Детски лагер

Добро утро, момичета и момчета,
кажете ако имате опит с детските лагери в ранна възраст.
В детската градина ни предлагат лагер - 7 дни на Цигов Чарк. Ние с мъжа ми сме много ентусиазирани, мислим да изпратим дъщеря си, която е на 3 и половина - 2ра група. Обаче другите родители в групата са притеснени, че децата били малки (нашата е почти най-малката), и можело да се случи нещо (да се изтрепят например), или щели много да тъжат за мама и татко. Агитирам ги, защото ако се съберат 10 деца, ще дойде и любимата им учителка, но все пак ми се иска да попитам и вас: изпращали ли сте толкова малки лагерници, как се справиха с това, имаше ли някакви проблеми? Лично аз смятам, че щом съм доверявала детето си на тези хора вече 2 години, не би трябвало да се притеснявам от лагера. Хората са същите, просто преживяването ще е къде къде по-интересно. Или се лъжа?

Аз исках да пусна моята дъщеря на такъв лагер, но зимен ски-лагер. Само дето моята е на 5. Доста по-човешка възраст все пак. Поразпитах няколко майки тук, на които децата са ходили и те ме разубедиха.

Но дете на 3 години на лагер?... Дори не бих си го помислила, независимо колко се опитват да ме уговарят и съблазняват учители и родители.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Моя син ходи на зимен лагер, само дето беше по голям, на 5. Бих изпратила и дъщеря си на лагер, тя от есента ще е на градина. Естествено, че ще се притеснявам но да - бих я пуснала!

Честно казано - не, не бих я пуснала.....
все пак доверяваш си дедето за няколко часа, а не за една седмица по 24 часа.
Синът ми отиде за първи път на лагер, на морето за 22 дена, но беше доста по-голям - на 6.5 год., точно след завършването на първи клас.
Но за толкова малко дете, не, но май не съм и толкова смела , знам ли

... което ми напомня мнението на една колека: на учителките им се ходи на планина, и хич не се интересуват дали децата са на подходяща възраст.

Защо ли като чета, и обръщам внимание основно на мнението, което е по-близко до моето?
Всъщност, не знам защо изобщо не се притеснявам. Тя се оправя сама с нуждите си, казва, ако нещо не и е наред, стои при бабите и дядовците си безпроблемно и обича новите преживявания. А и ги няма рисковете на зимния лагер (да и се намокрят краката например и да мръзне половината ден или да се хлъзне да счупи крак) и на морето.
Но много ме изненадват майките наоколо. Ами ако се разболее? Ами ако някой я набие? Ами ако няма кой да я измие вечерта? Ами ако автобуса... страшничко звучи, ама така и на 10 не бих я пуснала на лагер. Ами то на 10 вече ще е: ами ако някой я изненада сама?
На колко години ти е момичето?

всъщност и аз не съм, без деца от групата за компания и някоя от НАШИТЕ учителки или лели, няма да я пусна. Но ако има 5 познати физиономии около себе си... ох, не знам бих

Аз сина ми, който е на 16 г. това лято не го пуснах на лагер...
...всеки си преценя сам.

Ако не е много нахално..ужасно съм любопитна - защо?
Предполагам не е наказателен вот заради нещо, какви са твоите причини?

Дребна е:-))), след 3 седмици става на 3.
Ти по долу си го написала, ама виж условията и хората с които ще бъде и решавай! Ако чакаш момент в който без притеснения, опасения и страхове ще се отделиш от детето си, ще има да чакаш поне още 15-20 години.
Не за първи път пиша тук това - няма да допусна моите майчински страхове да осакатят детството на децата ми.

Flash, съвсем принципно си права, но да изпратиш дете на 3 години на лагер си е рано според мен откъдето и да го погледнеш. То не е детски лагер това. То трябва да е бебешки лагер! Моят е почти на 4, дори в тоалетната му помагам. Та той не може да се справи спокойно напълно самостоятелно с основните си елементарни нужди. Какъв лагер, какви пет лева??? Тук не става дума за майчински страхове а за прост прагматизъм.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

На мен не ми звучи в сферата на фантастиката защото не смятам за малоумни или някакви новатори тези които са се наели да организират такъв лагер, с толкова малки деца. Едва ли им е за първи път и със сигурност знаят какво да очакват. Изказване като цитираното горе ' на учителките им се ходи на планина та затова..' е ...тъпо. мързи ме да търся друга дума. Моя девер е учител по физкултура - категорично отказва да води учениците си/прогимназия/ на лагери. Казва, че натоварването е огромно, отговорността също - не си струва нервите, и аз му вярвам. Отказвам да премам хората по дефолт като неразумни, комерсиални и т.н. особено когато иде реч за деца, трябва да си с психически отклонения за да не организираш всичко максимално добре и не покриеш всички рискове. Предполагам съм наивница, но...

Май си наивна малко. Аз се свързах тук с някои майки, за които знаех, че децата им са ходили на такъв лагер и те ме разубедиха.

Иначе госпожата на моята дъщеря за зимния лагер точно това каза "Ох, как ми се ходи на Пампоровооо. Иначе как да отида? Но ако не се съберат 10 деца няма да стане." Питам я аз "Как ще се справите с толкова малки деца?" Тя казва: "О, аз си подбирам децата. Да не мислиш, че каня наред? Избирам си кротки и оправни." Тогава никак не ме притесни това. Друго ме стресна и затова се отказах. Но 3-годишно дете посмъртно не пускам самО за седмица който и каквото да ми говори.

Освен това, когато пускам детето си някъде без мен, искам основно да разчитам на него и на собствените му преценки и възможности, пък оттам насетне на бекграунда - учители, възпитатели, мед. лица. Те и титани на разума и организацията да са, пак няма да съм спокойна, ако детето е просто 3-годишен малчуган, които и носа сам не може да си избърше.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

а 4?

като ви чета, оставам с впечатлението, че и за вас е важно до каква степен се оправя детето само. всъщност... май забравяме след време колко самостоятелни са били децата ни и преди година-две

Точно като Flash съм склонна да приема, че хората ще си вършат съвестно работата, и че щом миналата година е било страхотно, значи и тази година ще е такова... жалко само, че не мога да говоря с родители, изпратили детето си на такъв лагер, а ние тук само си гадаем... на таблото има снимки от миналогодишния лагер, ще се опитам да срещна някоя от майките. Но без близки деца и големи няма да я пусна. Не защото няма да се справи, а защото няма да се наслаждава на преживяването. "Бекграунда" само ме притеснява...

И ти си права естествено, признавам.
Ако ти не харесваш храната в един ресторант, това не значи, че готвят лошо а само, че не отговарят на изискванията ти.
Всеки преценява и постъпва по най-добрия начин за семейството си. Това не означава, че постъпваме еднакво, нали? Моя син има съученик когото още не пускат сам да ходи на плаж например. Гого го пуснах след 2-ри клас...плажа си е плаж, опасностите еднакви, и двете си мислим че правим най-доброто за синовете си.

Не ми е минавало на ум да водя деца на лагер през лятото - то е за почивка... Да се смята, че учителките си почиват като водят деца на лагер (или зелено училище) е малоумно изказване. Отговорността на преподавателите е десетократно по-голяма. Не мислим за това какво би станало, ако някое дете падне, удави се или се загуби. Това не е обикновена командировка - няма край на работното време, няма почивка за кафе или филм... Наскоро две колежки се върнаха от зелено училище и за четирите нощи са спали ОБЩО 8- 10 часа. това доведе до сериозни зравословни проблеми, които месец след това не могат да отшумят. В същото време знам, че точно родители на техни ученици мърмори, че... си почиват на гърба на децата и... са пътували безплатно! Това е симптоатично за обществото ни - постоянно се мърмори срещу учителите, не се оценява подобаващо труда им (смята се, че 250-300 лева месечно са достатъчни), без да се съзнава, че това е началото на заличаването на българската нация....

Но думата беше за бебешки лагер?

Ох, не знам дали съм права, но тъкмо сега размишлявах и стигнах до извода, че съм си шубе. Отдавна съм забелязала, че си доста смела в това отношение и аз само мога да ти дишам праха. За мен оптималния вариант е 8-9-10 годишно да се отбие вече. За по-рано ми е свръх силите.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Аха, точно за бебешки става дума. Според мен.

И се тревожа и притеснявам точно поради причините, за които говориш ти - натоварването, напрежението, преумората и това по 24 часа в денонощието. Аз съм с три такива деца на подобна възраст (3,4,5) и знам каква отговорност и грижа се изисква. И са си мои. А като са чужди - още по-тежко е. Е, затова няма да ги пускам засега. Защото всяка грешка на учител се отразява на детето. И напрежението и стреса няма как да не рефлектират върху дете в един или друг момент, в една или друга форма. А когато децата са толкова малки...

Пък сантиментите на учителите не сами дерт. Всеки като тръгва си прави преценка на възможностите и мотивацията. Когато детето ми тръгва на лагер мисля за детето си. Не за учителите. Съжалявам. Лично мен изказването на госпожата на дъщеря ми никак не ме смути. Казах го и в горния постинг. Щом за нея е почивка и удоволствие - ОК. Нямам против. Но за мен важно е и за детето да е почивка и удоволствие, а за мен спокойствие.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

разбира се всеки преценява риска от своята гледна точка. Щом колегите са преценили, че ще заведат и върнат тригодишни деца от море, значи смятат че са взели правилното решение.

Не забравяйте, че крайното решение е на родителите. Учителите правят предложение, групата отива на лагер, ако има достатъчно деца. Ако няма пътуването се отменя. Никой насила няма да дойде посред нощ у вас, за да открадне детето и да го води на плаж. Решението (и отговорността!!! последиците) е на родителя.

Лично аз водя деца на залено училище, когато станат 3 и 4 клас, но все повече колеги сме на мнение, че рискът е прекалено голям, а проблемите (повечето от тях остават скрити за родителите - с арендаторите на базата, с недоволни шофьори, недостатъчна или некачествена храна).


Не бих пуснал три годишното си момиченце на лагер...

Ехее...ти пък къде ме качи сега!
Нали знаеш, колко е лесно да се съобщават резултати без подробностите около изпълнението:-)))) лесно ми е да кажа 'пуснах' го, ама колко приказки са изприказвани и колко съм си ревала самичка, ходила съм даже да го проверявам тайно дали ми изпълнява указанията - като отиде за първи път сам за риба. И влизаме в твоя вариант 8-9 годишен за по самостоятелни изпълнения.
А със Сиси нещата ще стоят по умерено, хем е момиче...хем не съм толкова млада за такива емоции, така си мисля.