Конфликтите

Интересна тема са конфликтите, без тях, казват, нямало да има развитие. Има различни техники за тяхното преодоляване, надмогване и пр. Някои предпочитат да се наведат докато мине бурята, в по-груб вариант - синдрома на щрауса. Други обичат да разчепкат всичко, треди да потърсят посредник и т.н. Може да посочите и други.
Аз обаче искам да наблегна сериозно върху този момент - че ако страните - участници в конфликта - имат различни представи за това, как той трябва да се разреши (не за изхода говоря, да речем са разбрани хора и са склонни на двустранни компромиси, а говоря именно за метода на решаването), то тогава всички опити се провалят... някаква непреодолима бариера застава между тях. Аз например колкото и да съм отстъпчива, предпочитам да говоря, и ако видя от отсрещтната страна само едно катърско мълчане и реплики, като "дай да караме по-леко", "да се опитаме да забравим миналото" и такива, без първоосновата на конфликта да е изяснена и поне да е направен опит да се преодолее - в такава ситуация просто побеснявам. По лошо от бик на червено дори. И тази ми особеност навярно е отрицателна моя черта, но просто единствения ми извод при това положение е - много е важно двете страни да имат еднаква визия за пътя и начина, по който ще изгладят взаимоотношенията си, аз го наричам "да сме на една вълна", "да си улавяме трептенията", "да сме съвместими в общуването"... Без това всяка добронамереност се проваля.
Е?

предполага се че само чакането докарва правилните идеи, затова те оставят да чакаш /идеите/ ?

може би, защото преди идеите идва спокойствието, а преди него идват няколко решени проблема който да дадат самочувствието да стоим спокойни...

Ни един конфликт не се решава с чакане.
Само се замазва.
И после остава като трън в ръката, с който свикваме и си продължаваме живота, само дето внимателно пазим тая част на ръката и избягваме да работим с нея.
Най-често несъзнателно.
Става въпрос за личностните конфликти. При тях времето не лекува.
И да си бик на червено нее отрицателна твоя черта, а си е чувство за здрав разум-ти просто си предпочиташ целостта и да си работиш на воля с дадената ръка, след като и се извади трънчето и заздравее.
Хората са свикнали да стават инвалиди с трънченца насам натам.
Ти не искаш да свикваш.
И хубаво правиш.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Vremenen na4in za re6enie na konflikta e eliminiraneto na konfliktnite to4ki v otno6enijata. Vremenno - s ogled postigane na naglasa za re6avane. Pri nali4ieto na syotvetnata naglasa \pod4ertavam\ i u dvete strani - se tyrsi re6enie pri uslovijata posos4eni ot Kryg. Pri lipsa - vtori opit.
Za syjalenie obiknoveno re6enie zapo4va da se tyrsi prekaleno kysno, pri natrupani prekaleno mnogo "konfliktni to4ki", mnogo ot koito - skriti, koeto iziskva dostaty4en period "eliminirane" \osobeno ako stava duma za otno6enija v edna intimna vryzka\...
Pri dvustranno jelanie za re6enie na konflikta, myl4anieto e nalice pri nepodgatvenost na ednata ili dvete strani za konstruktiven neobremenjava6t dialog. Obiknoveno nepodgotvena e nemul4a6tata strana.
Izvodyt - vnomanie, tyrpenie, sled koeto precenka na motivacijata i izbor na optimalna strategija, kojato \pod4ertavam pak\ da e priemliva i za dvete strani.

Аз съм за мнението на Кръг...изчакване подходящ момент и натрупване на инфо за конфликта, спадане на емоциите и компромиси.
А що се отнася до теб и твоето поведение, би трябвало да знаеш, че всичко зависи от теб и всичко е в теб...и виждането на конфликта и решаването му...защото е възможно нито да има конфликт нито да има нужда от решение, всичко това може пак да е в твоята глава, но като те забелязвам ти си мислиш, че може да е и в другите глави...за всички е различно...това което за теб може да е комромис за длуг може и Любов да е, ти трудно ще направиш разликата....знаеш ли тези неща?
Ако ти допускаш да се проваля твоята добронамереност , то никога друг път не я наричай така!

Dobronamerenost e otnositelno ponjatie... katkto i ednostrannata vizija za tyrseneto na re6enie, kojato predlaga6 - pone spored men. Po dobrija na4in opredeleno mr se vijda taktikata "try walking in her/his shoes"...

Мерси за добрата дума. Бях почнала да се самообвинявам, че не разбирам защо такова решение е мъдро и трезво. И наистина при мен конфликтите текат така - или се боря до пълно изясняване на всичко, с ясни правила какво правим оттук нататък или просто затварям миналото така, че този човек не съществува за мен. Но ако например си наложа чакане, защото съм решила един път да надмогна себе си и да приема метода на опонента, се получават доста странни ефекти - всъщтност се вторачвам в "трънчето" и с ужас си представям, че е много по-голямо отколкото на мен ми изглежда...
Напълно се съгласявам с теб, че отлагането на решението е затлачване на проблемите, и може да доведе до там след време те да станат нерешими, поне при мен - заради ефекта, който ти описах бегло.

под изчакване може ли да се приеме период по-дълъг от един месец?

Моля проявявай уважение към събеседниците си, пиши на кирилица....ненапразно е сложен КРЕДОР...бих искал да обменям мисли с теб, не няма да мога да направя тези усили, съжалявам....нищо в някой друг живот

Темата, въпросите и отговорите са много общи, ако ме питаш мен, все едно нищо не говорим, въпреки сериозния ти въпрос.
За изчакването...понякога са нужни само две минути , а друг път много години изчакване....нищо не си казахме с изчакването.
На въпроса ти....ако си ти си ми съпруга и аз се съмнявам че си бременна от негър...просто се налага да изчакам точно 9 месеца за да видя черно ли е детето .....ако не искам да сгреша ...но то може и веднага с тест....Но ако искам да запазя и да ползвам това което ми е дадено, наистина трябва да се изчаква...а когато става дума за изхвърляне на излишен товар тогава може и веднага...отговорността трябва да присъства винаги...казвам че не зная каква е темата и какво говоря сега аз, опитвам се да налучквам...но пък и разговора не е важен...държа на отношението

sorry... vremenen problem s kirilizacijata, tyrsi se re6enie :)

И все пак имай предвид думите на Еклесиаст. Иначе си съвсем права, просто се съобразявай с това:

1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
8 Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ако се стигне до момента, в който да съм напълно спокойна, струва ми се, че тогава конфликт няма - аз ще съм го решила за себе си. С всички последствия за другата страна. Същото важи и обърнато спрямо мен.

ако забелязваш, пиша за 'реши проблем', обаче аз не пиша срещупосочно - от теб/мен към конкретния проблем, а разностилово - разрешаваш който и да е проблем, и постигаш което и да е спокойствие, за да правиш каквото си искаш друго после, това е фрагментиране на ситуациите и всичко свързано с тях. само хората са неделими, проблемите и процесите - са. може би както в програмирането проблемите които са въпрос на време се решават с времеделене и разделяне на проблемите/процесите на съставните им части за да може по-спокойно да се оперира с тях и да се правят каквото ги искаш - разместваш ги там докато чрез спокойна реакция не се стигне до стройна и трайна подредба,
а дори крайната проява на емоция може да се проявява по график, само че от това интензитета и смисъла и се губи - друго си е да се появи като изненадващ процес ("прекъсване" в програмирането),

сори че пиша малко offtopic, може би успяваш да си превеждаш смисъла...

Смисъла на последния абзац ми се губи. По отношение на раздробяването на части, да, полезно е, ако обаче има ясна визия какво ще представлява крайния резултат, а ако няма май се получава всеки за себе си. Можеш ли да сглобиш програма от части, които са написани от различни програмисти, които имат само беееегла представа за какво ще служи програмата и нямат контакт помежду си? Ще работи ли тази програма?

Сори, че и аз пиша малко offtopic, може би успяваш да си превеждаш смисъла...

разбира се, че може проблемът е в заданието. т.е., да си разбил програмата на блокове и да си им задал всеки да си работи отделен блок плюс някаква обща основа - език, най-грубо казано, и входно/изходни параметри от блоковете. после им взимаш продуктите и ги навръзваш. как мислиш, дали масата писачи на Майкрософт поддържат връзка помежду си и имат пълна представа какво ще прави някакъв софт от намсиколко десетки хиляди реда, от които те пишат по няколко хиляди?

IMAGINE...

Там има организация, цели, има хора, отговорни за целеполагането и координацията. Питам ако няма всичко това? Ако се знае примерно само за какво ще служи програмата, но нито се знае на какъв език ще е писана, нито кой какво точно ще прави. Или добре, да приемем че и тези неща се знаят. Започват да работят независимо, без координация, резултатът какъв ще е? Ноооо, вложи повече усет, за да те разбера. Самоцелните асоциации са неуместни.

ок, опитавм да обясня метафората с виндовса и Бил Гейтс. опират нещата до вярата - в някакви ценности, в някакви същности транцендентни - т.е., неемпирични, недоказуеми, нерационални.

т.е., аз полагам, че има някаква висша организация, цели, координация (друг е въпросът как ще ги наричаме - Бог (и с кое точно име - Мохамед, Христос и т.н.), религия, окултизъм, сциентология и т.н.) и, естествено, че това трансцендентно нещо е ноо по-съвършено от гадния Бил Гейтс и тъпия му виндовс. т.е., Иисус, да кажем, е направил операционна система, в която ние сме писачи на определени хиляди програмни реда и имаме бегла предства за общата функция на конкретната виндовска програма, част от чийто код пишем, и също така имаме някаква не много сигурна връзка с други писачи. но Иисус е много по-печен от Бил Гейтс и неговата операционна система - много по-пекана от виндовса, затова бъговете са много по-малко, т.е. получава се това, за което питаш

сега по-ясно ли успях да го кажа?

IMAGINE...

не, няма проблем - винаги се получава. точно така и се работи в екип. този който работи над някакъв проблем, има ясна представа за същността на точно това парче, да гледа встрани не му трябва.
"Прекъсване" е нещо което възниква много често, но не може да се предскаже кога ще възникне, друго е че то служи и за комуникация - един вид, няма как да се предскаже кога комуникация ще има, и кога - не...

consider everything

отделни блокове , да - така е на теория, но го постигат по-скоро в необхватния проект на Линукс-а,
докато в M$ имат друг стил - купуват готови успешни проекти + хората привързани към тях, купуват най-често цели компании веднага след като имат успех, и докато са малки още и да се предадат на "големия брат" би било изгодно винаги...
но при М$ няма вяра - има $$! те купуват вече успялите, не им дават задание, а взимат резулати които не могат да предвидят. Е, ако се слуша рекламите - те вярват.
По реклами вярващи са всички хора по света, и всичко е светло и чисто...

иначе линукс групата са уникална история за професионализъм , а постигането както и да се наблюдава и коментира отстрани си остава мистерия - как толкова хора работят на парче, точно, че и безплатно... изкуство е това направо

consider everything