Предимството да си сам

Абе я да видим, какво е положението! Сам човек.... И какво от това? Не може да няма някакви плюсове. Започвам да изреждам, пък вие добавяйте каквото пропусна. Ако се сетя нещо друго, пак ще се включа.
****
Не е нужно да миеш повече от 1 лъжица. Вилицата може да бъде заменена с пръсти.

Прозорците се мият само ако не се вижда нищо през тях. Но даже и тогава можеш да ги скриеш с пердета.

Понеже и без друго семейните те гледат като извънземен, то може спокойно да не ти пука за тях. Каквото и да направиш ще те гледат с интерес и завист.

През почивните дни, сутрин като се събудиш, САМ решаваш какво ще правиш и дали да го правиш.

Винаги можеш да флиртуваш с много жени, докато обвързаните аха да смеят и......

Отиваш на ресторант когато сам пожелаеш и си тръгваш също по собствено желание.

Когато си бил някъде, можеш и да не се прибереш.

Никой няма да те пита с досадна натрапчивост, когато си болен: "...Къде те боли? А сега боли ли те? Ама защо те боли?..." Известно е, че в такива моменти на човек най-малко му се иска да говори, без това да промени нещо.

Винаги можеш да предпочетеш бензина в резервоара, пред ново огледало в банята.

Никога след секс няма да те питат кога ще боядисаш тавана.

Не е нужно да чакаш да се сготви манджата. Можеш да я изядеш и в полусуров вид. Ако не ти харесва, можеш да я изхвърлиш спокойно без да се притесняваш, че ще обидиш някого.

И най-вече - усмивката по-често е на лицето ти. Загледайте се около вас и ще видите, че е точно така.
****

Ха сега допълвайте. Жените в клуба могат да се включат, като изтъкнат предимствата от тяхната позиция.



Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове

Сутрин се събуждам с чувството, че всичко е пред мен.
Преди се събуждах с чувството, че не би било зле някак си да не се събудя.

Нямам сигнатура.

Не знам защо, но това е вътрешното ми усещане
Чувствам се като след хемодиализа :))))

... ако си с правилния човек, можеш всичките неща да правиш без проблем.
С изключение на едно-две, но тогава няма да имаш нужда от тях...



_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Тъй като моят брак просъществува само 5 /пет/ дена, нямам лични впечатления от това какво е да си семеен дълго и мъчително. Имам обаче наблюдения от семейното щастие на тези мои приятели, които проявиха /не/завидна издържливост. И за себе си правя следните заключения:
1.Около мен нито един съпруг не е приятел на жена си, нито дори приятелски настроен към нея. В оптималния случай я понася великодушно, но не пропуска при всеки /не/удобен случай да го изтъкне.
2.Нуждата от съпруг се явява основно в два случая - когато трябва да се отиде някъде заедно за пред хората и когато настъпи някакво домакинско бедствие. Във втория случай става дума единствено за този вид съпрузи, които ако не могат сами да се справят, поне знаят откъде да извикат майстор и най-вече какъв.
3.При възпитанието на децата има два познати ми варианта - или е учуден, че детето е вече абитуриент - я виж ти колко било пораснало, а той просто не го е забелязал, или /по-лошият/ - когато функционира единствено като плашило или инквизитор. Когато детето върви добре - то е на татко, в обратния случай е синът ти/дъщеря ти.
4.Ако, не дай си Боже, носи повече пари вкъщи от жена си - нейно чудо то ничие - тя му е длъжница цял живот, разбирай слугиня... Всъщност и да не носи пари му е пак слугиня. "Не мога да изляза/трябва да се прибера/хайде да затваряме/, че мъжът ми се връща. Или "нали ще кажеш, че тази блуза/примерно/ си ми я подарила ти".
5.Основно златно правило - никога не е налице, когато е необходимо. И винаги си е вкъщи, когато няма никакво нужда от него.
6.Майка му винаги готви по-добре./Вярно!!!!! и аз ще ставам свекърва!!!!!!!!/namigam]
7.Ако съпругата направи някаква кариера, то е или случайно, или защото е лоша домакиня /разбирай слугиня/. А ако кариерата й е по-успешна от неговата - тогава просто няма никакво извинение - той ще се погрижи за това вкъщи да се знае все пак кой е повече...
От тези най-общи впечатления за себе си съм установила, че нямам належаща нужда от вражески настроени елементи вкъщи,че с времето се научих кой майстор за какво да викам и къде да ги търся,а ремонти се правят на няколко години веднъж, че по-добре да не ходя никъде, или с приятели, отколкото да отглеждам някакъв тип само за да се представям пред хората с него и да не се прибирам по тъмно сама, че детето ми е "на майка", каквото и да направи, че нямам призвание за нечия слугиня в този живот, че мога да разчитам единствено на себе си и на приятели, че готвенето не ми е нито хоби, нито тежест, а като не съм успяла понякога - има и готови неща и никой не е умрял от това, че един път не е ял манджа, че на никого не дължа никакви обяснения за служебното си положение и изобщо за нищо.
В най-общи линии е това. Ако не говоря за секс, то е защото не го считам за запазена семейна марка.[

По-добре сам, отколкото зле придружен!

Това наистина са предимства, но при условие че алтернативата е да живееш с човек с когото нищо вече не те свързва. Била съм сама, а сега съм във втората ситуация. Да съм сама е определено за предпочитане, дори без да оставям прозорците мръсни и да използвам вилица. Истината е, че в момента нямам желание да се прибирами и го правя само заради детето. Хубавото е, че му се вижда края, макар и след няколко месеца. Е, ще изтърпя с мисълта за по-хубави дни и за съжаление с тъга по изминалите дни.

Изброените предимства са на лице, дума да няма - правиш си каквото искаш и когато искаш!

Повечето познати ми семейства са наистина като описаните от anbra, но съм виждала и доста хармонични двойки (една от тях преди две години узакони връзката си след осем години съжителсто и отношенията им не са се променили, много им се радвам), така че по-скоро споделям мнението на moan за правилния човек.

Самотата е хубава като лечител.
Но в един момент започва много да тежи.
В началото когато човек е наранен иска да избяга от всичко и от всеки, и тогава да си е сам – това е такъв благодат. Но с времето виждам че това изобщо не е пълноценно, някак си споделеното е по-хубаво. И плахо, и с не едно на ум потърсвам близостта отново.

Е , нямам кво да добавя! Ми има си плюсове и минуси ,ама е по забавно , затова и обичам да ви виждам в събота!
Стига повече самота.....
.....знаете кой
Я колко разнообразен бил света!!??!! Баси мамата имало и повеяе от 16 цвята!?!?!?

даже няма да чета останалите, да не ми секне ентусиазма ;)
та значи:
наполовина по-малко пране, два пъти по-малко гладене.
няма кой да ти хърка нощем в ухото или да те изтиква в ъгъла на леглото, като междувременно е окупирал всички завивки.
лягам и заспивам когато аз реша.
гледам каквото аз реша /когато се доредя от детенце, де/
не ми мрънкат ако за вечеря няма хляб.
не ми мрънкат ако няма вечеря /разбирай готвено/
няма кой да ми противоречи при възпитанието на детето и да ми прави забележки пред него.
едно доста често усещане за вътрешно спокойствие. няма дразнител който да ти пили нервите.

и други такива. ама в името на равновесието ще трябва да пуснем тема и аз недостатъците, ама това не е много терапевтично май. аз поне ще се разкисна и ще се разцивря там. но .... не можем да имаме всичко нали ;)

ПП. това за лъжицата, аз бих го поставила по друг начин - чистите лъжици ти свършват два пъти по-бавно и не е необходимо да ги миеш съдове повече от 1-2 пъти в седмицата или когато съвсем няма в какво да си сипеш.

Виждаш ли, дори и пред купчината предимства, осъзнаваш, че има недостатъци. Всички го осъзнаваме, но не искаме да говорим за това, за да не ни докривява. Някак си се самозалъгваме. Защото "радостта е истинска само когато е споделена".

Може би идеалният вариант са отношенията "сериозна връзка" - тогава хем си имаш близкия човек, хем всеки се грижи за домакинството си както намери за добре и никой на никого не слугува.

...за недостатъците да си сам, то от екраните сълзите ще рукнат като Ниагарският водопад. Всички тука знаеме какво е това усещане. Представяш ли си какво ще стане, ако излеем тука целият си емоционален заряд? Мене определено ще разпънат на кръст.

Нека да се опитаме да погленем по-весело и с хумор на нещата.

Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове

ами аз затова казах че такава тема, няма да е добра терапия. но просто щото на мен ми идваха и тия неща да ги напиша редом с другие. все пак се опитвам да се въздържа ;))

Абе, че си е в голяма степен рахатлък, дума да няма, рахатлък си е .
Стига да имаш достатъчно и добри приятели, с които да движиш насам-натам през почивните дни и празниците, а не да ги агитираш за разни пътувания или каквото и да е било спортно или културно мероприятие, пък те да се дърпат и да говорят като родителите ми, че това било опасно, онова не било за годините ти, трети пък не иска да харчи пари за екскурзия и като не можеш да намериш компания, в края на краищата се отказваш и ти, щото не ти се ходи сам/а и се забиваш пред компютъра, което си е направо разрушително, ако се превърне в навик.

Можеш да четеш, докато се храниш:) Любим вреден навик - май имаше едно време такава тема.

If I seem superhuman I have been misunderstood.

Хииииииии, и никой не те пита дали яденето е вкусно, дали си си измил краката, зъбите, дали си се подмил, дали си изхвърлил боклука, дели имаш презерватив под ръка...

Аууууууууу, като рекох презерватив... Аууууууууууу, веднъж като се скъса, стана еднаааааааааа, аууууууу, скандаааааааааал... Като че ли аз съм го правил.... Аууу, бях лишен от секс за половин година...

- като си купя нещо, не се налага да занижавам цената му най-малко два пъти...;

- в почивните дни не ми се налага да слушам и гледам само футбол, коли и дребни шмекерувания...;

- отново ме вълнува поезията...;

- имам време и желание да се срещам със стари приятели, които бях пренебрегвала години наред...;

- имам възможност и желание да флиртувам...;

- имам време и желание да се грижа повече за себе си...;

- ставам по-завършен, по-самостоятелен, по-самодостатъчен човек, т.е. научавам се на неща, за които по време на брака си нямах нито време, нито желание, нито подкрепа..., като например - да шофирам...чудя се как може толкова години да не съм го правила....обожавам да шофирам!!!

- имам очаквания! Вярвам, че най-хубавото в живота ми не е зад гърба ми, а тепърва ми предстои...

...

Who cares?!?

Стига да ме искаш, де. С всичко съм съгласен. Мнооого ми харесва, че не харесваш футбола. Аз не мога да го понасям.

Ти шофираш - аз не мога. Бе, книжка имам ама по здравословни причини не мога да карам. Значи - ти ще ме возиш.

Много кусури имам, ама най-голечият ми е, че обичам да мързелувам. Животът ме умори. През почивни дни ставам много трудно вече. Одъртявааам.

Ами, според мен няма такива. Продължавам да съм сам, ама в истинския смисъл на думата, пък белкем намеря някакви предимства, ама няма. На работа съм началник - сам като куче... Отида при родителите си - почват да ми мелят на главата - пак сам като куче.... Приятели, бира, разговори, аз си мисля само за своите неща - пак сам, започнаха да ме отбягват. Хоби, един вид втора работа - пак сам като куче, там поне така е по-добре. На срещите Ви не идвам, поради незнайно каква причина.... Едни weekend-и с малкия ми остават, и се страхувам, дали не съм сам и когато съм с него. Все си мисля че не е така, ама знаеш ли.......... Хъм 22:00 стана, офисът отдавна е затворил...., да паля колата, да отида да взема нещо от магазина за хапване и да се прибирам в квартирата си в която живея сам като куче..... Дали пък да не си купя куче????? Кво му е хубавото да си сам???? Вие сериозно ли ги говорите тези неща??????????????

..... Опитай пак да ми обясниш! Мъж съм все пак... и ако може с думи прости...

Това, което сме описали тук (присъединявам се към всичко! - ми то си е кеф и рахат!!! с всички екстри, които са описани...) - това е част от нагласата ни да приемем това което се е случило, че и да се наслаждаваме с пълна сила на живота, който в момента ни принадлежи... Това са стратегии за оцеляване...
А ти се самосъжаляваш, и лайтмотива ти е сам като куче...недей така - колкото повече се фиксираш върху някакво свое твърдение, толкова повече го превръщаш в истина... накрая не само ти си вярваш, ами всички около теб започват да го вярват...
Виж, едно и също състояние е описано тук по два различни начина... просто е дори въпрос на гледна точка - трябва да промениш своята, да намериш и в черното следи от бели точици...
Единственият начин е да разшириш социалните си контакти
Аз например съм много щастлива, защото имам късмета да срещам изключителни личности навсякъде...ами потърси ги и ти, за тази цел обаче трябва да си надигнеш д-то и да поизлезеш, пък каквото стане!

Не чета и не отговарям на лице с регистриран ник Стефан