Когато тъгата...

Когато тъгата
Безмълвно покълне
В сърцето, където
Превъща се в мрак
И в кротка забрава,
След кратката слава
Духът ти остава
Задъхан от бяг,
След тропотен вихър,
Безропотно стихнал,
С бездомния спомен
За детсво и смях,
Дали ще откриеш,
Че ти сам се криеш
В ненужната сянка
На чуждия грях?
Дали ще приемеш
Ненужното бреме
Да бъдеш сам съдник
На тази съдба,
Която от някой
Небрежно и нежно
Към теб е подхвърлена
с лека ръка...?
Какво си и сторил,
Защо си го сторил-
От мисли отвлечени
Как ще се спреш?
И своята тежка
Човешка обреченост
Как ще премислиш
И преразбереш?
В очите, личи ти
Умората спори
Със старата мяра
За нов благослов.
Горчиво отпиваш
От луди заблуди
С безяростна вяра
И зов за любов!
Но спри! Опомни се
И виж се, че ти си
Все същата външно
Намръщена твар
И в свойта спокойна
Недвойнствена двойнственост
Мъкнеш помръкнал
Коварен товар.
Ще видиш, че трижди
Завиждаш на ближния-
Не че е вечно обречен
На власт.
(При все, че в престижа му
Бързопостижното
Пасва негласно
С най-сластната страст.)
Той властва опасно
С най-бясната истина-
“зъб за чене”
или даже за “две”!
Но мъж ли си? Дръж се!
Задръжките всъщност са
Купол от скрупули
Струпан над теб!
Купове скрупули
Струпани в струпеи
Гнойна пробойна
Във твоето “Аз”
Ех, ако можеше
Божем и кожата
Смело да сменяш
Във нужния час?!
Но никак не става!
С такава представа
Преставаш да се
Уважаваш ти сам...
И пак продължава
Да шава душата ти
Сбръчкана, сгърчена
Болна от срам.
А Мракът не чака!
Със тръпнещи стъпки
Той пищно се нищи
И хищно следи,
Как в куция крак
На живота ти спъва се
Сетното ехо
На детските дни.
Затуй щом тъгата
Безмълвно покълне
В сърцето и тайно
Превърне се в мрак-
Какво ти остава
По пътя безкраен?
...единствен духът ти
Задъхан от бяг...

________________________________________________



Стихотворението е на баща ми, писа го неотдавна и понеже ми харесва, реших да ви го покажа. Дано и на вас ви хареса! Всъщност, достатъчно ще е ако никой не ми се скара, че е трябвало да го пусна в Кръчмата... :)
А си запазвам и правото (ако имам такова) да пусна още някое по-ведро.

Imagine...!

ами аз определено няма да се скарам :)))

радвам се че го прочетох. Особено след the sandman #38. Някакси пасна.... благодаря :)

...Тъй напред ни повеждат пътеките вечно...

На мен най ми харесаха финалните редове, но и като цяло стихотворението е хубаво.

Много е хубаво...
От живота...
Много поздрави и усмивки на баща ти...
И на теб, че си го пуснал
Много,много, много....

Поклон на баща ти !

Много е хубаво Дано скоро да видим и по ведрите!

Beleriand, Beleriand,
the borders of the Elven-land.

Много е. . поетично!

Май няма име.

Много ми хареса и тъй като май така или иначе се канеше да го пуска... ами.....
....... пътеките. :)





И напред ни повеждат пътеките вечно
през скали и под горски зелен гъсталак,
край реки невидели морето далечно
и покрай пещерите изпълнени с мрак;
през кристалният сняг на студените зими,
на разцъфнало лято под топлия дъх,
по скали и зелени тревисти килими,
и под ясна луна край планинския бръх.

Тъй напред ни повеждат пътеките вечно
под звезди и под облачен мрачен покров
но краката след дългият път надалече
пак на родният дом чуват тихия зов.
А очите от огън и меч изморени
след чертози и ужас невиждан до днес,
най-подир си отдъхват в ливади зелени,
край познатите хълмове с тихия лес.

...Тъй напред ни повеждат пътеките вечно...

страхотно е,браво!
точно в поезията(и,боя се,в още много неща)никога не ме е бивало,затова много се възхищавам на хора като баща ти!

"and i'm not gonna change may way,so kiss my ass and go the hell.."

Елфе....
аз ли не пиша или ти не четеш?
Трябва да се внимава с кавичките, така много тежки таланти ми възлагаш :/
Комплиментите са лош навик, сега нека поне ги пренасоча към правилния човек.

... стихотворението е на... Толкин...
В Хобит, ако не се лъжа.

Гуд нюз - поне темата е е напълно офф сега.

А щях да поствам като цяло събрани моите недомислици.

Нямало едно време...

Чак сега имах време да го прочета....
....точно като за настроението ми.

[na sebe si, murmoreiki]Добре съм, добре съм....[/na sebe si, murmoreiki]

Да летиш...красиво.

Акъл море, глава - сигнатура, какво да се прави

а превода твой ли си е?

Ох. Не


Следващия път - линк за по-ясно....

Christ I’m a sidewinder I'm a
California king
I swear it’s everywhere
It’s everything

Сийборн,прекрасно е!

Обаче искам да изразя недоволство от едно нещо.

Някой каза че иска да види и по-жизнерадостните.
Кога най-после хората ще се научат да виждат красотата в тъгата,светлината в тъгата,надеждата в тъгата???Знаете ли колко живот и красота може да създаде една тъга?Колко жизнерадостност има в нея,за разлика от щастието?Защото тъгата винаги е истинска.



Ахил...е ВЕЛИК !!!

Не винаги. :)
Тъгата съвсем не винаги е истинска. Не повече от щастието.

Press space bar to continue – Пресоването на космическия бар ще продължи

Тъгата за разлика от щастието предлага възможности,изходи,перспективи.
От тъгата водят наалото си твърде много неща.А от щастието никакви.
Не казвам в никакъв случай че щастието не е нещо хубаво,казвам че в повечето случаи тъгата е за предпочитане.Тъгата ражда красота.Докато щастието е красота.

Ахил...е ВЕЛИК !!!

... , елфе. Тъгата винаги е истинска, а щастието в повечето случаи е измамно, макар и да се чувстваш като волна птица, когато те мамят по този начин.

Не беше и заради неговия бърз, полюшкващ се прогрес над върховете на дърветата...(SOS Земя)

ain't no wrong now, ain't no right.
only pleasure and pain.


Всеки тъжен мисли, че тъгата му е истинска. И добре, че е така, че иначе да сме се затрили.
Ако се усъмниш в тъгата, предизвикваш нещо много сериозно.
Тръгваш да търсиш кое е истинско.
И стигаш до студа и болката.

Студа е истински. Ако може да те боли, значи и ти си истински.

Но болката е опияняваща. И стигаш до състояние в което кървиш, само за да проериш дали си жив.

Това вече не е тъга. Това е другата страна на тъгата, която вече е щастие. Сигурност. Но ако болката стане твое щастие, скоро изтича прекалено много кръв, за да продължиш да живееш.

Истински си мъртъв.

А когато се чувстваш като волна птица, не ти пука дали е измамно или не. Важното е да летиш. Стреми се към звездите, дори да не успееш, ще си се научил да летиш.

"Доказано е
че Вселената се разширява
Следователно
ниe се отдалечаваме
взаимно"

О!
нямам думи.

Този постинг.....
прекрасна Вещица(Главна буква!).

Да летиш...красиво.

Предполагам, всеки от вас е открил по нещо свое в това стихотворение. В интерес на истината - във всяка литература е така.
И въпреки че се съмнявам някой да му обърне внимание, аз все пак ще споделя кое ми направи най-голямо впечатление, кои думи в момента отразяват част от мен...

"Когато тъгата
Безмълвно покълне
В сърцето, където
Превъща се в мрак
И в кротка забрава,
След кратката слава
Духът ти остава
Задъхан от бяг…"

Сийборн, поздрави баща си за прекрасния стих - той наистина значи много, дори и за онези, които не познават автора и не знаят какво го е накарало да го напише…

Вещице, благодаря ти за тези думи:
"Ако се усъмниш в тъгата, предизвикваш нещо много сериозно.
Тръгваш да търсиш кое е истинско.
И стигаш до студа и болката."
Благодаря за истината в тях!

Хубаво де! Блестящите звезди са блестящи! А череп може ли да танцува?