Съгласни ли сте???

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по-вече, но научаваме по-малко. Планираме по-вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни

Много е хард тва.Прекалено крайно е.
Всичко е ясно.В живота не е баш така.
Ако всичко можеше да се нарисува или напише
на един лист....
При това не е твое и е старо.
Плагиатор.
Всъщност това е написано непосредствено
след като е умряла съпругата му....
значи не е чисто от емоции...


Ето как го е направила какичката в ено друго клупче:

[линк]

Много интересно снощи в 21:30 това ми беше прочетено от лист хартия. странно съвпадение.

Или аз не виждам или ти ! Посочи ми къде съм казал,че е мое и като се замислиш малко не е е ли точно така !Не мисля ,че е крайно.А и до колкото оспявам да видя тва е анкета!Ама ти си знаеш де жив и здрав!

животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни

Няма клуб, в който да не влезеш последните месеци и да не попаднеш точно на този текст. Веднъж - ок, два пъти става, ама толкова много??
Не ви ли омръзна?
Още повече, че е толкова американизирано-клиширано-досадно, че ми се повръща вече. Защо все някой трябва да дава акъл как да се живее? Айде, нема нужда.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

мдамммм.....
ако сме честни,каквито мразим да сме,
всъщност ме сърбеше-никога не ме е боляло.
грешна диагноза.друг е въпроса,че рядко се
намира кой да те почеше,па макар и до кръв.
дъще.
дали да не размислят вашите и да те пратят в
друг институт,м?

Tova sam go prochela v "Lichna drama" skoro. Ti li si go pisal tam ili naistina plagiat? Tam edin maj go pishe sled smartta na saprugata si.