Нарцис

Всеки човек в една или друга степен фетишира своята значимост. Това го прави много по-взискателен към околните, като вдига невероятно високо летвата. Мисля че това е една от основните пречки в живота, когато търсиме партньор или се опитваме да задържим една връзка за по-дълго време?

Всичко това става съвсем подсъзнателно. Мислите ли, че е добре човек въпреки вътрешната си нагласа да смъкне лимитираните от него самият ограничения за партньора? Ако го направи, то има опсност от разочарование след време. От друга страна това прави невероятно труден избора на подходящ човек. Как се намира баланса, ако въобще има такъв?

==============
Ама какъв речник извадих само.....! Аз съм ВЕЛИК! Нали?
Ех, Нарцис, Нарцис,...... Брато, ти ли на мене си се метнал, или аз на тебе.....

==============

Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове

Добре е, да се смъкне леко летвата в началото на запознанството, за да потръгнат поне нещата...Пък и има хубави черти у другия, които откриваме едва на по-късен етап и те могат до голяма степен да компенсират първоначалните ни лоши впечатления.
Аз лично първо се оглеждам в очите на другия, за да видя неговата летва и после слагам моята - така, че да съответства на неговата. Ако той има прекалено високи изисквания , то и аз вдигам моите, а не обратно, както много често се постъпва - напълно погрешно.
И обратно - ако неговите изисквания са малки - и аз намалявам моите, - поне в началото на връзката, докато се опознаем в дълбочина.

Qui scribit, bis legit.

На първо прочитане звучи добре. На второ - започва да ми
прилича на търговска сделка, или грубо казано - пазарлък.
А на трето четене ми се вижда съвсем неприложимо, освен ако
не дадеш конкретни примери.
Но дори и пазарлъкът трябва да варира в едни доста твърди
граници, понеже трябва да е съобразен с качеството на предлаганата
стока (както и с вида на връзката, която се цели).
Според мен, двама души (зрели и патили като нас), още от
пръв поглед могат с голяма точност да преценят къде е средното
положение на летвата, удовлетворяващо двете страни, и какъв е толеранса,
в който тя може да бъде сваляна/вдигана. И точно там е работата,
че стойностите, между които варира летвата трябва да бъдат
минимални, т.е. като мислиш да започваш връзка (пък било и
само за един гол секс), ако човекът насреща не е от твоята среда
и "кръвна група", тая игра с летвата е чисто губене на време.
Щото ако се запозная с Бил Гейтс, колкото и да вдигам моята летва,
никога няма да му отговоря на изискванията - той ще иска ако не
наследница на някоя от 100-те най-богати фамилии, то да съм
поне Клаудия Шифър. Или пък ако ме хареса някой циганин-хамалин
и изискванията му са само да му готвя, чистя и раждам полу-циганета,
това значи ли, че трябва да смъкна летвата си чак толкова надолу?

О не говоря за толкова голям диапазон на смъкване и вдигане на летвата.
По скоро за - лека вариация. В края на краищата летвата е заложена в нас, още преди да срещнем човека.
Освен това имах предвид съвсем началото на една връзка - когато почти нищо не знаеш за човека... първа, втора среща... после то е ясно, че няма да правиш компромиси с важните неща.
По-скоро идеята е да се предпазиш от вредното и затормозяващо влияние на предварителните представи и предразсъдаци при запознанството и непосредствено след него - в този период.
Ще дам примери, но не в момента - нямам време.

Qui scribit, bis legit.

че които се обичат, си приличат и обратното...
и това го пише в Оная моя книжка.
Всъщност е удобно да се говори за стойност на партньора, нищо че прилича на някакъв пазарлък ужасен, пък ние нежните души такива работи и не помислюваме
И Тренди правилно пита, дали без да искаме, не завишаваме вътрешно собствената си стойност и не си ли търсим партньор с твърде висока стойност, което пък ни пречи да се огледаме по-внимателно в хората около нас... Не завишаваме ли собствените си изисквания... Впрочем нормално ми се вижда, да сме като парен каша духа и да искаме повече, за да не се задоволим с по-малкото, с което сме се съгласявали години наред...
Просто си разсъждавам...
Хей, пък знаете ли че днес е Блумсдей, денят, в който се развива действието на романа Одисей на Джойс

Не чета и не отговарям на лице с регистриран ник Стефан

Ставаше дума за изкривената представа за самият себе си.

Но ти каза нещо много интересно - социалната среда. Излиза, че когато човек е на по-високо стъпало, то изборът му определено е много по-малък. Ами ако човек е извън всяка социална среда? В смисъл, че няма никакви контакти със себеподобните и практически такива контакти са невъзможни. Това означава ли, че е обречен? А може би тогава трябва да потърси друга среда? Влизането в друга среда не предвещава ли само краткотрайни връзки?

Ще помоля да разгледаме нещата от този ъгъл, нищо че е извън темата. Наистина ми е интересно мнението на другите. Подозирам, че нещата още ще се разклонят.

Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове

Летватаааааааааааа!

Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове
Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове
Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове
Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове
Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове
Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове
Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове
Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове
Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове
Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове

А сега другарю изследовател да ви отговря по същество.

Шаблоните са едно опасно средство за самозаблуждение.
С простотиите които се ширят из специализираната литература по въпроса ВСЕКИ може да бъде квалифициран като патологичен нарцисист, особенно при наличието на добро желание от ваша страна. Примерно вашия подпис "Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове" ви квалифицира точно по вашата система като нарцисист.

Цялата тази простотия дето сте я написали разбира се няма никакво значние ако не беше толкова тъжно лепенето на етикети. И изобщо всички обобщения би трябвало да се правят доста предпазливо. Не мислите ли?

Понеже не влизате в клуба, не сте запознат защо съм сложил този надпис.

Единствената причина е за да има възможност за лични бележки, които бих ползвал, ако се се засегне случайно деликатна тема, която не е за пред всички. Останалите редовни посетители са запознати с това.

Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове

точно така! Не знам и за това е грешно да ви лепна етикета Нарцис, нали?

Зад фасадата на всеки човек стоят хиляди и милиони причини, мотиви, истории, трагедии и.т.н. ...

С една дума исках да кажа е някакси обидно да се дават квалификации (нарцисизма е психическо заболяване) и в същото време да се иска съвет и дискусия...

Като цяло си прав и поради тази причина нарекох себе си Нарцис. Но не си струва да чепкаме тази тема, нали?

Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове

Е, кво предлагаш да не се харесваме, че да нямаме претенции към другите ли???? Ми че аз пък си се харесвам квато съм....ама си прав, че нещо все кусури намирам....добре де, има ли нарциска цвете? И верно какъв език си изпраксал....някъде по средата почнах да ровя за речник.....на "лимитираните"ограничения ми се лимитира капацитета за когнитивно възприемане ... Сега видя ли....ще си ходя ограничена и няма да ме харесват. Заради теб!!!!заради лимитираните ти ограничения

Бе човек не може ли да си лепи....я плочки, я етикети .... я гледай кво пък ни лимитираш ти!!!!!!!!

Една от отличителните особености на повечето от психическите заболявания е неспособността на заболелите да се съобразяват с хората около себе си.......ми ако тренди е луд....което ...що пък да не е....сега като се замисля за онова особено пламъче дето му бляска в очите от време на време....то защо се чудиш, че хем дава квалификации, хем иска да ги дискутира......
Бе хора, я по-сериозно....вие май нещо все се будалкате тук

в представата за себе си, това е логично, нали? Пак добре ако приема, не само от приличие и любезност, че има и някакви недостатъци... Още по-добре, ако се опитва да се облагороди... Не ми се струва, че социалното стъпало е най-определящото, бих заложила по-скоро на интелектуалното. Контактите никога не са обречени предварително, просто посоката и нивото са им определящи. И после, какви точно връзки имаш предвид?

По-добре сам, отколкото зле придружен!

Да бе, извинявам се на форума за резкия тон.

Да бе, правилно, проблема е мой, още не съм свикнал да не ми пука, май още време трябва да ми мине ... Засегнах се всъщност не поради самия постинг а поради това че тренди всъщност явно е чел някъде нещичко. За съжаление има една школа в модерната психология, която много обича да лепи етикети. Цялата работа наподобява малко гледането на хороскопи, боб, леща и други подобни научни методи. Проблема е че веднъж лепнат ли ти нещо такова, после върви доказвай че не си камилче ....

Иръпшъне,

Наистина е важно какво е чел човек тук таме, но много по-важно е какво не е чел.

Относно етикетите. Никому не съм лепил етикети и някак си не е коректно да преписваш неща, които не са в действителност. Този метод на дискусия ми е до болка познат и не мисля, че форумът е мястото, където ще ти показвам и уча на някои хватки.

Ха сега добре дошъл!

Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове

Ами точно това си мисля - колкото по-високо е твоето място
в социалната група, толкова по-малки са възможностите за избор,
респективно шансът за погрешен избор е по-голям. И от страх да не
се оплескаш, се насочваш към друга социална група, където със
сигурност се оплескваш - там шансът за погрешен избор е още
по-голям. Тук пак поставям уговорката, че нещата зависят много от
целта на връзката. Ако искам от някого само секс, изискванията ми
ще са насочени към неговите сексуални възможности (които в никакъв
случай не бива да се приемат на доверие, без провеждане на
необходимите тестове - знае се, че меракът и самоизтъкването са
обратно пропорционални на възможностите). Ако искам приятелство -
ще го преценявам като човек. Ако искам интелектуална връзка - по
съответните критерии.
Обаче, ако реша, че ми трябва втори съпруг... що тестове ще трябва
да премине завалийката, що летви да прескочи (преди всичко летвата
на първия!)...

Снощи нямах нет, а ме домързя да ходя до клуба и се зачетох в една книжка - Бягство от сигурността на Ричард Бах. Бях много изморена и прочетох само няколко страници, но когато тази вечер отворих темата, реших, че това, което съм прочела доста добре отговаря на въпроса ти, макар и по малко заобиколен начин .

Ето няколко реда от тази книжка:
"- Значи сте различни - каза той. - Не са ли различни всички съпрузи?
- Да, но почти всички забравят това. Когато аз забравя и очаквам от Лесли да прояви егоизъм, когато тя забрави и очаква от мен да бъда организиран, ние очакваме от другия да владее умения, които вече сами сме придобили. Но това не може да стане. Бракът не е състезание да превъзхождаме качествата на другия, а сътрудничество, което се гради на взаимните ни усилия.
- И все пак мога да се обзаложа, че понякога различията могат да ви накарат да побеснеете - каза той.
- Не, понякога това, че забравяме различията помежду си ни кара да побесняваме. Когато си мислех, че Лесли, това съм аз в друго тяло и че тя знае всичко, което си мисля всяка секунда, и че споделя всички мои ценности и предпочитания, това бе все едно да се спускам с бъчва от някакъв огромен водопад. Приемех ли това, следващата минута се оказвах в подножието на водопада, чудейки се какви са тези дъски и обръчи около шията ми, докато се опитвах да се задържа за някоя скала, мокър и съсипан като гъба. Чувствах се виновен за всичко, докато си спомня, че сме различни, и го приема."

Ще ти кажа с две думи - не мисля, че трябва да правим компромис със себе си. Просто трябва да приемем, че другият е различен. И да го приемем и обичаме именно във неговото различие