СЪЛЗИ

Къде си песен моя
мой нежен стих
мое ранно цвете
мой златен лист

Китарата ми рони
тъжни звуци
очите ми са пълни
със сълзи,
без теб и Слънцето
не свети
дъждът в душата вали

С този дъжд
самотно ми е в мрака,
търся път
от слънчеви лъчи
по него искам
да оставим
своите малки огнени следи

Върхът е тази сълза Изи!

Много ме зарадва Галюша!

Знам ,че пишеш от скоро тук и съм прочел всичко до сега .Много ми харесват всичките ти стихове .Любов и красота бликат от думите ти .
Пиши нежна Изи!

Прекрасно е!!! Толкова е живо - точно като струни на китара, душата ми трепва когато те чета.
И знаеш ли кое е странното тъкмо исках да пусна като нова тема едно стихотворение в един друг клуб /знаеш кой/ и поподнах тук.
Това е едно от любимите ми стихотворения. Мой приятел написа и музика по него.

Къде си ти

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчти покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори, че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставажш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани".

Разбира се ,че ще пиша.
Благодаря за прекрасния отзук.

Ще очаквам това прекрасно стихотворение да го видя в клуба.
Поздрави този приятел от мен!

Поздравления!

Колко нощи, омразни, прекарах в мисли за теб.
Колко сълзи изплаках да превърна огъня в лед.
Колко се молих да се върнеш отново при мен.
Колко болка преглъщах, за да започна нов ден.

Знаеш ли изобщо какво преживях?
Откакто замина ни ядях ни пък спях.
Мразих те толкова и те обичах!
Безброй пъти кълнях те и ти се вричах!

И сега идваш отново, нямаш ли срам,?
Нима не ми взе всичко, какво да ти дам?
Това, което ми стори, няма прошка, за Бога!
Върви си сега, да те слушам не мога!

Gabriella

Много ми хареса , но аз съм на друга вълна сега!

Радвам се ,че се появи и при мен Тиририрам

Хубаво щеше да е ако си регистриран/а/.

Не се изразих правилно - стихотворението е на Веселин Ханчев и се казва Любов, а моят приятел написа музиката. Имам запис, но е любителски.

Плаче китара шестострунна
плаче за моята любов
в ноща със глас пресипнал пее
една забравена любима песен
...навява спомени за отминалото време
за една изгубена любов
слива се и твоят глас със тази песен
пееш пак за нашата любов
за отминалото време
...и гласът ти шепне нежно
приказка без край.

Сълзите бавно капят по паважа,
разплакан отминава поредния трамвай,
опустошен се скитам сред тълпежа -
не е изтляла любовта докрай...

В тиха нощ
приказка за мен
си писал.
Докато очите ми
са търсили съня
целувки нежни
върху тях си сипал.

От мъка се разплаквам
за МИНАЛОТО ме боли
не исках със сълзите
да изплаквам
нашите отминали
прекрасни дни.

Истински сълзи са това Изи.
Ех ,що и за мен не изплачеш няколко?

Много ми е приятно ,че те срещам тук Ахатче!
На теб ще ти подаря усмивка ,не сълза!