Тишината...

Тишината
всяка нощ
ми съблича душата.
И се мъча да се върна
при себе си.
В мене тихо
простенват
неспокойните мигове –
като пясък се стичат
в дланта ми.
Самота…
И болят ме
крилете пречупени.
Но не искам
да разплаквам нощта.
Като шепот
накъсан
ме догонва тъгата.
И прегърнати
чакаме утрото…