Липсваш ми...

Липсваш ми
болезнено...непоносимо...отчайващо....
Липсвам си и аз щом тебе те няма.....

Липсваш...липсваш...много...много

Това е животът.
Не мога да те успокоя.
Щях много по-грубо да ти отговоря, но преброих до десет и ми мина.
А и защото те разбирам, много добре при това. Дори и няма да те заблуждавам, че скоро ще свърши.
Но пък все някога ще. Искаме или не, животът има само един изход - летален.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

и аз съм така

обикновено ме избива на поезия, но сега и думите ве4е липсват...

НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

Елисавета Багряна
1959

животът е непрекъснато преливане на емоции, преживявания, чувства... Болката от липсата е мястото, където ще поникне следващата красива емоция! Сърцето, което страда може силно да обича. А болката минава... след нея идва радостта. Кога точно - Божа работа!

Just sharing.
Give all to love; Obey thy heart.

Много е точно.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

След като някой го е казал толкова хубаво, не ми остана нищо друго освен за го цитирам. За мен е точно така - всеки си имя място в сърцето ми, без значение какво се е случило.

Кажи му/й го. Не го пиши тук.
Защото времето тече от и към...

ами срам ме е.

Защо и от какво?

Така се случи. Една бариера беше спусната и не мога да я преодолея.
а може би и за други неща.:-)

Разбирам те. Понякога така се получава.
Жалко е, но нищо.

Късмет и дано нещата се оправят.

Тази Липса е толкова задушаваща.

Липсата означава неудовлетворена Любов. Може би за теб все още не е свършила...

Не е.
Глупаво е да го казвам, но знам че НИКОГА няма да свърши.

"The worst way to miss somobody is to be sitting right beside him, knowing you can't have him"

Липсваш ми, във ледените утрини,
липсваш ми, и вечер край огнището.
Липсваш ми, в забързаните делници,
липсваш ми, в усмихнатите празници...
липсваш ми ...

За мен лично никога не свършва. Факт. Просто така се оказа, и на мен не ми се вярваше.

Да.
както, когато, каквото да правиш... Дори когато работиш, говориш, дори когато се смееш, сякаш го правиш с част от себе си само. И съзнаваш това, непрекъснато...

Това усещане за отсъстие е ...много мъчително...........................................
Как се живее така? Ти знаеш ли?

Да, знам. Много се страда. Нищо не помага.

Живея така от достатъчно време.