слепецът

В една прекрасна вечер
забързана по път,
дочух китара с песен
и спрях на кръстопът.
Погледнах там на ъгала
стоеше старец сляп,
с китарата възпяваше
любовен стих в захлас.
Усетих болка стара
в сърцето да тупти,
ала лицето негово
сияеше в мечти.
Тогава се усмихнах
и мислено реших,
той вече е признавал,
че с любов си ти щастлив.
Макар и сляп за хората
той пееше със плам,
душата му усетих я
да влиза в моя храм.
Докоснах аз ръката
на слепия човек
и тръгнах с мир в душата
да търся...теб.

Песента дочух и аз.

благодаря ти мила!май трябваше да го редактирам...

Слепецът трепна леко - от допира огрян
и след полъха ти нежен погледна замечтан.
Взря се нейде в мрака - там, накрай света,
а в устните му тихо-тихо ромолеше любовта...

Прекрасно е ...благодаря.