Фиксацията на проблемите

Всеки проблем се дължи най-вече на фиксирането в него. Какви начини на излизане от това състояние знаете? Разбира се, че за отделните хора изхода е различен, но ще бъде полезно от отделните мнения. Може пък и идеи да дойдат.

Аз например бих препоръчал някакво приятно занимание от вида на хоби, което да запълва голяма част от времето, но в никакъв случай не и всичкото.

Друго, което бих добавил е рязка промяна в начина на живот, без значение в каква посока. Достатъчно е да бъде много по-различен от досегашният.

И така, мили приятели, ако ви е интересна темата се включете с мнения.

Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове

Пътешествия според възможностите

Тренди, не се сърди, но четейки твоите постинги си мисля, че имаш крещяща нужда от една вълнуваща, възбуждаща, бурна, романтична, прекрасна, неповторима авантюра....която от все сърце ти пожелавам!

в начина на живот-
Това е ужасен вариант!!! Вчера бях удивена от вида на бившия си съпруг - не се бяхме виждали повече от месец. Ами какво да ти кажа.....нямам думи... Преди не излизаше от костюмите, а сега ходи като тийнейджър; направил си е татуировка на рамото - фалос; косата му гелосана.......Много новаторско и смело от негова страна! Вярно е, че това си е негова работа, но изглежда смехотворно, а и мосля че избива някакви чевии по тоя начин.
Хех, вчера до него изглеждах яко демоде Ще взема и аз да сменя имиджа коренно и да си накупя свлечки

ами не знам за кардинално решение, но тия дни ето какво направих аз. опитвайки се да заспя, в главата ми беше както винаги дилемата за бившия и какво да правя, как да постъпя. но тъй като с тая муха нямаше да заспя, реших да мисля за нещо друго. какво, какво ... и ето - заспах с мисълта за обзавеждане и сънувах как да си направя спалнята. сега имам вече по-добра идея какво да правя по въпроса и в същото време поне за малко забравих да мисля за другото ;))

остава да превърна упражнението в навик и да престана да мисля за глупостите в живота ми. може и да помогне.

Да,мисли за някои странични неща.
Аз като се разведох започнах да отглеждам цветя в къщи(сега горкичките изсъхнаха,защото нямам време за тях).
Може да направиш ремонт в къщи, да смениш колата, работата,(за гаджето няма да ти казвам).
На жените им е по-лесно-сменят прическа,купуват си някоя нова дрешка -и проблема е забравен за малко.
Не ти ли помогна излета с палатки?

Понеже става недоразумение искам да доуточна.

Аз пускам тази тема, не за да решавам мой проблем, а защото мисля, че това е основно нещо, с което се сблъсква човек при развода. Иска ми се тези, които четат и не пишат в клуба да почерпят от нашият опит. Самото влизане в този клуб с мнения вече е някаква промяна към по-добро.

Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове

кого питаш за излета - мен или Тренди. защото аз не отидох, та се чудя ;)

Работа, по възможност и физическа - тип пролетно чистене например, промяна на обстановката вкъщи - разместване на мебели да речем, ако няма възможност да се организира ремонт, който фиксира различен ужас за неопределено време, някаква, дотогава пренебрегвана поради други приоритети, приятна дейност като четене на отдавна запланувани книги, срещи с приятели, дълго отлагани поради липса на време, пътуване при възможност, който обича това, създаване на нови приятелства и контакти, но в никакъв случай усамотяване,което води до непрекъснато връщане в миналото за анализи. Плюс всяко нещо,за което подозираме, че би ни доставило удоволствие или поне би ни уморило до степен да нямаме сили и желание за ровене в проблема, който ни терзае.

По-добре сам, отколкото зле придружен!

съгласна съм с Анбра -за физическото натоварване. След разпад на дългогодишна връзка превърнах спорадичните си занимания с фитнес в мания - всяка вечер, шест дена в седмицата по 1,5-2 часа. установих, че когато трябва да броиш, дишаш и т.н. стигаш най- близо до изпразване на съзнанието - единственото, за което можеш до мислиш - ще мога ли още една коремна преса, въпреки паренето на коремните мускули?сега, като го написах и на мен ми зучи малко налудно, но на принципа клин клин избива - една приятна или полезна "мания" ще измести обсебването с проблема

Хм... И аз си мисля това.

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

Такива кардинални промени на начина на живот,се правят ако искаш да се откажеш от пушене или пиене. Как да си промени живота една жена,която отглежда дете? М? Може ли да спре да го отглежда и да хукне по дискотеки? М?

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

Направо ти се чудя защо не продадеш луксозния си апартамент
на 5-о авеню и не се преместиш в скромна къщичка на Хаваите,
само с 2 спални, разположена на самия плаж? Там със сигурност ще
намериш мъжа на сърцето си, а и детето ти ще се чувства супер!
И ще си ходиш по дискотеки колкото ти душа иска, ще си боядисаш
косата зелена (или лилава), вместо с костюми ще се обличаш в
монокини, и т.н.
Колко му е човек да осъществи промяната?

Прочетох мненията дотук и нещо не ми харесва. То от една страна хубаво, ако успяваш навреме на спреш фиксацията - всъщност това е един от номерата - навреме да се усещаш как започваш да ровиш като къртица в някой проблем. И да спреш, преди задълбаеш, защото после наистина бял свят няма да видиш от ровене по дупките и тунелите. Т.е. - навреме да спреш да се самонавиваш...
Но от друга страна, решаваш ли проблема, като сменяш фиксацията с нова рокля-прическа-фитнес-книги или само отслабваш напрежението на иначе съществуващия проблем?
Аз моите проблеми първо не ги наричам проблеми - сърце не ми дава. Второ, разглеждам си ги много безстрастно, без да ми пука особено какво ще ми направят и гледам кои са явно вътрешни (т.е. - в голяма степен са плод на собствените ми измислици и илюзии за тях, а реалността доста се различава от представата ми) и кои са външни. Вътрешните ги решавам до уравнението "Лелее, колко съм проста всъщност!" (и се удрям по челото), а пък външните са си истинско предизвикателство - да ги заобиколиш, да ги боцнеш оттук-оттам, да ги решиш по най-добрия начин... винаги има начин.
В същото време се смея и се забавлявам, т.е. - не се оставям да ме впримчат... - ми са кво, ако стане - чудно, ако не стане - пак добре, няма да се бесим...
Впрочем това да си откриеш собствените стратегии за фиксиране върху проблемите отнема известно време... и после наистина трябва да си нащрек, за да не го допускаш, а после вече не можеш и да се фиксираш, защото бързо разбираш, че е напълно безсмислено...
Късмет! Аз се уча от години!

Не чета и не отговарям на лице с регистриран ник Стефан

Обява
Продавам несъществуващ апартамент. Може замяна за Всичките острови Хаваи.

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

и аз гласувам за физическите натоварвания - някакъв спорт през деня а вечер - малко горещ секс.
Стоенето на плажа и зяпането на хората също помага...
Но като че ли най-добре е просто да решиш проблема, вместо само да го обмисляш и предъвкваш до безкрай.

Qui scribit, bis legit.

Когато се е стигнало до някакво фиксиране на проблем, то неговото правилно решаване практически е невъзможно. Иначе си права, че най-добре е да се премахне причината, т.е. самият проблем.

Естествено, че има неща, които изискват да се насочи цялото внимание върху тях. Но в темата имах предвид проблеми от рода на:

" ... Трябва на всяка цена да се разведа. Трябва на всяка цена да се ожена, да си намеря приятел и т.н. Трябва на всяка цена да печеля повече......"

При всички тези неща има известна доза случаен елемент и независещи от личноста развития.

Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове

1) Имах предвид, че трябва ЕДНОВрЕмЕННО да се действа и в двете посоки - да внимаваш да не се фиксираш и тихо-кротко да разрежеш проблемчето на парчета и да го схрускаш
А това, което ти си изредил, аз го наричам не проблем, ми натрапчиво желание... Това вече си е къртица, която е поне един метър под земята. Проблемът (и фиксирането) започват така: Леле, какво да правя, не мога повече, трябва да се разведа...или Леле, нямам си приятел, горкичката, горкичкия аз и в тоя ред... И като задълбаеш, стигаш до ТрЯбВА!!! На всяка цена!!! да направя еди-що си!!! Ама то най-много сълзи са проляти заради изпълнени желания, и то желания от тоя род - АКО нещо се случи, ТО всичко останало ще се реши от само себе си... ама не.
Желанията ни трябва да са леки като перце...
Желанията ни трябва да са леки като перце...
Желанията ни трябва да са леки като перце...




Не чета и не отговарям на лице с регистриран ник Стефан

Дано не стана някое проблемче, че току виж ме накълцали на парченца и изхрускали... Горкият аз....!

Права си.
Толкова си права, че желанието ми не само стана на перце, но политна, дето вятър може само да го понесе...

Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове

При така поставения въпрос, аз бих разделила проблема на подпроблемчета и щом ми се е набило в главата, че нещо трябва да се направи, ще започна да действам без отлагане за постигането на целта поетапно. Поетапно, защото винаги ще има непредвидени обстоятелства и независещи от мен неща, както го споменаваш и искам или не, пътят към нея ще се променя. Но, говоря само за нещата, които зависят единствено от мен - за тях няма съмнение, че ще ги направя. Не бих се фиксирала в проблем, където има силна зависимост от чужда воля, дори само този факт вече го прави съмнително разрешим.

По-добре сам, отколкото зле придружен!