Помните ли?

Помните ли началото - първия поглед, първата тръпка към цветята?

За мен беше един огромен букет фрезии, който някой подари на баба. Била съм много малка, но и до днес са ми любимите цветя

за мен бяха всички зюмбюли, кокичета, минзухари, хризантеми и нарциси, аааа да и божурите и розите - това имахме в градината и много ги обичах, имахме и люляк, но го отряза общината и прокара път през нашия двор :(

Но за саксийните не съм била такава цветарка, сега напоследък (може би защото ми липсва зеленината на село) много съм се запалила

Една огромна ваза, пълна с градински бели кремове, които миришеха още от стълбите.
Толкова го харесвам, че ме е страх да ги засадя, да не би да ги уморя.

помня градината на покойната ми баба, за която градина си мислех: това е райската градина! всички цветя бяха така подредени, че не можех да се начудя - как баба е измислила така да ги подреди. Вече съм на 38, но си спомням миризмата на букетите, които тя ми подаряваше за ЧРД - огромни, с лалета, нарциси, шибой, здравец, карамфилчета. А освен това в градината - около оградата бяха засадени бели кремове, чиято миризма усещам и сега - само като затворя очи. Носталгияяяяяяяя

Първият ми по-ясен спомен за цветята е когато изядох бавно и методично, лист по лист един карамфил, седнала на холната масичка. Трябва да съм била 3-4 годишна.

А за обич към цветята - една беседка на морето, която цялата беше в петунии. Онези класически некаскадни петунии. Вечер миришеха. Оттогава имам слабост към петуниите и си ги отглеждам през лятото у дома. А миризмата им ми е най-любимата цветна миризма.

Моята любов към цветята започна когато се преместих да живея в София. Преди това съм живяла в къща с градина и всичката тази зеленина ужасно ми липсваше в блока. Така постепенно започнах да пълня къщата със саксийни растения.
Лошото в момента е че вече нямам място за нови цветя, тъй като живея в малка гарсониера

Помня. Живеех в къща....с двор...много цветя, но повечето пролетни...+ хризантемите наесен...и винаги ми ставаше тъжно, когато зимата градината опустяваше.....и тогава ми подариха една невероятна книжка - "Чудесата на природата"!!!!! След това съм прочел десетки хиляди книги, но тази още я помня! А в нея - картинки на кактуси и орхидеи....
.....и после....първите заглеждания по балкони и тераси..първите позвънявания на вратите на непознати хора с молба да ми отчупят детка от кактусче.....първото прескачане на ограда , за да си я отчупя сам...
........
хахахаха....явно оттогава съм станал адреналиноман!

Страх ли - я стига...
Представи си градинка, пълна с бели кремове

маргарити имахме прекрасни маргарити в двора, много се умилявам, като видя някъде. Интересно, че в последните години обикновенните бели маргарити явно не са на мода...

Да, и макове. Пак от детството. Полските, дето са с толкова тънки листенца, че вехнат още докато ги береш...

I na men freziite sa mi liubimite cvetia. Kato biah malka mi podariha buket s frezii i do den dneshense mucha da si otgledam i da cufnat..adski trudna rabota.

При мен беше сравнително скоро, понеже от малка съм съжителствала с котки - отглеждането на стайни цветя си беше цяло приключение. Първото ми разстение, което се опитах да гледам бяха палмички от фурми. Първо ги бях сложила във вода и след това покълнали вече в почвата. Няколко месечното чакане най - после се оправда като се показаха и двете палмички, но не след дълго котарака ми реши, че те са по вкусни от тревата, която му садя. Е неможах да ги опазя... това им беше края...