За оптимизма

Повод за това ми графити е коментар по тв-то на мача Англия - Франция.

Гледам си го аз и то с огромно удоволствие, макар че не съм по футбола. И от двете страни - фантАстишни атаки, светкавични пасове, страхотно взаимодействие, скорост, техника и в дрибъла, и в статичните положения.

А нашите коментатори: нищо особено, бледа работа, скучно... Това не го разбирам. Трябваше да стане драмата на края на мача, та да живне и коментарът.

Мисълта ми е, че много хора предварително се настройват пасивно и че няма нищо особено. А в действителност не само във футбола, но и въобще животът ври, та кипи. Ако сме позитивно (оптимчистично) настроени, нещата хем вървят по-добре, хем имаме усещане за живот и участие.

Agent of Change

от футбол, обаче на мача Испания - Русия направо ми идеше да спра звука на ТиВито. Шеметен мач!!! Не се спират. Публиката, реве, скача, само дето не си разкъсва дрехите по трибуните, а наште: - Ето този стадион е строен 8 месеца. За покрива му е използвана нова тенология на незнамкакво си. Отишли са намколко кубика бетон, а стоманените конструкции са във формата на кораб, в памет на известните португалски мореплаватели. - До тогава жълти картони, падат, стават, един го изнасят. Кой е? Кво става? Кво ти пука, тия си лафят за историята на Португалия. В тоя момент нещо става пред вратата на испанците и наще се стресват - И ето за малко да влезе, неее! Ноо публиката най- после се събуди и взе да вее знамена.....

Публиката си беше будна, вие спяхте!

Човках си аз един къри ориз и слушам датчаните за срещата в петък (преди директното предаване Швеция България). Футболът не е моя спорт. Съмнявам се да стане, ама пуст национален химн - пренасям се на дивана с айрян, както си му е реда и приповдигнато настроение.
Потивникът от групата ни е обявил за интересен, млад екип свикнал да играе в защита. Присъствието ни на ЕП е неочаквано. Прогнозите са : не се знае знае ли се.

Първите двайсет минути гледам атака и си мисля : егасиму шанса за момчетата. Там са, дерзаят, срещат други добри отбори, наблюдават игра, по пейките се веят наши знамена с невиждана концентрация.

Слушах коментарите по местната телевизия. Ни линия на подценяване, обратно - почти ласкаво за променения стил на игра.

Не съм фен и не знам как се държи човек като фен на отбора си.
Резна ме липсата им на късмет. Не мога да преценя как е техниката на индивидуалния футболист, за което не спряха да хвалят шведския отбор.

И се заредиха едни голове..

Думата ми е за изпращането на футболист от терена.
Каква разлика между шведска и наша публика !
Няма значение какъв е резултата.
Стана ми кофти.
Това бе едва първата среща, не е изключено да сме загубили от европейския шампион обаче лъснахме като тима без публика.




[линк]

Песимизмът в повечето случаи е настроение, а отпимизмът - воля
Оптимистът нека се изкаже по-компетентно

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

Песимизмът в повечето случаи е реализъм, а оптимизмът - безгрижие.
А българите сме царе на размиването на понятията и тяхното съдържание.

Има ли с кой да пиеш кафе? Да отидеш на разходка?

Оптимистът нека се изкаже по-компетентно

Не мога. Съгласен съм, че песимизма е настроение. Помня един единствен път, когато изпаднах в песимизъм. Бях още младеж. Цяла сутрин ми се привиждаха следящи ме цивилни агенти на милицията. На предният ден бях направил золум. Следобеда отидох на плаж, заспал съм на поляната и се събудих от студ. Слънцето беше залязло и плажът беше почти празен. От песимизмът ми не беше останало и следа.
От тогава препоръчвам преспиване при песимистична атака.

По едно време в Щатите усещах че оптимизма ми ме напуска. Три години нощна смяна без надежда за промяна. После, нещата изведнаж се промениха към добро и от тогава не са спирали. Лесно ми е да съм оптимист, искам да кажа.
Също, представям си, никак не е лесно ако си посредата на тунел и от никъде светлинка не се вижда. Нямам рецепти.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Когато имам нерви веднага ми се доспива - защитна функция на организма, за което съм му благодарна - така оцелявам и имам сили да преборя лошотията по пътя си
А приказките ти доказват отново това, което казах, че оптимизмът е ВОЛЯ и няма рецепти и лесно живуркане

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

Пиши една биляжка, ако си фри да се видим някъде у центъра за по едно - може да конструираме планове за бъдещето под формата и на разходка

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

Лишените от свобода в Плевенския затвор бяха силно разочаровани от загубата на българските национали от Швеция на старта на Европейското първенство по футбол. Това съобщи заместник-директорът на затвора Иван Петков

Мощни викове на затворниците ехтели дълго след края на злощастния за българите мач в понеделник. Специално за Евро 2004 режимът в Плевенския затвор бил променен. Вместо в 22.00 ч. сега лампите се гасели в 24.00 ч. Дотогава лишените от свобода можели свободно да гледат и двата мача и в общите помещения, и по килиите си. Според Иван Петков сега в почти всички килии има телевизори. Единственото изискване на администрацията било собствениците им да докажат с документ, че са купили телевизорите си от магазините . По 15-20 човека се събирали в общите помещения по време на мачовете. Ръководството на Плевенския затвор е решило да осигури подобен достъп до телевизия и по време на Олимпийските игри в Атина.

Европейските футболни финали вдъхновили и редовната спартакиада по футбол на малки вратички в затвора. С отлично подготвени тимове се явили всички 7 отряда затворници. Те играли по системата “всеки срещу всеки”, като за победителите били осигурени скромни материални и големи морални награди. Затворническият шампионат завършил в петък - ден преди началото на Евро 2004, за да могат лишените от свобода да се радват безпроблемно на своите спортни кумири.

Agent of Change

Не съм футболен фен. Ама никак. Но пък гледах мача. И ми харесаха. Нашите как играха. Първото полувреме. От тогава разговорите ни с мъжа ми са от сорта ... аз: "Обаче пък играха хубаво. ... той: "И какво от това, ами резултатът?" ... аз: Да, обаче пък на мен ми хареса как играха" ...той: "Много важно, ами резултатът? " ...
Та се сетих преди много време даваха по телевизията едно тв състезание Форт Боайар ... Коментаторът беше французин и френският отбор падаше. Няма да забравя репликата "Нашите губят. Обаче пък как ПРЕКРАСНО губят!!!"... Сещате се, нещо вече видяно:).... Какво прекрасно срутване и сиртаки на плажа ...

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!

За съжаление, както във футбола, така и в коментаторската професия, сякаш не се създаде традиция. А какви коментатори имахме, Бог да ги прости! Успяваха и от най-безличния мач да направят, поне, смешка. Това е положението - липсва приемственост. А както сме тръгнали по тоя път, до никъде няма да стигнем.... Когато ученикът има желание и цели, би трябвало да надмине учителя си, нали? Ако изобщо има желание да се учи... Уви!

Чавдарчето е весело дете - играе, пее, учи се, чете