Просто искам да споделя...

Здравейте!

Не знам дали всички се чувстват така, но аз специално идвам тук, защото вие (макар и да не се познаваме лично) сте единствените, които приемате въпросите и притесненията ми, без да обявите на третата минута "Престани да мислиш за това! Излишно се притесняваш!"

В момента правя неимоверни усилия да не се разрева, защото:
1. Така или иначе от 8 месеца не успявам да забременея
2. Пуснах си изследвания за токсоплазмоза и хламидия - за хламидия, кръвният тест за антитела излезе положителен
3. Преди малко се върнах от лекар, който ми очерта следната ведра картинка:
- имам си някаква гадост, която мъкна от 100 години, ясно е, че ще се пият антибиотици, но не е страшно
- за хламидиите ще правим тест от шийката на матката в петък, за да видим дали наистина е положителен (защо, мамка му, не го направи сега, поне щях да знам)
- ако е положителен (както очаквам) - то, аз си нося хламидията повече от 4 години, което означава, че вероятно има сраствания по тръбите (според доктора - едни такива ципички се образували)
- той вече има притеснения за дясната тръба
- пътят напред е лапароскопия
- иначе си имам едно мъъъничко 13 мм фоликулче от ляво, но така или иначе още е рано - ще видим в петък и евентуално в понеделник как се развива скъпото ми
- единствената добра новина е, че за фоликулометрия от тук насетне ще ми взима по 5 лева, а не по 10

Освен красотата, описана по-горе, се разстроих от:
- това, че двете ми най-близки приятелки категорично отказват да разговарят с мен по проблема
- едната току-що на два пъти изчезна от ICQ в момента, в който започнах да споделям, вторият път веднага след репликата "докторът днес много ме уплаши"
- другата - като истински психолог - в момента, в който опитам дори да спомена темата за мензис, гинеколог или бебе, директно отсича "престани да се фиксираш" и разговорът се прекратява.

По дяволите! Отивам в тоалетната да поплача.

ejejej ama zashto se sashkash tolkova, zaradi dve " Priatelki",ami iavno ne sati tochno priatelki a niakakva druga forma na poznanstvo! Tuk ima mnogo momicheta s koito mozesh da govorish za svoite problemi, a i mogat da ti dadat cenni saveti.

Gore glavata!

Shto se otnasia do lechenieto, smelo napred! Vsichki imame niakakvi problemi, vaznoto e da se otkriat i da se borim. Neshtata ne se opraviat barzo, no ne triabva da se otchajvame! ima mnogo razkazi na momicheta v sajta na zachatie!
Samo napred i gore glavata!

Според мен това въобще не са ти приятелки.

Аз преди известно време споделих с най добрата си приятелка и тя ми оказва пълна подкрепа. Чувствам се много добре когато поговоря с нея.

Трябва да внимаваш с кого споделяш.

Лапароскопията е много точен диагностичен метод. Не бива да се страхуваш от нея, тя само може да внесе яснота в положението ти. Преди да бъде направена не може да се каже със сигурност имаш ли сраствания или не.
8 месеца не е много време, не те успокоявам, но наистина е рано за притеснения, камо ли за плач.Не се сърди и на приятелките си - те са далеч, явно, от тези неща. Това е техният начин, да ти кажат горе-главата, може би. И, повярвай ми, плачът до нищо добро не ме е довел.

[линк]

Ама моля те недей да плачеш!
Знам, че срещите ни с лекари по този проблем са такива едни стресиращи, но ти нямаш причина да се разтройваш! Че то още нищо не е ясно - най-вероятно няма НИКАКЪВ проблем или дори да има е нещо минимално и много скоро ще се реши и ще ни се похвалиш с най-хубавата вест!
Приятелките ти няма да ги коментирам изобщо - може би не са готови да говорят на тази тема, може би няма какво да ти кажат!
Само ще ти кажа - "Горе главата - всичко ще е наред!"
Ако това ще те успокои, че има много други жени, които не забременяват веднага и всички ние тук сме от тях и си помагаме на всяка крачка и всеки етап!
Аз например не мога да забременя по естествен начин и си чакам да дойде момента на ин витрото с нетърпение ! Никога не трябва да се губи надежда, ама никога!

Желая ти много скоро най-голямото щастие, за което си мечтала! Успокой се и ще видиш, че всичко ще се подреди много по-скоро отколкото предполагаш


[линк]

Здравей, миличка!
Предполагам как се чувстваш и знай, че всички ние сме с теб!
Искам само да споделя следното:
На приятелката ми преди 8 месеца й откриха хламидия с давност повече от 6-7 години. Доста упорито я лекува. Вчера беше на цветна снимка, която показа проходимост и на двете тръби
Лично аз не вярвах /след всичко, което съм изчела по проблема/ , че няма да има отражение от хламидията - сраствания и други такива гадости.
Това ти го казвам, за да знаеш, че и такива случаи има и да вярваш, че и ти ще си между тях.
Колкото до самото изследване - съветвам те да направиш изследване за хламидия чрез ДНК тест на влагалищен секрет. поинтересувай се в града, в който живееш къде се правят тези изследвания.
Стискам ти палци! Успех!

Поплака ли си? Добре, а сега се усмихни и потърси позитивното в онова, което си разбрала.

Първо - открит е проблем, но за него има конкретно лечение. Лапароскопията изобщо не е страшна и тежка операция, при нея добре ще огледат и другите ти репродуктивни органи. Шансовете за забременяване след операцията се увеличават.

Второ - за хламидията. Факторът "време" не винаги означава, че имаш сраствания. Аз също имах хламидия, и като съдя кога сме се събрали със съпруга ми и кога почнахме опитите за бебе и съответно се диагностицира болестта - имала съм я поне 4-5 години, но нямах сраствания. Тъй че, не се плаши предварително.

Трето - браво за фоликулчето.

Четвърто - супер е, че си намерила такава добра цена за фоликулометрия, аз плащах между 15 и 25 лв на едно ходене.

Пето - за приятелките. Жалко наистина, че не можеш да споделяш с тях, но хората са различни, не всеки е готов да прояви разбиране по такъв проблем. Може би се чувстват неловко, може би не са осъзнали колко ти е тежко, може да има много причини...Аз също имам няколко много близки приятели, но избрах да споделя само с едно момиче и едно момче от тях. Не бъди тъжна. Може би им трябва време, а дори и да не се промени нищо...ти също не можеш да ги промениш тях. Или ги приемаш такива, или не...Всеки си носи недостатъците, може би това са техните.

За сметка на това все пак е добре, че имаш къде да споделяш - тук, в клуба.


Усмивки!

Enjoy Life!

Не се разстройвай така...на тези две приятелки хич не им прави чест да се държат така...колкото до опитите ти- спокойно.
8месеца са нищо време...повечето момичета в клуба са в това състояние от години...аз съм от 5години в непрестанни опити и изследвания, а другите и от повече...

Благодаря ви!

Точно това имах предвид, ето толкова мъничко му трябва на човек...

Не ме е страх от лапароскопията, от лекарства, от прегледи, не се притеснявам, че вероятно ще пръсна бая пари по повода - само дето от време на време ми трябва едно потупване по рамото и думичките "горе главата" казани по този начин.

Пак мерси!

Целувки.

Много добре те разбирам И на мен в момента ми се плаче... по ред причини, но основната е същата като твоята Не се знае в момента имам ли някакъв проблем (имах някакви оплаквания, но още не съм се решила да отида на лекар)... но преди около 5 месеца преживях мисед аборт - причината не се откри, естествено А сега... не става. Както всички, и аз си имам куп други проблеми... но това е основното, което ме "човърка" Не знам дали наистина всичко ще придобие "по-розов" оттенък, ако тази мечта се сбъдне... но поне сега така ми се струва
А за приятелките... май е нормално И според мен не значи, че не са ти приятелки... Просто всеки гледа от своята "камбанария" - може пък да са решили, че така трябва да постъпят... макар че и според мен не са прави Аз имам подобен проблем - едната ми приятелка е бременна и явно се чувства неловко, защото с мен се случи така... друга пък отсича, че изобщо не иска да говори за това, защото и тя иска дете (но тя поне има вече едно), само че по други причини (не здравословни) в момента не може.... Имам и още една, която по принцип твърди, че не иска деца, и май има доста негативна нагласа на тази тема... явно и с нея не мога да говоря по въпроса. Майка ми пък се прояви доста странно покрай историята с аборта - едва ли не заяви, че аз съм виновна, и твърдо не искам да й казвам нищо С мъжа ми не ми се иска постоянно за това да говоря - мъжете го приемат по друг начин... май не е добра идея Така че... просто не остава с кого да споделям Освен и аз да отида да плача в тоалетната... за друго не се сещам А днес имаме годишнина от сватбата и се предполага, че трябва да е празнично...
Всъщност... знам, че идеята е да отговорим нещо положително на твоята тема - и на мен много ми се иска да те окуража... Но имах нужда да се оплача - днес всичко ми изглежда много черно... дано не ви предам това си настроение
Дано всичко при теб се оправи бързо - още този месец да се излекува "гадостта", а в това време фоликулчето да разцъфне в цветенцето, за което си мечтаеш

Честита годишнина от сватбата Орехче!Живи и здрави и дано скоро станете трима!

Не се коси!Това за приятелките е гадно, но не им се сърди.Повечето жени, които нямат проблеми със забременяването не ни разбират и в повечето случаи това, което казват е, че трябва да се успокоим и всичко ще се оправи.
Моят съпруг много иска бебе също като мен, но казва, че съм се вманиачила и че ми е станало, цитирам "фиксидея".Така че с него по този въпрос гледам да не говоря.
Гледай напред и знай че всеки в този клуб би ти помогнал и дал съвет.
А дано скоро се похвалим с нещо хубаво.

Благодаря ти!

И сега като се върнах от обедна почивка и ви видях отговорите, и тая подкрепа дето ми се изсипа на главата, и пак си поплаках, но по-добре ми стана :)))))

И аз така си ги подредих нещата (в тоалетната ) и си казах, че в крайна сметка, поне до този момент, все още няма нищо фатално... Просто се стреснах от мисълта, че съм оплескала нещата по някакъв начин.

А за цената - такава е при д-р Иван Димитров, София, 14-та поликлиника. Без направление съм, сещате се...

Хей, хей, недей да плачеш и да се ядосваш на някакви си "фръцли". Извинявам се, ако обиждам така наречените ти "приятелки", но е факт. Горе главата. За всичко има решение, само за разбити нерви няма. Движи си нещата едно по едно и ще си имаш бебче след известно време. Лекува се хламидията, а може и въобще да нямаш поражения от нея. Лапароскопията също не е страшна. Ще се изяснят причините и ще ги лекувате и накрая ще забременееш. Само не се ядосвай, пази си нервите, че ще ти трябват като почне да плаче бебето. Тук в клуба винаги ще намериш утеха от нас и можеш да си кажеш всичко, защото те разбираме много добре. Хайде усмихни се и само напред с много късмет!


[линк]

Имаш празнииииик! Тичай в тоалетната да поплачеш, после хубаво измий очичките и се гримирай. ;)

За приятелките - явно не съм изолиран случай

За мъжете - е, не може да говоря за всичко с него. Някак неестествено ми е да му разказвам за фоликули, базални температури и др. под. Освен това, смятам, че мъжете не разбират много-много нашия отчаян стремеж да се превърнем в сини китове, които скачат от настроение - в настроение и междувременно повръщат (а на всички тук желая по-лек вариант на тези родителски радости)

Боже, колко е хубаво, че сте тук!

Честита годишнина и от мен!
Много късмет и щастие ви желая! и скоро да се грижите за мъничко сладко бебенце!!!!
Заинтригува ме - и ние със съпруга ми станахме семейство на този ден преди 2 години! Вие какъв стаж имате?
Не пропускайте празнуването довечера - взимайте кумовете си и отбележете случая! Заслужава си!
Наздраве от нас за вас!!!!

Нищо не си оплескала, нищо не е по твоя вина и нищо в този случай не е непоправимо.

Запази усмивката.

Скоро ти желая сълзи от щастие!!!

Enjoy Life!

Засега не съм стигнала до плач, макар че май натам вървят нещата Но и на мен ми подейства успокоително да чета, че не съм само аз в това положение... да не говорим, че има и много по-лошо от моето, но това рядко помага като утеха По-скоро човек може да го каже отстрани, ама за себе си...
Пък и приятелките можеш да ги разбереш - аз поне моите ги разбирам, но пак ми липсва подкрепата им
На мен не ми се вижда неестествено да говоря с мъжа си за такива проблеми... по-скоро ми се иска да му го спестя, защото си има достатъчно неща на главата - а и защото единствената полза от такова споделяне би било на мен да ми олекне... само че това няма да стане, ако и той започне да се тормози Ефектът от споделянето в клуба е доста по-добър...
Пък и... за да има добра атмосфера в семейството, май понякога човек трябва да се прави на по-позитивен, отколкото е Аз доста протестирах преди срещу това... възприемах го като преструване, но сега мисля, че е просто щадене на другия - пък и така тъжните неща не се "мултиплицират" между двамата
Това за сините китове ми прозвуча супер забавно Направо си ги представих как скачат...

Ние сме от 3 години
Ами, значииии... честито и на вас! И да ви се връщат хубавите пожелания - а може и двойно... Тоест - примерно, двойно "наздраве" и двойно "мъничко сладко бебенце"!
Пък за кумовете - това е идея, не бяхме се сетили