Пак питанка

Имате някакви очаквания, градите мечти, отработвате поведението си ако ви се случи нещо, въобразявате си, че ще го познаете, щом ви се случи, чакане, което наричате стремеж, болка, която наричате философия, слабост, която наричате мъдрост... Дали не е по-добре вие да се промените, нагодите, отворите? Да се развиваш към някаква абстракция - това развитие ли е?

винаги си давам ясна сметка, докъде е реалността и къде е другото - очаквания, мечти, въображения, стремеж...
имам някава собствена философия -поглед върху живота и знам, че това е само моята абстрактна представа за това какво Е.
Знам, че тази моя представа никак не е задължително да отговаря на представите, които са си изградили другите хора. Затова когато общувам с някого се опитвам да схвана какво всъщност иска да ми каже човека; да схвана смисъла, а не самите думи. При това съм съвсем наясно, че казаното, възпрето от мен, е също само моя представа за това което той е искал да каже. Също знам, че по аналогичен начин моят отговор може да бъде приет не така, както си мисля че го представям...
Вече по утвърдителния или отричащ отговор мога да съдя, доколко вярно съм разбрал казаното. Обратната връзка е тази, която ми дава информация за това, не дали двамата сме на едно или съвсем различно мнение, а за това, че имаме изградени сходни представи, но не въобще върху живота, а само по конкретния въпрос.

От тук нататък:
Отварянето към другия го има - стремежа да схвана какво наистина ми казва.
Нагаждането към него (адаптивност) - това доколко мога да премина на неговата вълна, много зависи от виталната ми нагласа и моментно настроение =))) (предполагам зависи и от това доколо той е склонен да "пристъпи" към мен).
Забележима или несъществена, промяната е неизбежна. Поне що се отнася до мен и желанието ми за общуване с този човек. Но дори и да липсват, статичността не е нещо, което може човек да контролира за дълго време.

Развитието винаги е свързано с промяна. Абстракцията е винаги лична проекция - оценка. Затова е по-важно какво е товето лично виждане, получаваш ли удовлетворение - т.е. осъществило ли се е очакването, желанието...

винаги си давам ясна сметка, докъде е реалността и къде е другото - очаквания, мечти, въображения, стремеж...
- нямаш данни за социопат

Да разбирам ли, че абстракцията ти търпи промени, ясно че не може съвсем без такава... Всъщтност какво абстрахираш, от какво, за какво, заради кого и т.н., по-подробно, ако може. Дали това е границата на оценената като възможна цел, отвъд която започва пълната илюзия за минало, ставащо и бъдеще, в която можеш да се загубиш и да се получи картинката - да не знаеш накъде въобще се развиваш и развиваш ли се наистина. Тогава заменям думата абстракция от моя въпрос с "илюзия".

игра на думи. Не - развитие. :)
Развитието тръгва от координати (аз съм) , (средата е) - през наличните и новите допирни точки между двете... които определят доколко и целта ти е абстрактна.
Останалото е поддържана илюзия

Поддържам мнението ти.

болката не наричам философия,
а слабостта не е мъдрост за мен.
стремеж - да се познавам, защото като знам какво не съм, все още не знам какво съм

Слабост е да не си адаптивен, поне аз този смисъл вложих в думата. Стремеж към себе си е добра цел, но пък метода не е ли чрез изключване на това, което не си. Защото в себе си никога не можеш да си себе си. Това става и се определя от средата.

да, така съм се изключил, че да може да разбирам всичко наоколо, изключвам собствени влияния (когато може) за да не изкривяват сигнала на всичко останало - техники като при радарите (Санд може да го е обяснил вече - това му е специалността )

отвреме навреме е добре да се събужда човек и да си спомня кой е, все пак за да има адаптивност.
да не си адаптивен е слабост вероятно, да... и не знам какво му е мъдрото на това - по-скоро би било упорство и инат, а не мъдрост да си държиш на своето и да не се адаптираш...

A zashto da si adaptiven da ne e prosto plus (bez madro, ne madro i t.n.) Ako chovek e s dostatachno jrka individualnost i uveren v sebe si (do kolkoto e vazmojno) tazi adaptivnost njma da mu poprechi. Naprotiv - samo shte si razshiti saznanieto. A da ne govorim, che ima hora, koito vlivaiki se v dadena sreda samite te privlichat okolnite i se poluchava, che drugite trjbva da se adaptirat kam tjh...Lele-male, stana li rakieno vreme..?..

Аха, има такива хора, докато има и глупаци. Овчици, овчици исках да кажа.

...i dobre che e taka, ta da blesnem i nie s neshto na fona na...ovchitsite...

Естествено, познавам я тази самодоволна шизоидна усмивчица, по-добре отколкото си мислиш.

I kakvo predstavljva taz...usmuvka? Dai da ne se obijdame na 'mislene', zashtoto az ne go vladej tui...

Чети тука: [линк] за психичните проблеми на кокошките

Mersi, ama...neznam koj rolj da zaema - kokoshkite li? (shte vzemat da se obidjt neshto)......Ij po dobre Froid...Oooo, ama az sam bila mnogo umna, be! Ij vij kolko knigi i knijtsitsi sam izpisala! A i sam narkomanta ijvano.....?....ups......

I kva e ideiata na razmislite ti fro bez g xaxaxaaaaaaaaaaaaaaaaaa

е, понякога прекалявам с иронията - това пречи да се забележи че и аз така мисля - изцяло смятам за плюс адаптирането ,
дори го величая малко прекалено, щото донякъде ми липсва...

Незнам! Ако няма идея в главата ти не мога да ти я налея, трябва сам да си стигал до такива размисли -това е явно. Аз например никога не се кося ако почна някоя книга и тя нищо, ама нищо не ми говори, зарежа я, а след мнооооого /години понякога/ време като я прочета ми се стори нещо като шедьовър. Винаги съм усещала кога съм готова и кога не да прочета едно нещо, никога не съм подхождала бройкаджииски към идеи, книги, мисли и автори... затова ми стана смешно когато преди време кръг ми препоръча да погледна една тема в клуб Литература, където си измерваха четенето в брой книги. Щях да се разпиша там, но не ми секна вдъхновението на средата на мисълта. Това е елфи.

съществуват разни методи, но не вършат никва работа - ората са мноо далче от машините... нищо кво им каеш не изпълняват =))

Обаче, ако разглеждаме хората и машините като системи, и при едните, и при другите, връзката с обкръжаващата среда става през сензорите. Така че всичкото инфо и знания зависят от точността, с която сензорите определят праметрите на средата + заложените (при хората с добавка за развити) методи и алгоритми за интепретация, анализ и синтез.
С това искам да кажа, че доколкото системите са един път обособени (неделими) и ползват автономни сензори и software (за хората - orgware) за създаване на представа/оценка/абстракция/проекция на средата (включително и на себе си, независимо дали изградена от чуждо отношение или някакви собствени сравнения), тези създадени проекции винаги остават субективни за системата (човека).
В такъв смисъл "Защото в себе си никога не можеш да си себе си. Това става и се определя от средата." е едновременно вярно и невярно.
Казват, човек представлявал:
- това, което смята че е;
- това, което другите смятат че е;
- това, което всъщност е...
но това последното кой да ти го каже как се определя...


Адаптивността е силна черта, когато е желана (котролируема). При хората, не бих казал, че важи напълно, по-скоро е обратното.
Да успееш да се съпротивляваш на силите от средата, които се опитват да те променят, е устойчивост. Това е не по-малко силна черта.

абсолютна социопатка съм, вервай ми!

Исках да кажа, че правя разлика между, това, което вече се е случило и това, което още не е, но очаквам, желая или се стремя да се случи.
Всички тези - минало, настояще и бъдеще, съществуват такива, каквото аз съм ги възприел - всичко е само в моята глава. Именно това е проекцията на света, такъв, какъвто го "виждам". Тази проекция или представа е съществува само като една абстрактна форма в моето Съзнание. Точно това е илюзията - моята субективна представа за реалността - една абстракция.


Твоя вид в момента наричаме "остатъчен автопортрет" -
...умственият образ на твоето дигитално "аз".
- И това не е реално?
- Какво е "реално"? Как определяш "реалното"?
Ако то е онова, което може да се усети, помирише, вкуси и види,
тогава "реалното" е серия електро-импулси, познати на мозъка ти.
Това е светът, който познаваш.