Листя архиви...

... и ми е мъничко тъжно... като да се качиш на тавана, където са прибрани детските ти снимки... Колко леко изглежда това момиче, което някога съм била, почти прозрачно.

Меланхолна му работа.

Вие как сте?

... и себе си съм разпиляла, ама няма да тръгна да се събирам. назад не се обръщам, вместо това някога, някъде, ще изпусна и последното парче от пъзела...
Lucid

Минавам. Може ли да поседна?

Урокът започва от ритъма, а сливането започва като поставиш ръцете си върху тонколоните.

много прозрачно, лети през стени...

consider everything

Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срещнало една мишка от нищо и я попитало:

- Не се ли страхуваш от котката?
- Не, разбира се - отговорила мишката от нищо - в тази страна от нищо има само котки от нищо, които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това аз уважавам кашкавала. Ям само дупките. Нямат никакъв вкус, но са много сладки.
- Главата ме заболя - казало човечето от нищо.
- Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи.

Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата, но стената била от нищо и тъй като се било засилило - паднало от другата страна. И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това, че заспало. И докато спало, сънувало, че е човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срешнало една мишка от нищо и започнало и то да яде дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.

Джани Родари

прочетох препратката, нищо време е минало - обръщаш се и падаш от другата страна....а пък от тази, всичко е така кратко, кратко като ето това:

Едно лято
я наблюдаваш,
как сваля сребърните си бижута
с момичешките си пръсти
и последно онова,
което е легнало
в ямичката между ключиците й
като малък куршум.
Докато се навеждаш
да я целунеш,
внезапно разбираш,
че е непоносимо кратка
като недосънуван сън
на Господ.

Авторът, пропуснах да напиша, си ти.

скивА ли сега? нищо не е минало, всичко си е така, пак - така!

за паркинга знаеш тарифите
30 кинта за извозване с паяка и после за всеки час

понякога по-уютни са таваните с безразборно нахвърлени в тях сандъци, като в тихо пристанище. мечтаната от детството хармония е много трудно постижима в един несъвършен свят обречен на вечни дисонанси в конкретните проявления на доброто, правилното,силното, хубавото..:)

за да хванеш нектара, трябва жестока жажда..

... на теб винаги може да се разчита за важното инфо
Но си смъкнал тарифата, по-рано вземаше 200.


Урокът започва от ритъма, а сливането започва като поставиш ръцете си върху тонколоните.

... но днес реанимирах първата си пациентка.
Значи съм ”голяма” вече.
И ти става болезнено ясно колко кратко е всичко наистина...

... оттогава нищо не съм писала... чакам да се върне някой неделен следобед, докато вали.

Имам нужда от едно питие. Ще ми правиш ли компания?
/... някои неща не се променят.../

Урокът започва от ритъма, а сливането започва като поставиш ръцете си върху тонколоните.

Нито пък аз теб.
Как съм е въпрос, на който временно не отговарям :-) Но дъното вече е толкова ошлайфано, че блести като бална зала :-) Дали не го пробихме по едно време даже? Така че се очаква подобрение всеки момент.
... то и лятото се очаква... всеки момент. Само да спре да вали

Извън това съм добре
Италианецът на ъгъла прави страхотен сладолед.

Урокът започва от ритъма, а сливането започва като поставиш ръцете си върху тонколоните.

А аз съм забравила... Тъжно ми е, че съм забравила. И да си видя детските снимки, ми се струва, че там не съм аз... Дали не съм прекалено пораснала?

Друго е да си тежиш на мястото
А теб не мога да те загубя. Ти си навсякъде. Как я правиш тази мултипликация?

Урокът започва от ритъма, а сливането започва като поставиш ръцете си върху тонколоните.

на нас дементорите ни е лесно... да хващаме девици, винаги в крачка...



а ето така се пише
приветствие:

за да се лети, много помагат "линкове от приятели", които много се пращат, от мен дори повече... уж в интернет млн. линкове, а понякога липсва този който ти трябва точно да свърши работа...

consider everything

Мяу...!

Много си хубава в червено.
И в лилаво си хубава.
И в зелено.



Love is not a mood, but a dynamic way of being.

А на теб много ти е хубаво това оранжевото... милейди.
Мислих дали мога да си сложа стария ник, ама съм го израстнала като дреха.

Урокът започва от ритъма, а сливането започва като поставиш ръцете си върху тонколоните.

за какво ти е нова дрешка - винаги се познаваш...

consider everything

май отчаяно се нуждая от разнообразие...

е са европейското има промоция
за тва

normal-nite хора са доста разнообразни...

ама не оцеляват, както пееха Avi-mC

consider everything

при тва 5 на нула кво няма да ти е тъжно а