още преди

1 отговора 27 прегледа
#1

още преди

В резултат от интензивните български миграции през епоха та на Великото преселение на народите, редица балкански райони придобиват български облик още преди образуване то на Дунавска България. Горна Мизия, Долна Панония и Сирмиум са заселени от българи още през V в. според ран ните византийски, готски и унгарски летописи. Оттам Бълга рите твърде рано се заселват и в Охридския край в днешна Македония, споменат като българска земя още по времето на император Анастасий (491-518) в приписките към Мана сиевата хроника. През следващите два века обхватът на бъл гарските райони на Балканите непрекъснато се разширява, за да достигне своята кулминация през VII в., когато известният Равенски хронограф съобщава, че „в Тракия, Мизия и Македония само Българи живеят". На картата са нанесени за първи път всички балкански области, заселени от Българи преди образуването на Дунавска България. При очертаване то на техните западни граници са отчетени сведенията на папските легати пред Константинополския събор от 869 г., смятан от Римската църква за вселенски, от които личи, че Българите са се появили на полуострова наскоро след разде лянето на Римската империя в края на IV в. Техните най-западни средища са станали Дардания с център Скопие и двата Епира в близост до Адриатическо море, които по името на тези Българи са били за кратко време наречени „България".
[линк]

Отговор
в отговор на apache #2

още по преди

Възниквайки в земите на Изтока, като народ с развита държавност, Българите предприемат множество ранни миграции, при всяка от които създавали свои нови центрове и държави.

Най-древното преселение на Българите е насочено към Северна Индия, от района на Балх, където синът на прочутия цар Кардама се преселва с част от Българите. Почти всички останали преселения на Българите са насочени най-вече в северозападна посока. Още през I-II век те се заселват в Кавказ и съседните равнини, където през 165 г. създават своята първа европейска държава. По сведения на арменския ис­торик Ехише (V в.), около 439 г. владетелят на оногундурите, царският род на Българите, стоял начело на мощна групировка от кавказки народи, която е респектирала могъщата Персийска империя, управлявана от известния шах Ездигерд II. Тази необикновена държавна мощ, проявена 240 г. преди основаването на българската държава на Балканите, най-ве­роятно е дала основание на византийските летописци Теофан и патриарх Никифор да назовават тази държава Стара Велика България. Тя просъществува до втората половина на седми век, след което прелива в две нови големи държави - Дунавска България и Волжка България. С това Българите си спечелват славата на единствения древен народ, създал на територията на Европа три самостоятелни свои държави, наречени със собственото му българско име.
[линк]

Отговор