Дъхът ти

Дъхът ти горещ ми парна ухото,
дъхът ти е свеж- орбит с водка.
Дъхът ти приижда- вълшебни талази,
катери се, слиза, по тялото лази.

Дъхът ти разплита косите ми дълги,
дъхът ти крещящ и дъхът ти безмълвен.
Дъхът ти извиква спомени в мен,
за нощи в джаз и гладък сатен.

Дъхът ти влече мисли горещи,
дъхът ти запалва ароматните свещи.
Дъхът ти съблича свенливото в мен,
обличаш ме в дъх и хлъзгав сатен.

izkefih se da
staa, dosta

i az se izkefih

Щастието не е крайна спирка,а начин на пътуване

Страхотно написано, познат стил. Някой се крие зад облак. Да излиза, не да се смее от там с парнато ухо :))))))))))))

Нима съм толкова прозрачен облак, разконспирира ме набързо значи, и облачната тайна запази я, че облачето ще заплаче

Попаднала си на точния човек. Аз съм somebody-пазителката на най-красивите тайни. Никакви плачещи облачета. Откога го чакам това слънце, знаеш ли? Усмихнато облаче-пересто.

Какъв късмет!!! Направо на пазителката да налетя, чудеса стават по света

Това стихотворение ме натъжи. Може би ви завидях на пълнотата на чувствата...

Ne tygi.
:)

aj, stia be