане, на дива жажда един по друг, на безкрайност... искам пак да прокарвам безбройните пътища на наслада по кожата ти. Искам да те усещам парещ дълбоко в себе си, да отключвам желанията ти и да ги следвам през нови, неоткрити пространства, да потъвам в топлината ти... и да се събуждам свита в тебе... слята с тебе. Искам онези останали ни 11000 часа живот – заедно. Не така, разделени от четирицифрено разстояние, от три часа полет, от три дни път. Не така. Искам да се връщам вечер при тебе, искам разстоянието помежду ни да се мери най-много с тридесет минути или тридесет километра... да се къпя сутрин с дъха ти, да те галя с връхчетата на пръстите като с върбови котенца, и да правим любов под дъжда или под отраженията на нощния град по прозореца ти, все едно къде. Обичам те. И нося любовта ти като прозрачна дреха, като невидим щит...
Зашеметяваш ме. Как успяваш да се досетиш и за най-дребния, ежедневен детайл, свързан с мене? Да, аз пак умирам да ме гримираш, както го направи тогава, да ми сплиташ косата на плитка, да усещам вълшебните ти пръсти по скулите си... по тила... по челото. Да ме претвориш наново, да ме претопиш, за да извадиш сърцевината на светло, мене, истинската, твоята... Моля те, призови ме по-скоро, за да не мисля, че онези наши дни бяха само луд сън. Искам те. Искам тази огнена еротика да се случи отново, и този наш фантастичен любовен филм да не стига до надпис “край”... Обичам те. Искам те... И като полудял режисьор подреждам сцените на продължаващата страст, една от друга по-странни, прозрачно-червени, среднощно-сини, и сред тях паузи на мъглив покой за телата.
Любовта с тебе е бляскавата спирала на фрактал, бясно разгърнала се в мрака, бликаща в ослепителни цветове; или свистенето на въздуха под перките на вертолет, планинският вятър в короните на боровете, полетът на млади чайки с вече укрепнали криле... Искам те. Искам отново да те изпивам, натежал от среднощни желания, да ме изпълваш с топлината си, с ръцете си, с целувките. Да те отвлека в паралелната реалност, където сетивата ни стигат друга степен на познание в олекналия въздух...
Обичам те. Ще го напиша с хиляди калиграми по всички пътища към тебе, с хиляди свещи по езическите олтари, с всички ята пощенски гълъби и с дъждовните струи по паважа на амстердамските улици...
Обичам те. Искам те. Сънувам те. Следвам те. Вдишвам те. Прошепвам те. Рисувам те. Помня те. Живея те.
ОБИЧАМ ТЕ.



Тялото се превръща в огледало, огледалото става гроб