За името

Здравейте,
Понеже и за мен наближава времето за среща с бебо реших да ви питам за кръщаването на името на починал родител. Винаги съм мечтала да имам син и да го кръстя на името на баща ми, който почина отдавна. Четох и слушах обаче, че това не е редно. Аз не съм суеверна, но все пак става дума за моето дете и не бих искала да го обременявам с лоша карма заради това име. Ако наистина има нещо такова веднага ще се откажа. Ясно е че това са суеверия, но честно казано не ми стиска просто да махна с ръка и да направя каквото си знам. Какво ще кажете?
Поздрави на всички настоящи и бъдещи мами!

а защо не приемеш възможността да кръстиш детето на баща си като един вид продължаване на неговото име. Аз също бях решила да кръстя детето си на баща ми, по една случайност и свекър ми има същото име, така с един куршум - двама доволни дядовци.
Според мен лошата карма не се трупа от името, а от лоши постъпки....Фактът, че баща ти е починал не носи автоматично лоша карма, според мен той е жив в сърцето ти, а това е по-важно.

Кръсти детенцето така, като ти подсказва сърцето- това ще е най-правилно. Пред мен стоеше същата дилема, но малкия не носи името на дядо си - защото татко почина внезапно, малко преди Марти да се роди, а от самото начало на бременността ми си го наричахме така - бяхме свикнали с името, бяхме сигурни, че това е точното име за детето ни. И Мартин си остана Мартин - така го чуствах тогава - и това е единствената причина сина ми да носи това име. А баща ми беше страхотен човек - и за миг даже не съм си помисляла, че предаването на името му ще бъда лоша карма.

здравей:)

и аз не съм суеверна, но...не бих рискувала. Не за друго, ами братовчед ми, преди няколко години загина трагично също както човека на когото беше кръстен (на чичо си, който е загинал млад и също при инцидент). Мисля, че дори на една и съща възраст (да е било +- година). Тогава още дори не бях бременна и не знаех за това "суеверие"...
Незнам може би става нещо когато човека на който е кръстено детето е загинал при инцидент, насилствено или нещо подобно...казжат, че наследявало кармата му...или нещо такова.

А дали пък близките му не "помагат" за това като несъзнателно малко или много правят асоциации с човека на който е кръстено детето?
Аз предпочетох да избера име което няма връзка с никой от родовете...

не смятам че има нещо лошо. и не вярвам в такива неща. красти го като чувстваш за правилно. името ще има енергията който ти му даваш

Според мен случаите нямат връзка.
Иначе погледнато - хиляди българи носят имена на светци... ми то ако кармата се пренася по името, къде ще му излезне краят?
Да, казват, че няма случайности, но ако братовчед ти е носил друго име и пак му е било писано така да загине...? Все "ако, ако..." но не можем да докажем каквото и да било.
Българите сме доста суеверен народ и все ми се струва, че често си търсим оправдания за каквото и да било, пък магии, пък уроки, врачки, търсене на съвпадения... Мен всичко това ме изнервя и изморява.

I only work to enjoy when I am not working.

Ами странна работа е тази...
Моят бебо носи името на човек, дето не ми е роднина, просто ми се иска бебо да расте свестен като него...
Като се роди, записахме му името на 2 ден, на третия ден се оказа, че бебо има дефект на небцето и на практика изобщо не бозае, няма вакуум... Следваше една история, дето не е разказване, допуснаха голяма грешка - едно прехвалено светило даде кофти съвети - детенце едва оцеля, лежа по болници и само, и с мене...
Не зная дали ако бяха открили проблема веднага след раждането, щях да го нарека така.
Името, което носи бебо - Атанас - означава безсмъртен - и се питам дали бебо не е искал това име, за да оцелее...

Според арменците (те също са християни) трябва да се къщава именно на умрял човек. Те считат това за хубаво. Така твърди моя приятелка, омъжена за арменец.

Като оставим това настрана, аз не бих имала никакви скрупули в това отношение. Бих кръстила сина си на баща ми, ако брат ми не беше направил същото 9 месеца по-рано. И никак нямаше да се притеснявам. Синът ми май все пак е кръстен на починал - дядото на съпруга ми, но сега не мога да се сетя точно дали вече беше починал дядото или не. Но все едно, пак на него щеше да е.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

сигурно си права..

Но майките в страха си да не се случи нещо на детето понякога правят един куп нерационални действия:) И някой от тях са просто за успокоение на майката:) И щом това я успокоява какво лошо има...

Няма лошо, всеки решава сам. Според мен суеверието не е добър съветник, прекалено много негативна енергия излъчва, човек е винаги нащрек, че ако направи еди какво си, ще стане това и това... Това в общи линии, не само по повод темата тук.
Имам една любима фраза, не е много подходяща в случая, но пак е в тази насока "Life is everything that happens to you, while you plan life".

I only work to enjoy when I am not working.

ааа..любимата ми фраза:) Незнам коя я е казал, ама си точно така:)

Ами странно е, че аз също не съм суеверна, не вярвам в миенето на очи, черни котки и червени конци, ама не бих кръстила детето си на загинал (уточнявам - при инцидент, или нещастен случай) роднина. Незнам, може би тази случка ме човърка като гадно съвпадение..Иначе за кръщаването на починал при нормални обстоятелства нямам такива притеснения.

Спомних си още едно суеверие: Не е хубаво детето да се кръщава на баща му. Е, една моя роднина си кръсти детенцето на таткото / мъжа й (жив и здрав е). Детето, за съжаление, е бавно развиващо се. Кой е виновен? Името, суеверието, гените?
Всеки намира отговора за себе си.

I only work to enjoy when I am not working.

Дари, баща ми почина 2 седмици преди да се роди синът ми. Беше страхотен човек, обожавах го. Не го кръстих на него, защото той ми беше казал преди да почине че не държи на това. В последствие се оказа че детето получи много увреждания, като последвие от немърливост на лекарите при раждането. И досега се мъчим с него, но исках да ти кажа че ако искаш да го кръстиш на баща си го направи, тези суеверия са абсолютни глупости. Пожелавам ти леко раждане и здраво бебче.

мисълта е на Джон Ленън :)

Въпросите никога не са неудобни. Такива са понякога отговорите.

Дари, ако имаш силно желание да крьстиш точно така детето, не виждам какво може да те спира.
Аз доколкото знам е важно да има благозвучие между име и фамилия, не само поради практични сьбражения (все пак понякога има смешни сьчетания като Ричард Груев), а и заради кармата на детето. Така сьм чела.
Доколко е правилно не мога да ти кажа, но името което аз избрах за дьщеря си никой не го харесваше
Аз обаче реших че след като фамилията ни е руска, най благозвучно ще е и най голям кьсмет ще носи на детето име което е много популярно в Русия., а и най-вече моя идол е била винаги пьрвата жена космонавт Валентина Терешкова.
Та не отстьпих докрая каквото и да ми казваха всички и сега сьм много доволна.

Направи както смяташ за правилно

Има нещо вярно, но пък и невярно!

По съвет на Баба Ванга, съм кръстена на чичо си (бил е отписан от докторите), която също предупреждава, че на същите години и аз ще претърпя катастрофа, но тогава пък моето име щяло да ме пази.
Не знам как да го коментирам - на същите години, в същият месец претърпях катастрофа от която почти не пострадах.
Единственият момент, в който майка ми е съжалявала за името ми, е било когато е видяла катастрофиралата кола - толкова зле е била, че си е помислила, че не съм жива.

Слушай само сърцето си!

Аз съм чувала същото нещо, както и ти. По - точно съм чувала, че първо дете не се кръщава на починал, но незнам точно по какви причини. Моя баща също почина преди няколко години, но брат ми много държеше да кръсти сина си на него. Много хора тогава му казаха да не го прави и той намери следната алтернатива. Баща ми се казваше Иван, а брат ми кръсти сина си Калоян, което всъщноста е Иваница и Калоян празнува на Иванов ден, така че, ако имаш някакви притеснения може и ти да направиш нещо такова!
Желая ти от все сърце едно здраво и хубаво бебче!

[линк]

Здравей,ние бяхме си избрали име много преди детето да стане факт.И най интересното беше,че имахме само момчешки вариант,защото аз бях сигурна,че ще е момче.Така и стана.
А,за това,което питаш и аз бих ти препоръчала,ако се притесняваш,но държиш на човека и името, да измислиш някакъв производен от името вариант или да го видоизмениш.