Чучела

Сламени хора.
Чучела.
Живеят на моята улица.
Ходят на работа.
Връщат се.
Пазаруват
в "Метро" и
"Била".
Кимат.
Усмихват се даже.
Изглеждат обичайно
човешки.
Но са сламени чучела.
Вярвай ми.
Няма грешка.

Не грешиш ли?
Имат сърца
тези сламени чучела.
Малко забравени,
но всъщност
ги имат.
Ето едно
се усмихва насреща ми.
Бодна го нещо отвътре
разтупка се.

Изобщо не бъркам.
Не става въпрос за теб.
Нито за хората тук.
Става въпрос за хората,
които дори не четат.

Добре де, няма да споря с теб. Но да знаеш, всяко чучело има сърце. Просто някой трябва да го докосне, за да почне да тупка. Или просто да му се напомни, че има такова. Опитай да съживиш някое. Чуството е приятно. Успех! Усмивки!

Сигурно звучи крайно, може би отмъстително, но много време съм в едно духовно изгнание, живея в едно бетонно вертикално село, в което хората си говорят по- между си само за манджи, мачове, кой каква кола си купил, кой за колко си продал апартамента, кой къф gsm имал, абе само глупотевини, а да и за сериалите по кабелната, просто не се издържа, много време се боях да не стана такава, щото толкова ме е страх от посредственоста, от сивотата, от уеднаквяването, от рамката.
Е, мисля, опазих се от рамката, но цената...какво пък, че си я плащам.
Иначе изобщо не отхраних омраза у себе си, нито злоба, не знам дали звучи злобно това с чучелата.
Може би така просто си връщам, на присмеха, който улавям, когато съм грешала да споделя за нещо прочетено.
Разписах се много.
Дано ти си права, somebody

Как ще съм права? Седя. ))))))) Я сядай тука срещу мен да пием кафе. И никакви манджи. Днес ще я караме на ягоди например. А парите са си хартийки. Можем да си правим лодки и самолетчета от тях. Фииииииииуууу. И на колите им източваме бензина, ако трябва и панелките ще рушим. Имам един приятел бомбаджия. Малко взрив в основите и между етажите и хайде довиждане. А сериалите не ги знам. Ама сигурно някой има близнак, амнезия или не знам си какво. Нека си вървят. Да не искаш да се буташ с изтощени бабички из града. Да си гледат телевизия хорицата. Топло е вече. Да не им става лошо на слънце.
Ти си гледай света с твойте очи, да не ти пука. Остави всеки да живее така, както вижда смисъла на нещата. Ако докоснеш някое сърце и то затупка, значи си съживила някое от твоите чучела. Хайде, продължавай да разбъркваш това-онова. Аз съм насреща. Забравих да ти кажа. Взимаме и бои, много бои и ще оцветяваме чучелата. Аз почвам с едно в оранжево. Става мнооооого симпатично. Усмихвай се на ежедневието. Съживявай го!

Tova,koeto si napisala mnogo prilicha na edno drugo.Pone na men.V "Shantaw klub"-"Slynceto i zwezdite" na diana^

Хубаво кафе прайш , с ягоди.
А откъде знайш, че рисуването ми е близичко.
Ша оцветявами.
Шареничко.
Много се хиля, понякога


Бъркам, бъркам каша.

Ходих. Четох. Прилича!? Потрес!
Не съм искала да прозвучи чак така крайно.
Общото е, може би, че и двете сме огорчени.
Но в различна степен.
:))

Няма да казваш на никой, тайна е ;)))))))))))))))) Кафето го направи едно резедаво чучело. То ни го донесе. Ягодите набра едно жълто. Не знаех за твоето рисуване, но на мен ми е близко. Чакай сега да намеря едно мое шарено стихче, да ти го подаря. Търпение..........)))))))))

Със сънени очи (така се казва)

Когато сутрин
от дома си
се измъквам,
със още сънени очи,
поставям в чантата
си мислено,
купчина четки
и безброй бои.
Без тях за никъде
не тръгвам,
необходими са ми те,
и ако видя
нещо сиво, изваждам
всички цветове.
Забърквам
цялата палитра,
дали със темпер,
или акварел,
по-важно е
да се рисува,
да се усещат светове.

Продължавай с кашата. Обичам най забърканите каши и най-шарените!

E,az ne kazah,che e syshoto,samo napomnq za nego.Niuansyt e podoben.

Стихчето го помня, хубаво е да непоправивим оптимист

има нещо такова

Няма капка злоба. Това ми харесва.

Nqma.
Taka e.
:)