отврат!!!

да ви се оплача:
днес си купих кило книги, като между тях има две български.
преди 2 часа някъде почнах да чета едната от българските книги - "свръх разум" на петьо добринов. в началото започваше не лошо, помислих си че това може да е 3тата българска фантастична книга която си струва хартията на която е напечатана. малко началото ми напомняше на романа "сфера" от м.к., обаче реших че плагиатството не е много силно изразено и ако не се задълбочи е в рамките на нормалното. та чета си аз със долу горе интерес, и изведнъж....първата лека миризма на развалено дойде когато главния герой, хванат със още един негов спътник в странен подводен обект, се среща с непознат човек, който се обръща към тях с думата "земни"... лек срив във доброто впечатление...от тук нататък обаче нещата се развиха стремително, като миелобластична левкимия. след кратък разговор и неприкрито шаблонно презрение на висшия извънземен към низшите и изостанали хора (признак за слабата научна фантастика), следва ударът с лопатата, който убива коча - реплика на надутия извънземен: "последното изпитание, разговора с капитан ГАЛАКТРОН". АААААААААААААА - крещя от ужас наум, КОЙ ЩО ГОДЕ НАДАРЕН ПИСАТЕЛ ЩЕ КРЪСТИ ГЕРОЙ С ТОВА ИМЕ??? но стискам зъби и продължавам да чета, като си мисля че това може да е тънък нарочно внесен фарс и две глави нататъка читателя да се смее на ситуацията. но нещата все повече и повече се влошават, капитан галактрон с пяна на уста обвинява човешката раса в алчност и причиняване на страдания на природата. малко след това защитното ми реле избива и прекратявам четенето. прехвърлих няколко страници, пак същото, още няколко, пак... отворих книгата в края. главният герой бива приет в лоното на чистата енергия-разум, съществуваща в едно по-висше измерение. ламтежът на примитивните хора към материя се заклеймява, капитан галактрон жестоко но справедливо наказва самозабравилото се човечество и потапя всеки морски съд, сквернящ с присъствието си нашата люлка-океан. хората в самозабравата на материалния си ламтеж започват всеобща ядрена война и цялото човечество отива на хуй. книгата завършва с изречението :
Краят на Материята наближаваше, а Разумът властваше!
(преписано едно към едно със спазване на малки и главни букви)

не е ли гнусно, а? все едно да си купиш хамбургер с хлебарка вътре
сега ще почвам втората българска, да видим дали и тя ще е така забавна като тази




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

На лошо си попаднал. За оправяне на българския вкус ти препоръчвам каквото и да е от Николай Теллалов, Елена Павлова, Любомир Николов, "Хакери на човешките души" от Иван Попов, сборниците "Таласъмия" 2002 и 2003, "Вирт". Хайде стига толкова, че да не "преядеш"
Точно тази книга на Петьо Добринов е наистина лошо попадение. Съчувствам ти.

Как пък изтърпя толкова... аз само след едно-две предпазливи побутвания с пръчка на това нещо се отказах.

Бог е шофьор от градския транспорт.

все пак не съжалявам, забавно беше донякъде. не се бях смял така отдавна

а втората българска книга не се оказа лоша - сградата на красимир крачунов.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

КрасНОмир?

Ambivalent? Well, yes and no.

Iskrenno ti s&chustvam. :(

Za s&zhalenie v BG NF e praktika
knigi da pecheljat konkursi zashtoto
chlenovete na zhurito sa geroi v tjah,
edni i s&shti hora da uchastvat v
konkursite, na koito as chast ot zhurito,
a kakto ustanovih s&vsem naskoro - i
da pishat recenzii na sobstveniote si
razkazi, napisani pod psevdonim.
Zashto tgava da njama i b&lgarski
kapitan Galaktron... :(

"Как лист увядший падает на душу..."

объркал съм името. все пак красномир не е често срещано.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Не че има голямо значение (хе-хе... нали не става дума за моето име) - все пак Крачунов засега е единственото фамилно име, "подвизаващо" се на това поприще.

Ambivalent? Well, yes and no.