Pitane

Zdraveite imam nujda ot umen otgovor - eto kakvo me muchi: Sapruga mi si ima lubovnitza otdavna, mulchah i stiskah zubi za da zapazia semeistvoto i deteto si,nai nakraia toi mi prizna za neia i koi znae zashto reshi da ostane pri nas, az uspiah i tova da preglutna i kato che li jivota produlji, no kato che li "Pregoriah", obichah go mnogo, a sega si mislia che toi ne zaslujavashe da mu prostia i niakak si ne mi e veche mil, kakvo da napravia?

Питай не нас, а сърцето си.
Късмет!

Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове

Може би да се опиташ да разбереш и простиш ако искаш да сте семейство. И ако наистина се обичате. Това че сам ти е признал и е решил да остане при теб означава много. На моменти ние мъжете не ви разбираме но и вие не разбирате мисленето на един мъж. Това че е намерил сили да ти признае едва ли му е било леко. Поне ако не е ГОВЕДО а ти не споменаваш нищо подобно. И ако е решил че иска с теб и иска прошка за миналото... поне аз лично така бих постъпил.
Все пак не забравяй че живота си е твой и правото да го градиш... но и да го съсипваш си е твое. Ако намериш сили да простиш в сърцето си той отново ще ти стане мил. Повярвай ми. Проблема е обаче че трябва да си дадете и да приемете прошката. Една поискана но неприета прошка много тежи. На мен не ми простиха някои неща някога и години след това имаше обратен удар в който непростените неща имаха своя немалък дял.

Повярвай... ти можеш!

Тренди е прав - за това само ти можеш да решиш. "Прегарянето" отмиране на чувставата ти ли е или обидата от изневярата. Защото това са две коренно различни неща. Страстта е само твое чувство, зависи основно и само от теб. Това което се случва, котаго този човек те нарани чрез изневяра, не е "спиране да го обичаш", а появата на нова емоция: обидата и болката от наранено его. Едната емоция е +, другата"-". Кое надделява? Разбира се, по трудно е да обичаш някой, който е намерил за небоходимо да те нарани. Обаче не е невъзможно.
Лично аз смятам, че мотиви от типа" търпях, заради детето и за да си запазя семейството" са абсолютно погрешни. Не носят добро на никиго, а и никой нямаотчете и ти благодари за това"търпене"... Но аз нямам деца, така че едва ли имам право на мнение
Късмет!

ами Тренди е прав да питаш сърцето си, тоест, ти сама ще решиш. но все пак може би има няколко точки за размисъл:
- колко е това отдавна
- какво е било поведението му към семейството през това време
- какво е поведението му сега
- а кога точно ти отмиля, като си призна или като разбра че има друга
- колко време е минало от това признание/отмиляване. за някои нещасе иска време да утихнат.
- връзката приключена ли е или още продължава
- какво смята той занапред да прави, как ще живеете според неговите виждания
- трябва да има причина да е останл при вас, но някак ви се струва че на теб това не ти харесва. ако си искала да си тръгне, трбяваше просто да го кажеш.

такива едни неща ми се мотаят на мен в главата. и още нещо. струва ми се че понякога става така че присъствието на другата дори малко ни допада. демек, има конкуренция, има къде да се доказваш /ето, аз съм по-добра от нея/, имаш си тайна причина да го виниш за какво ли не, той е лошия в случая. това понякога придава нкаква тръпка на живота. макар че едва ли си го признаваме открито. и когато това изчезне, някак се чувстваме ощетени, за какво ни е вече тоя мъж, щом не можем да се борим за него.

помисли си добре, не действай прибързано, ако нещата са спокойни, дай си време, на него също. такива рани е зарастват лесно. доверието явно е пострадало, трбява време да се възстанови. все пак и на него едва ли му е лесно. ако има смисъл, преодолейте го заедно.

успех

Obidata i bolkata otdavna sa s men, no lubovta mi se izpari ne znam zashto chak kogato vsichko svarshi i az ne moga da se poznaia i da se razbera!

Otdavna e poveche ot godina koeto vkluchva i edno obeshtanie za krai, vrazkata edin gospod znae dali e prikluchila, niamam jelanie da go presledvam za da vidia dali e! Beshe mil i dobul sega sashto, no kaza che se e prestruval i tova go e tormozilo, sega moje bi pak se prestruva, biva go mnogo.Ne moga da razlichavam istinata ot lujata moje bi tova me umori i mi pomogna da mi otmilee

МИ КАТО ТИ Е ОТМИЛЯЛ ПОНЕ БЪДИ МИЛОСТИВА И УДАРИ БАЛТИЯТА ВЕДНАГА. ИЛИ СИ РЕШИЛА ДА ГО МЪЧИШ ДЪЛГО ВРЕМЕ? АКО СИ РЕШИЛА ДА ГО ТОРМОЗИШ И МЪЧИШ НА ПРАКТИКА ЩЕ МЪЧИШ СЕБЕ СИ И ЩЕ ПЛАЩАШ НАРАВНО С НЕГО... А МОЖЕ И ПОВЕЧЕ. ОТ СОБСТВЕН ОПИТ ТИ ГО КАЗВАМ. И НЕ СЕ ИЗВИНЯВАМ ЗА ГЛАВНИТЕ БУКВИ.

Повярвай... ти можеш!

Tova che mi kazva che se e razdelil s drugata, ne znachi che e sprial da ia obicha, prosto e reshil da ostane, niamam ideia kak moje da izmuchvash niakogo koito ne te obicha, dalech sam ot ideiata da tormozia, natiakvam, i podhvarliam pri vseki udoben sluchai, iskah savt zashtoto izmachvam sebe si ne nego!

Остани сама няколко дни (иди някъде ) и помисли спокойно (Мама Мърморана добре ти го е казала). Ти за себе си трябва да си изясниш:
1, какво искаш,
2, как може да стане
3, каква цена си готова да платиш,
4, вземи решение (какво ще направиш)

После седнете и поговорете как ще я карате оттук нататък, кой какво иска от другия и как вижда нещата. Може дори да сключете някакво споразумение (не случайно според статистиката браковете по сметка са най-сполучливи)

Желая ти успех. Не бъди тъжна .... и не се страхувай ....

Здравей,

За да получиш умен отговор (т.е. да ти е полезен и да сбъркаш най-малко, спечелвайки най-много) трябва да споделиш повече, отколкото си направила до тук, а не знам дали това си струва пък за теб.

Бих те водил с писанието си по два пътя в зависимост от това - дали проблема ти е, че живееш с някой, който вече не ти е мил и какво да правиш занапред ти е терзанието. Или пък си осъзнала, че вече не ти е мил, защото се е появил друг обект на чувствата ти и се питаш накъде да тръгнеш.

Тъй или иначе, ако той не те обича и ти не го обичаш - връзката ви може да се запази на база взаимна изгода - каквато и да е, посвещаване на деца или пък навик. В този вариант - въпрос на време е нещастието, което ти чувстваш, разочарованието, липсата на доверие и т.н. да те накара да потърсиш запълване на липсите си другаде. При него - същото би станало - то дори вече се е случвало, щом паралелна връзка е поддържал и казваш с чувства е било и още (може би) ги има.

Четейки те - оставам с впечатлението, че си простила, приела си го, но нищо между вас не се е променило. Едностранно всичко е било... Той може да се чувства сега направил много за връзката ви - отказал се от обичта си. Ти - несигурна си в него, вяра нямаш и си претръпнала в чувствата си. Резултата - и двамата неудовлетворени. Прогнозата - недобра. Така че в този вариант - приготви се за раздяла.

Ако неговата връзка е приключила - бих те посъветвал да поговорите и да си/сте наясно с това. Защото може незнанието да намалява болката, но то - в комбинация с минаващото време на безпътие, усилва безразличието и прегарянето. Доверието между вас е малко - може ли да стане по-лошо? Ще загубите ли, ако дори и при възможния край на връзката ви не се доверите един на друг, като за последно - какво по дяволите може да загубите... Май за дете индиректно споменаваш... Ми струва си да запазите или изградите между вас доверие най-малко заради детето, което връзка ще е между вас при всички случаи и в бъдеще...

Питам се обаче - какво означава "не заслужаваше да му простя" - за теб прошката означава, че си преглътнала той да остане с вас и да продължите живота по старому ли? Това е инерция по-скоро май... Търпение, което явно вече не достига...

Да простиш значи не само да приемеш туй, което се е случило, но да разбереш какво е станало у теб и него, и двамата да продължите след натрупаното до момента. Нещо като рестарт във връзката да си направите, а не миналото грозно да ограбва бъдещето ви.

Само Бог прощава едностранно. Само той нищичко не изисква в замяна, ако покаянието на сгрешилия е истинско. Хората обаче очакваме и се нуждаем. И затуй като си прощаваме един на друг - заедно ще трябва да го правим. Виновния осъзнавайки вината си, прощаващия - не стоварвайки върху другия повече, отколкото може да се понесе. И понеже няма абсолютна вина, както и невинност - затуй взаимна трябва да е прошката и без залепени етикети.
Така си мисля.

Много обич ти желая и късмет!

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Това вече не е добре. Помислих че се е осъзнал и си е спомнил за любовта към теб. Ситуацията ти ми напомни нещо което се случи преди четири години. То имаше трагичен край защото жената в него не повярва и не прости.

Повярвай... ти можеш!

според мен 1 година е прекалено кратък срок за уталожване на страсти, обида, любов и т.н. Но това е според мен, хората са различни.

Личен опит.
През първата година от връзката на бившия ми съпруг (за която разбрах от самото начало... просто не знаех коя точно е другата) имах идеята да бъда търпелива, да чакам да отмине и т.н. в името на любовта ми към него, детето, семейството и т.н.
През втората година леко се поизнервих и му показах ясно и без намеци, че знам. Проведохме серия от дълги разговори, в които всеки си каза болката, тръпката, изискванията към другия и т.н. Моето единствено изискване беше ясно и твърдо да каже с коя жена иска да продължава живота си, защото с двете едновременно явно не се получава или поне на мен не ми харесва ситуацията. Отказа да вземе решение... каза, че не иска да му поставям условия. Аз прилежно се опитах да изпълня всичките му претенции, въпреки, че не считах, че е прав за тях.
През третата година нещата излязоха от контрол, той стана много агресивен, аз започнах да му правя на пук за всичко. От това не спечели никой и се разделихме - т.е. аз взех решението вместо него и с раница дрешки се изнесох на квартира.
Разведохме се кротко и спокойно половин година след фактическата раздяла с минимум разходи, подписах всичко, каквото пожела, даже и за родителските права над детето и сега се разбираме чудесно (чукам на дърво де ). Детето циркулира между двамата, разходите му се покриват от този родител, който в момента има пари, по отношение на хлапака почти нямаме различия в мненията.
В момента бившия ми мъж малко ми мрънка, че сме се развели и твърди, че е можело да продължим да си живеем женени просто формално, но... ясно ми е, че нямаше да понесе идеята аз също да имам друг мъж в живота си. Всъщност каза ми го. Условието му беше той да си продължи връзката с любимата си, а аз да съм доволна, че имам някаква сигурност и законен съпруг. Не ми хареса идеята. Всъщност за тези 3 години бях престанала и да го обичам.

Моят съвет е да не бързаш с раздялата, а първо емоционално и финансово да се подготвиш за евентуалната такава. Представи си как ще живееш, как ще протича ежедневието ти, направи си сметка за приходите и разходите при най-лошия вариант - минимална издръжка за детето, без собствено жилище и без никакви семейни имущества за теб - и ако всичко ти се струва приемливо, тогава мисли за раздяла. Горе-долу за половин, до една година човек вече е наясно със себе си и със финасовите последици. Зависи и на каква възраст е детето - аз поизбързах малко, за да му поотмине емоционалния шок преди кандидат-гимназиалните изпити. Не че не можех да изтърпя още 1 година... просто щеше да е по-зле за детето.

А ако ти се струва чудесно, няма за какво да мислиш... направо подавай молбата


Ти имаш ли?

Gledai sega,

dotuk samo chuvam kak majete sa si namerili ljubovnici - i jenite se razvejdat. Vav moia sluchai e obratnoto. Jena mi si imashe ljubovnik - az razbrah vav posledstvie - niakolko meseca po kasno. Na mene mi beshe mnogo tejko, opitah se da prostia, no ne mojah da zabravia. Tezi nesta se prostavat trudno....Za sajelenie, a i triabva da ima pone malko predpostavka i ot stranata na sgreshilia. Opitahme oste 6 meseca, no ne stava. Jivota beshe ad...Ad za mene, a i ad za deteto. Predpolagam che i za ex-jena mi. Prosto nestata ne biaha sastite. Vinagi kogato imahme skandali (vseki den) se obijdahme i naraniavahme. Nakraia deteto kazvashe TATI MRAZIA TE.
E tova veche ne e hubavo. Decata triabva da jiiveiat stastlivi, makar i razdeleni.

Sega tia si e vav BG, i edinstvenoto koeto me interesuva e da moga da se razveda. A tia sega mene me obviniava za vsichko, zatova che iskam da se razveda, zatova che az sam ia podtiknal tia da si nameri ljubovnik (koeto veche e nahalno)...

Ta tolkova ot mene, no vav vsichki sluchai, saveta mi kam tebe e premisli dobre, posavetvai se sas horata koito sa ti nai blizki, i chak kato reshish, deistvai! Deset pati meri, edin pat reji...