Спомени

Кои са първите ви спомени от детските години? Добри ли са, лоши ли са? Кое е първото лице, което помните?
За мен това е мъгляв спомен как родителите ми се карат жестоко, викове, красъци, тряскане на врати.... трябва да съм била на около 3 години или може би 3 половина.....
А вашите?

черна кърпа на металната зелена врата на двора
майка ми плаче

по-късно разбрах че единствения случай когато е имало такава кърпа на вратата на село е бил, когато баба(майката на майка ми) ми е починала..
била съм на година и половина...

искам приказка за лека нощ

Спомням си,че бях докопала гримовете на майка ми и се бях "гримирала" жестоко-за очите незнам,ама червилото обилно извън контурите на устата.Но пък се чувствах адски голяма.Обаче баща ми се прибра,видя ме и така ми се скарааа...

Спомням си сестрата на баба ми,когато ни идваше на гости...вечер си лягахме двете в тъмното и тя ми разказваше приказки за върколаци,вампири,таласъми,които(според мен сега) си измисляше сама и на момента.Но аз много се кефех,обожавах тези мигове.

Спомням си двете ни съседки,какички,които редовно ме обличаха като "принцеса" и по цял ден ме разнасяха насам натам.Мое величество се носеше на ръце,поради липса на каляска.

Обаче най-яркия ми спомен е желанието за две покупки.Първо исках акордеон,сънувах го,мечтаех за него...ама не ми купиха.Залъгаха ме с някакво детско пианце с миниатюрни клавиши.После ми се прищя булченски воал...еййй,майка ми не можеше да ме откъсне от витрината,съзерцавах го с "часове".Естествено не ме огря и този път,но баба ми уши от едно старо перде и така,с него на глава обикалях навсякъде.Като призрак.Ма ми беше гот.

Това е,което помня и пазя в сърцето си от най-ранните ми години.После нещата се сговниха.Не,че нямаше хубави истори...но на фона на всичко лошо просто избледняха.

Как майка ми ми се кара, защото... плача за нещо си. Но не съм сигурна, че е най-ранният ми спомен, защото имам доста. Може би просто е един от най-ярките .

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

хаха майка ми е обикаляла по улиците с една плетена покривка(мильо му викат, тогава са били на мода:))) на главата като се изживявала като булка

искам приказка за лека нощ

Хахаха,ох,значи не съм била само аз.Ми и мен като ме питаха какво съм аджеба с туй чудо на главата с гордост и уеека надменност отговарях:"Булка!".

май доста момиченца са искали да бъдат булки
аз не помня такъв момент, но се сещам, че адски исках да съм като едно от момичетата в Седморката на Блейк

Sashto edin ot nai-jrkite: v edin ot nai-nai restorantite v Peterburh - malko gontanche na 4 etaj - az se navejdam da vidj mozaikite na danoto i se pliosvam vatre. Kef! Ot shok uspjh daje edno kragche na fontana da napravj (vav vodata estestveno). Dobre, che njmashe ribotsi vatre!

В детското кошче ми беше първия проблясък на съзнание като че ли - в краката ми слагаха един голям кафяв мечок, голям за тогавашните ми представи, иначе сигурно един лакът и нещо, и една нощ както съм го гледала и черните му копчени очи са блестели на лунната светлина, /тука малко украсявам/ съм го помислила за жив и че ей сега ще се размърда и ще ме изяде. Та първия ми спомен е този - как аз рева и майка ме пита какво има, а аз отговарям "мечо ме гледа", и нищо повече не можех да обясня, незнам на колко годинки трябва да съм била. Естествено след тая нощ, големия кафяв мечок беше низвергнат и заврян в шкаф, а аз си гушках едно малко бяло мече, което ми е било любима играчка години наред и никви кукли не признавах, само това мече, дори и прано сто пъти и с проскубан плюш пак си го обичах :)))

Не съм сигурна кой точно е пръвият ми спомен но този е един от най ярките : стоя сама в центъра на града и се оглеждам за нашите те път се бяха скрили (искали да видят как ще реагирам ако се загубя ) , като не ги намерих реших да се прибера в къщи , бях доста уплашена .Била съл на 3- 4годинки

Наште ме завели на море...Златните...
Баща ми зяпа по ...мацки...Майка ми...гледа го къде зяпа..
Аз се щуркам към голямата локва /другата стихия на стрелеца/...
влизам навътре...една вълничка ме сваля на дупе...10-ина сантиметра под водата от отверстията за дишане...
Седя си на дъното и гледам...с интерес...крака...навалица...даже и некви малки риби имаше...После баща ми ме е извадил след виковете на останалите летуващи...
Споменът е приятен...но убийте ме не знам как съм дишал...беше красиво да гледаш как слънчевите лъчи пробиват водата..

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

и аз имам подобен спомен......... в някакъв басейн - аз с пояс, но кой ги гледа пояса - явно съм имала заложби на подводничар, защото се спуснах като гюле към дъното и гледам водата, бълбукам си... изобщо наслада.....докато едни ръце не ме извадиха на въздух, а майка ми плаче ли, плаче.... някакъв руски батко ме спасил

Аз плувам кучешката, а баща ми и майка ми пристъпват назад, само и само да ме накарат да започна да плувам. Всеки момент ще ги стигня, но една вълна ме залива. Баща ми ме хваща. После седя на плажа върху един пояс, увита в хавлия и рева, защото искали да ме удавят. А майка ми ми обяснява, че родителите никога не желаят лошо на детето си!
Баща ми и чичо ми се връщат от някъде, аз играя пред входа, а те ми носят подарък - розова чанта, невероятно красива, розова четка за коса, фиби и т.н.- страхотен комплект от мечтите на една малка госпожица...
Прибирам се от училище, а татко ми казва: "Имаш изненада в твоята стая!". Аз търся упорито и нищо не намирам, а тя стояла на секцията - огромен смърф, който бе веднага занесен в училище, където целия клас му се радваше.
Тук следва най-хубавият ми спомен : отиваме с нашите да ми купят хамстер за именния ми ден, бабата беше финансирала начинанието с 10 лв./тогава пак бяха някакви такива парите, без хиляди/, а ние дружно се влюбихме в една сиамска котка, най-красивото същество на света! Дълги години, 18 на брой, тя ми бе като ...сестра може би. Това беше и си остана най-красивият ми спомен, който ми донесе много щастие.

-Защо винаги мислиш,че твоите проблеми са най-важни?!
-Защото са си мои!

i moite spomeni sa tugni za sagalemie

А споменииииии
прескачат сеееее
в главата ми като мухи
като мухиииииии





И.Ш.

чернокосата ли ?

наскоро бях пускала подобна тема, но в друг клуб:)
та ще се повторя - помня ароматите, шумовете, цветовете на детството, те ми липсват най много, зная, че никога няма да ги открия отново. зная, че всичко си е отишло безвъзвратно, зная, че късче от сърцето ми е останало там - далече, в чистотата на душата ми и невинността на мислите.
остана там, сред томовете книги, в привличащата тъмнина на тъй страшния таван, в градината с цветята, в стаичката ми.
остана ми мирисът на карамфил, на току що изпечен кекс, на жарко лято, на цъфнали кестени. опиянението след пролетен дъжд.
и най-прекрасните шумове - плискането на дунавските вълнички, прибоя на синьото море, бумтенето на печката, писъкът на гларуса, шумоленето на изсъхнали листа под нежните ни стъпки, жуженето на майски бръмбари.
поглъщащите багри - на дъгата, цветовете на морските залези и възбуждащите изгреви, черните нюанси на страховитите и привличащи бури...
игрите, купоните, първата цигара изпушена под понтона, летата при баба и дядо, пътуванията до рилския манастир. ееех, още ми е мъчно за жълтата стрела /соц шкодичката/, която ни запозна с най-прекрасните кътчета на българия. и морските лета по каменните улички на стария несебър.

едно нещо обаче никога, ама никога няма да забравя - грижовната ръка на мама, мирисът й, нежността й, обичта й, която никой никога няма да ми даде.

не съвсем

...много яко написано :)
евала ти, бабо - аз май вече съм забравил как се прави

Нищо човешко не ми е чуждо :)

яка четка, чеки да се наведа да мине:)
ако знаеш още колко неща мога да напишааа, но нямам време

помниш ли пипи дългото чорапче и карлсон?
напиши и ти нещо де