Я кажете

защо изобщо се жените? Не мога да разбера какво намирате в брака? И защо някои от вас искат пак да се женят?
Ще ви кажа защо питам. Аз се страхувам от сключването на брак.Страхувам се ,че ако кажа публично "ДА" ще трябва публично да се разделяме(евентуално) и да разиграваме панаири,и да делим,и....
А и парите за сватба.... Не се оженихме,но пък си купихме пералня,прахосмукачка и други потребни нещица.
Та понеже не виждам смисъл да се женя,искам да разбера гледната точка на женещите се.

Най-основната причина според мене е това, че без брак няма развод

А сега сериозно.
Мисля, че си права. Ако двама души искат да са заедно, то могат да го направят и без подпис. Аз лично съм за този вид съвместно живеене. Но все пак при една раздяла закона урежда някои финансови взаимоотношения. Но това е гадно.

Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове

То това си е до човека. Вече май сме го разисквали, при това наскоро, ако не ме лъже паметта.

Ами, Снич, ако някой е кофти човек, панаири ще има и без брак. Повярвай ми, при това доста големи. Ако сте точни хора, и разводът ще мине "по вода".
Страхът от раздяла не би следвало да е определящ при взимане на решение за сключване на брак. Щото ако човек си мисли за тези неща още преди брака, значи нещо не е съвсем наред. Или поне - не след дълго няма да бъде наред.. Поне при мен е така, де. /Да уточня, щото хората са различни все пак/



Ако не отговарям на писмата Ви - погледнете тук

Ще ти кажа какво намирах в брака. тържествено обявяване пред света че наистина обичам този човек и искам да прекарам с него живота си. за мен тази церемония беше важна, макар и отчасти заради общественото мнение, че така трябва да направиш. в същото време това си беше окончателно признание от двамата че държим един на друг и че ще бъдем заедно.
не на последно място, това беше единственият начин да можем да живеем заедно. първо, заради тъпите правила на студентски общежития, второ заради родителските тела. макар че сега поне майка ми се съгласява, че да, няма нищо лошо да живеят хората без брак, но нали когато е за твоето дете, "не е същото" ;)) нейсе, аз лично ако се случи да имам друга връзка, не смятам вече да се бракувам. стига ми толкова.

Без фундаментален отговор обаче :)
Всеки си има причини и за бракуване, и за небракуване, и за дебракуване.
И както може да са сериозни и основателни, така могат и да не са съществени.

Тъй де - въпрос на гледна точка :)

Обаче - кое все пак е първичното?
Дали яйцето излюпва пиленце, за да се размножава или кокошката снася яйце с тази цел, а?

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

по родителско настояване. И от двете страни.
Така или иначе по комунистическо време и квартира по-трудно можеше да се наеме от двойка, ако нямат брак... веднага пращаха кварталните да четат морал :) А да живеем при нечии родители без да сме женени?! Абсурд! Особено при положение, че чакахме дете.
Сега е лесно де :) И аз не бих се омъжила втори път.

Парите за свадбата верно бяха похарчени залудо пари... още тогава ни беше яд, ама много ;)


Ти имаш ли?

правилно

Ти можеш!

Като се ожениш, поне си знаеш - това е сватбен ден и ще си го празнуваме веднъж в годината цял живот.
Ама като се преместите заедно да живеете някъде, този ден след 2г. никой не го помни - нито ти, нито той.
И кво? Оставаш с един повод за празнуване по-малко..
И не само това..

Ако не отговарям на писмата Ви - погледнете тук

да правя така!

И аз, тържествено обещавам!!!!

..... Опитай пак да ми обясниш! Мъж съм все пак... и ако може с думи прости...

Не е задължително нито женитбата, нито разводът да са
публични - стават с 1 длъжностно лице и двама свидетели.
Ние с бившия ги правихме и двете в пределно тесен кръг
и без каквито и да било дандании.
А какъв е смисълът на брака - не мога да дам разумен
отговор.

То пък един повод за празнуване. Може в първите години да има
общ ентусиазъм, ама май после само жените си го спомнят.
Колежките ми обикновено обявяват този празник, гласят се,
очакват цветя, евентуално подарък, да ги изведат на вечеря и т.н...
Обаче, когато някой колега спомене с половин уста и крива усмивка
какво досадно преживяване го очаква довечера, обикновено му
изказваме "съболезнования", щото някак си е неуместно да честитиш,
като виждаш как го приема.

Виж, наистина жененето е просто процедура, но си мисля, че смисълът му е в това тържественото "искаш ли да станеш моя жена" и отговорът "да". Винаги съм намирала, че има разлика между него и това двама души да решат да живеят заедно. Може би именно това кара хората да се женят официално и публично да заявяват желанието си да са заедно. Не смятам, че подписът е важен или по-точно той става важен в ситуацията, която всички ние тук или поне повечето сме преживели. И то важен в друг смисъл. Има и още нещо. В началото особено когато двама души са съвсем млади, те доста импулсивно реагират на трудни ситуации, на възникнали проблеми. Често пъти именно това, че трябва да започнат трудни процедури по разводи ги кара да размислят и да не се разделят, особено ако още нямат деца. В известен смисъл това ги възпира и кара да се замислят дали наистина проблемът между тях е толкова голям, че да трябва да се стигне до развод....В много случаи той въобще не е и хората впоследствие изграждат здраво и хубаво семейство....Това е смисълът на формалния подпис...кара те да не се поддаваш на желанието си да си тръгнеш всеки път когато ти се прииска. Кара те да преценяваш кой проблем е сериозен и кой не чак толкова.

HOMO LUDENS

Наистина не знам защо ни беше нужно да подписваме....Сега се чудя как има хора, които го правят за втори път

само аз си я спомнях тази дата през всичките години :) Е... родителите ми и неговите родители също - обаждаха се да ни честитят.
Т.е. на мен, защото него обикновено го нямаше, връщаше се късно и даже и не питаше защо е празничната вечеря... направо сядаше на масата :)


Ти имаш ли?

Не можах точно да те разбера - за официалния, традиционен брак в съвета ли питаш или въобще за свързването на двама души, да живеят заедно.
Защото между двете неща има и много общо, и почти нищо общо.
Ако те интересува официалната гледна точка - няма брак - няма развод. Обаче тук изобщо не третираме на кого какво му е в сърцето. Не става въпрос за перални и прахосмукачки, които евентуално подлежат на поделяне, става дума за доста по-дълбоки чувства.
Макар, че моето мнение твърдо е, че жените со повече прагматични, отколкото романтични.
А смисълът на официалното подписване ще ти стане ясен, когато се наложи ( обикновено това се налага заради детето ) да имаш документ за нещо, било то къща, апартамент, кола, имоти някакви. Ако, недай си Боже, някой почине, започват безкрайни истории, свързани с документи, които никой не е мислил, че ще му трябват.

Не чета постинги на латиница, получавам главоболие...

За традиционния брак става въпрос(в съвета).Не виждам смисъл в него и ми е интересно защо хората го практикуват.
Не мисля,че чувствата играят роля,защото ние се обичаме и без да сме сключили брак.Надали ще се обичаме по-силно,ако го направим.Не живеем по-различно от официално-семейните.Поделяме си домашната работа,грижите за детето,радостите,мъките,ревнуваме се,караме се,обичаме се.
Като включиш и първия ми постинг-това са причините да не виждам смисъл в брака.
А за документи....нищо не ми трябва.Дъщеря ни носи неговото име.Почти нищо наше си нямаме,за да мислим за наследство.Дори някой да се спомине,Ренета е единствена законна наследница.Ако се разделим,въпрос на желание е да се плаща издръжка.Реши ли да не ни помага финансово,и законът не може да го принуди,дори да сме женени(ще се покрие и иди го търси-много такива случаи знам).

Той е третия мъж,който ми предлага.Само на него казах "абе няма да се оженим,ама ако искаш ще живеем заедно"Поразвалих магията,но такава секира съм си аз
Но за задържането на импулсите за раздяла,се замислих....Не ми беше минавало през ума.

Нещо наистина не е наред и то е в мен Много кофти характер имам и съм много вятърничава Не познавам двойка,която да е пример за дълготраен брак.Ако пък са от дълго време заедно,не си говорят,или той я бие,или си кръшкатРодителите ми са разделени(ад беше ,когато бяха заедно),неговите са разведени.....на какво да стъпяяяя
А той не се отказва да ми предлага

някакво разумно доказателство за това си твърдение - говоря за прагматичните неромантични жени! Защото тук има нещо, което ми звучи някак...как да кажа...някак малко обидно за жените. Ако имаш предвид това, че се опитват да бъдат и мъже и жени, и майки и бащи и какво ли още не/ да не изброявам всички амплоа/ по силата на обстоятелствата, то това не говори императивно в полза на твоето виждане. И изобщо не означава, че са лишени от романтичност. Когато си поставен в екстремни условия, несвойствени на природата ти, не ти остава нищо друго освен да се промениш и да се адаптираш за да оцелееш, но това никак не показва, че в душата си си точно такъв, какъвто изглеждаш на пръв /а и на втори/ поглед.
Работата е да намериш пътя към душата на жената ...да я докоснеш /не да бръкнеш в нея!!!/... ако не успееш, наистина ще си останеш в заблуждението, в което си.

По-добре сам, отколкото зле придружен!