мамо

Сега аз плача, мамо,
тихичко, за малко само.
Недей не се плаши
и моля... моля те -прости!
Ти, дето все до мен оставаш,
едничка вече ти решаваш:
себе си ли днес ще погреба
или отново-феникс-ще се преродя.
Остана ми едничка ти
а днес пак, мамо, ще те заболи.
Треперя сам във тъмнината-
къде изгуби се луната?
Ти, която първа ми я даде,
моля те сега ми я върни...

Аз вярвам ти ще разбереш,
трепереща ръка ще подадеш.
И мамо,не плачи! Недей!
Мила мамо! Аз съм гей...




Да кажеш на майка си- трябва ли или не?
Ако трябва как?
Ако не трябва защо?
Споделете опит

Щастието не е крайна спирка,а начин на пътуване

Моята майка знае.
Казах й го на 21, преди да правя секс с мъже.
Казах й го, без тя да се е усъмнявала даже ни най-малко.
Казах й го, защото чувствах, че не може да има нещо толкова основно за мен, което тя да не знае.
Казах й го, защото тя е един от най-добрите ми приятели.
Казах й го, защото тя ме обича и единствено в нейната обич никога не съм се съмнявал.

По стечение на обстоятелствата по-късно , т.е. в момента отново живеем заедно и много се радвам, че ТОГАВА съм й казал, защото не се притеснявам да каня когото си искам у дома. Това, че го правя много рядко се дължи на други причини.

ТЯ го прие напълно нормално. ТЯ ме пита винаги ли позвам презервативи, когато го правя с мъж. ТЯ ме пита " а какво стана с онова момче, което 6 месеца идваше у дома и не му видях очите нито веднъж ?"

ТЯ ме разбира. И явно знае , че тази ми сексуална ориентация така или иначе понякога ми носи силно отрицателни чувства, така че не се опитва да ме скофтва допълнително като ме поучава, че това било ненормално , неестествено и др. ТЯ знае и вижда , че съм мъжко момче и може би поради това, фактът, че правя секс с мъже не я притеснява. Иска й се да има внуци, но не настоява особено.


Но все пак това е МОЯТА майка ;)
Дали ще кажеш на твоята...
Едва ли ще го приеме, ако е по-възрастна от 50 години...
Едва ли ще го приеме, ако има съпруг, на когото е разчитала цял живот.
Едва ли ще го приеме, ако тя живее в малък град и не е живяла на други места.
Едва ли ще го приеме, ако си на 35 да речем - ще се обиди, че си я лъгал.
Eдва ли ще го приеме, ако не е уверена в това, че е направила всичко по силите си , за да те отгледа и възпита като свободомислещ човек...
Има много още "едва ли..." ... но все пак й кажи ;))

Колкото повече - толкова повече

Всичко е много индивидуално. Звучи може би изтъркано, обаче си е факт. Имам познати, които са казали на родителите си, имам и такива, които не са. И в двата случая има нещастни и доволни от това, което са направили, хора.

Според мен трябва да кажеш, ако изпитваш вътрешна необходимост от това. След като си задал този въпрос тук, в АиА, май най-вероятно изпитваш такава необходимост.

Аз не съм я изпитвал (тази необходимост). Винаги съм смятал, че моят живот си е мой и точно тази му страна не трябва да интересува никого. Още повече, че още на 18 години излязох от родителския дом и заживях самостоятелно, та досега. Отношенията ми с родителите ми са близки, но не намирам никакъв смисъл да ги занимавам със сексуалната си ориентация. Достатъчно съм голям (още на 18 бях голям) за да се оправям сам с живота си. Не се нуждая от подкрепата им в това отношение, не виждам, с какво ще обогати връзката ни, мога само да предполагам, че ще им създам неприятни моменти докато обмислят ситуацията. Макар дотолкова да ми имат доверие, че има дори вероятност ако им го кажа да го приемат като повод за гордост, а не за упрек. Не се давам за пример. Само споделям, че има и други случаи - такива като моя.