Кой е минимума

Никога не ми е идвало да ум да се задълбочавам в този въпрос - нещата просто си стават сами, т.е. някак има един нормален обмен на информация и от двете страни. Един нормално зрял човек все пак трябва от 1-2 разговора да е наясно поне колко му е акъла на събеседника, горе-долу годините, образованието, семейното положение - и при това без специални въпроси, може само с леко насочващи. Аз бих се подразнила някои да ме разпитва , все едно съм на интервю за работа. И аз не бих си го позволила. Ако усетя, че нещо умишлено се дърпа и крие, значи, нещо не е наред. Тогава и аз се дръпвам и - адиос. Е, малко опит се иска за това. Признавам, че като бях млада и зелена беще по-трудно

В столицата,обикновено в събота и неделя вали град.

Нещо не разбрах - колко информация ние да даваме, или да получаваме?
Лично аз избягвам да се срещам с мъже, с които не съм била в общ кръг преди това - работни връзки, семейни празнинства или обща компания.
По този начин почти винаги съм си имала представа с кого съм - ако не от собствени наблюдения, от някоя " добра приятелка"
Дали ви казах, че мразя клюкарството? Ама то понякога помага

FoxyLisa

LIFE SUCKS

при клюкарството най-вече научаваш субективната оценка на източника на информация.

телец



ALL RIGHTS reVERsed

БИНГООО!! И отношението на източника към обекта
Обаче след сравнение на няколко клюки от различни и непознаващи се източника дават мноооого информациякоято не винаги помага

FoxyLisa

LIFE SUCKS

необходима информация е - как се казва.

А достатъчната информация е свързана с това - що за човек стои насреща ти (светоглед, интереси, разбирания и т.н.). Но за придобиването и изобщо не е необходимо да се задълбава в прекалено лични въпроси, нито пък целенасочено да се рови в миналото и битието на този човек. Получава се по съвсем естествен път, в едни нормални, ненатрапчиви разговори.

I'm counting the signs...And cursing the miles in between...

ООПС, повторих те,май

FoxyLisa

LIFE SUCKS

А забелязъл ли си, че при едно конвенционално запознанство, когато се запознават двама души - почти никога не се разбира името на насрещния - имената се казват почти едновременно и тъй като си повече "зает" да подадеш ръка, да я стиснеш и да я оттеглиш; стремиш се да гледаш в очите (за да демонстрираш интерес), а същевременно и да не огледаш демонстративно човека (макар, че ти се иска) и пр. действия ... май слуха някакси изостава от другите сетива.
Аз винаги се стремя да "размина" казването на името си с това на другия, щото.....баси, колко е гадно да чуеш след това "ъъъъ, как ти беше името?"

вече е съвсем друга тема. Получава се всеки път при запознанство с повече хора накуп. Пример : срещата на клубарите в София. Бас ловя, че "новобранците" се питат по още 2-3 пъти след запознанство за имената си (за да не се обръщат един към друг с никове). Всъщност, говоря от свое име, на мен точно това би ми се случило.

Чувствам се ужасно неудобно, но факт е, че трудно запомням имена, особено в ситуации като описаната и от теб и произнасянето на името в такива случаи наистина е механично. 3-4 имена едно след друго и смятай, че не съм запомнил нито едно от тях, това е истината. После си "преговарям урока".

I'm counting the signs...And cursing the miles in between...

все едно да четеш сорс, написан от някой друг и да се мъчиш да определиш дали става за определената задача. По-добре седни и си го напиши сам!

Но - признавам си - играла съм игричката "кажи ми всичко за някой без да се усетиш". Има толкова поддатливи личности, че просто те предизвикват да ги накараш с два-три насочващи (уж разсеяни) въпроса да кажат абсолютно всичко. Така се получава много по-ценна информация, отколкото директното "кажи ми какво знаеш за еди-кой-си?"

Пълен срив съм, ако трябва да извикам слуховия си спомен за нечие име.
Аз си имам изградена система. Тъй като визуалната ми памет е много силна, гледайки човека измествам поглед мааалко по-надолу и се стремя да запомня движението на устните при произнасянето на името. После - при разговор с него - си спомням тази картина и името си идва. Опитай така.
На сбирките...това е друга история. Поне в клуба, с който се събирам често, си говорим на никове. То иначе все едно да асоциираш едно лице с две имена.

да, повечето хора са такива, особено ако не искат нещо специфично от тебе, готови са да ти кажат всичко за всички, дори и да не те интересува
Всичките сме я играли тази игра

FoxyLisa

LIFE SUCKS

Въпросът е безсмислен.
Изхожда от идеята "Лаф да върви"
И ... като гледам - тръгнал е...

Ти кога солиш месото - преди или след печенето?
- Преди - за да си поеме;
- След - за да остане крехко;
- Хипертоник съм - ям безсолно;
- Аз ползвам маринати;
- Вегетарианец съм - знаеш ли колко са полезни морковите!;
- Не готвя - храня се по ресторанти;
- Пенсионер съм - какво беше това "месо"?;

Виждаш ли колко простичък и конкретен въпрос зададох и за раз бройки съставих 6-7 примерни отговора, всеки от които е верен?????????

Ама лаф да става....


Не е ли ясно,
че много хора питат "Как се казваш?" след като са се опърали два-три пъти,
а на другата крайност има такива,
дето докато си смъкнат гащите
се сменят двама американски президенти и
дванайсет италиански правителства?

Какво значи "започване на една връзка"?
Връзка - каква :
- гадже-гадже;
- любовник-любовница;
- съпруг-съпруга;
- хомосекуалин-хомосексуален;
- приятел-приятелка;
- проститутка - клиент;
Връзка каква :
- несемеен - несемеен (разнополови, хетеросексуални);
- семеен - семеен (разнополови, хетеросексуални);
- несемеен - семеен (разнополови, хетеросексуални);
- горните три, но еднополови и хомосексуални;
Връзка каква :
- равни/сходни по възраст или
при наличие на голяма възрастова разлика;
- равни/сходни по образователен ценз или
дипломно неравностойни;
- равни/сходни в социално положение или
разположени на далечни стъпала в йерархичната стълбичка;
- .............

........ няма да питам за расови, езикови, религиозни, здравни и ред други сериозни критерии,
отличаващи индивидите,
имащи значение за типа връзка,
подхода към нея,
евентуалното и създаване,
изграждане и
запазване.

- семеен -

Мен ме интересуват годините на човека отсреща.Вероятно ми е любопитно и семейното положение.Не,че питам за последното.Не че ме и интересува с друга цел,освен като някаква база,от която да преценявам мисленето.Ще ми е сложно да го обясня.
Но глупчо така или иначе го е казала,отговорите така или иначе си идват в разговора и без да питаш))))

А ти като се интересуваш толкова дали разказваме за себе си без да ни питат,отговори за себе си първо)))

толкова, колкото и очакванията към когото и да било, нали?
Все пак питам когато съм в началото на каквато и да било връзка с когото и да било, какъв е минимума информация, която той трябва да получи за мен и аз за него? Дали нашите взаимоотношения могат да съществуват без конкретиката на всеки един?

съм го казала някъде. Не разпитвам целенасочено. Единствено, което ме интересува е с какво се занимава, защото това е една стандартна и неболезнена тема, от която може да тръгне опознаването.
Не мога да гадая какво иска да научи отсрещния. Информация за себе си давам при поискване. В процеса на опознаване решавам дали мога да се оптпусна пред дадения човек и да не се самоконтролирам какво кавам.
На хората, на които имам доверие, казвам много неща за себе си и без да ме питат.

[usmihvam se
Съгласна съм)))

Просто абсурд!

Защото,
ако приемаш,
че с някого поставяте началото на някаква,
каквато и да било връзка,
то вече между вас е протекла
няколко гигабайта информация...
Замисли се!

И си спомни стихчето
"Гора зашуми,
вятър повее"

Вятърът е причинил шуменето,
но сетивата на добрия наблюдател улавят първо него...

за да не стават гафове, направо съм си приготвила един въпросник и го давам на всеки кандидат-любовник да го попълни преди изобщо да сме подхванали флиртове и разговори. Във въпросника прилежно съм изброила най-ключовите въпроси - примерно:

1. Възраст
2. Семейно положение
3. Степен на окосменост
4. Колко му е голям (в сантимерти)
5. Честота на взимане на душ средно за денонощието
6. Издържливост - брой текове - също средно за денонощието
7. Артикулативност (евентуално говорни дефекти)
8. Професия (приблизително само - в смисъл дали е тежък физически труд или лек умствен)
9. Образование (основно, средно, висше, доктор, професор)
10. Пише ли в ГЗС

И после точкувам - за всеки отговор слагам или отнемам точка в зависимост от това дали одобрявам. Примерно:

1. От 30 до 50 години - добавям точка. За останалите - минус.
2. Женен - добавям точка. Неженен или разведен - отнемам.
3. Тук няма да кажа нищо, за да не обидя някого.
4. Под 5 см и над 20 - минус. За останалите - плюс.
5. От един до три душа денонощно - плюс. Под един и над 5 - минус.
6. Тук също ще замълча деликатно.
7. Може да води (поне) десетминутен разговор без да си загуби мисълта - плюс точка. Говори максимум минута, пелтечи или е ням - минус точка.
8. Тук е ясно.
9. Средно или висше образование - плюс точка. Останалите - минус.
10. Пише в ГЗС - плюс точка. Не пише - минус.

Това приблизително е нужната ми информация за едно добро начало. Кандидати, събрали под 5 точки, отпадат директно. От 5 до 7 точки - минават на полуфинал (имам още един по-детайлен въпросник, но няма да го публикувам и него). Над 8 точки - директно ги водя у нас.