Наскоро прочетено...
0 отговора
150 прегледа
Наскоро прочетено...
Скоро попаднах на сборник с българска фантастика "Вирт". Пускам откъс от повестта ВИРТ, защото нещата, които стават в момента като нищо могат да се превърнат в апокалиптичната картина описана в тази повест. Откъсът е съвсем кратък, най-добре е да прочетете цялата повест.
ВИРТ
Вярно, че някога, преди тридесет години ходехме заедно с оръжие в ръка по разни умиротворителни акции на ООН. Всъщност под егидата на ООН, но зад тях стояха Микроген. Микроген или МГ беше най-богатата компания в света. Не просто най-богатата, а най-влиятелната, най-могъщата и най-безкомпромисната. Тя беше продукт и собственост на един друг могъщ монополист – Майкрософт. Причината точно Майкрософт да породи Микроген, а не някоя от другите световни икономически акули бе една единствена и много проста. Майкрософт беше лидер и ненадминат специалист по борба с нелегалните интелектуални продукти. Нито една полиция по земята, нито ЦРУ, нито КГБ, нито прехвалените израелски и английски служби, нито пипалата на Камората, Триадата, японската и руската мафия, нито агентите на музикалните и филмовите компании можеха да се похвалят с полицейския апарат, с мрежата от доносници и специалните служби, които Майкрософт беше отгледал и разтлал по света. В сравнение с тази мрежа за контрол ( естествено и за наказание) над ползването на интелектуалните продукти на Майкрософт всичко останало, което беше създало човечеството като тайни служби беше като детска игра. Беше се стигнало до там, че делата по лицензионните нарушение на продуктите на Майкрософт бяха станали повече от всички други граждански дела взети заедно. Цели съдилища, армии от адвокати и куп полицейски бригади се занимаваха само и единствено с Майкрософт и нарушителите на правата му. Микроген директно прекопира схемата за тотален контрол и полицейски надзор, които вече десетки години упражняваше Майкрософт.
Само, че в случая ставаше въпрос за нещо много по-важно. Първият продукт на Микроген бе генно стабилизиран ориз. Оризът беше действително чудо на генетиката и човешкото развитие. Издържлив на всички познати болести нападащи това нежно растение, отблъскващ вредителите чрез модифицираната си външна обвивка, издържлив на студ, жега, суша и природни стихии, този продукт на Микроген сякаш щеше да реши колосалния проблем на Земята – гладът. Микроген започнаха да продават продукта си на висока цена, предвид почти сто процентната събираемост на реколтата. Естествено имаше пазар. Още по-естествено беше, че получи страхотно разпространение по света. И тогава Микроген нанесоха удара си. Измислиха лицензна годишна такса за ползване правото на всеки фермер или държава да сее от нейния продукт – Ориз-Г, както го наричаха. Лицензите бяха непосилни, като се има пред вид, че Микроген започнаха да пускат всяка година нови и нови генно модифицирани култури, включително и нови версии на Ориз-Г. Много държави и фермери се отказаха от ползването им, а много ги ползваха нелегално. Тогава в действие се включи апаратът на Майкрософт и започна едно велико дебнене, следене и съдене.
Драмата стана пълна, когато обикновенните култури тези, с които човечеството се беше изхранвало хилядолетия наред, изведнъж започнаха да мутират и загиват. Говореше се, че пръст, при това среден, имал Микроген, защото разпространил бактерии унищожаващи всички други видове ориз освен Ориз-Г. Някаква плаха световна общественост опита да разплете случая, но кълбото се обърка още повече. Хилядите дела, които бяха заведени срещу Микроген не стигнаха до никаква развръзка, обикновенните земеделски култури загиваха, и хора и цели държави се шринуждаваха да отглеждат продуктите на Микроген, повечето от тях естесвено нелегално. Печалбите на монопполиста станаха толкова големи, че те наложиха дори в Съвета за сигурност към ООН да се приемат резолюции срещу държави, които ползват и поощряват използването на пиратски – каква дума само! – селскостопански култури. Колкото и да е чудно Микроген се наложиха и в международното право осигурявайки на нарушителите жестоки санкции, парични глоби, ембарго, включително и военна намеса в особенно нахалните държави, които вместо да оставят народа си да пукне от глад, отглеждаха и консумираха пиратски видове Ориз-Г, Боб-Г и Леща-Г.
Както казваше преди двеста години един брадат всезнайко – господстващите в икономиката
господстват и в правото. Когато по света почти не остана културно растение, което да не е под опеката на Микроген и Микроген беше властелинът на света всичко се срина. Гените на супер растенията на Микроген полудяха и за няколко месеца буквално се стопиха като тънки восъчни свещи в стар параклис. Хаосът беше толкова голям, че никой не успя да поиска сметка от хората стоящи за името Микроген, нито да разбере защо всъщност стана така.
ВИРТ
Вярно, че някога, преди тридесет години ходехме заедно с оръжие в ръка по разни умиротворителни акции на ООН. Всъщност под егидата на ООН, но зад тях стояха Микроген. Микроген или МГ беше най-богатата компания в света. Не просто най-богатата, а най-влиятелната, най-могъщата и най-безкомпромисната. Тя беше продукт и собственост на един друг могъщ монополист – Майкрософт. Причината точно Майкрософт да породи Микроген, а не някоя от другите световни икономически акули бе една единствена и много проста. Майкрософт беше лидер и ненадминат специалист по борба с нелегалните интелектуални продукти. Нито една полиция по земята, нито ЦРУ, нито КГБ, нито прехвалените израелски и английски служби, нито пипалата на Камората, Триадата, японската и руската мафия, нито агентите на музикалните и филмовите компании можеха да се похвалят с полицейския апарат, с мрежата от доносници и специалните служби, които Майкрософт беше отгледал и разтлал по света. В сравнение с тази мрежа за контрол ( естествено и за наказание) над ползването на интелектуалните продукти на Майкрософт всичко останало, което беше създало човечеството като тайни служби беше като детска игра. Беше се стигнало до там, че делата по лицензионните нарушение на продуктите на Майкрософт бяха станали повече от всички други граждански дела взети заедно. Цели съдилища, армии от адвокати и куп полицейски бригади се занимаваха само и единствено с Майкрософт и нарушителите на правата му. Микроген директно прекопира схемата за тотален контрол и полицейски надзор, които вече десетки години упражняваше Майкрософт.
Само, че в случая ставаше въпрос за нещо много по-важно. Първият продукт на Микроген бе генно стабилизиран ориз. Оризът беше действително чудо на генетиката и човешкото развитие. Издържлив на всички познати болести нападащи това нежно растение, отблъскващ вредителите чрез модифицираната си външна обвивка, издържлив на студ, жега, суша и природни стихии, този продукт на Микроген сякаш щеше да реши колосалния проблем на Земята – гладът. Микроген започнаха да продават продукта си на висока цена, предвид почти сто процентната събираемост на реколтата. Естествено имаше пазар. Още по-естествено беше, че получи страхотно разпространение по света. И тогава Микроген нанесоха удара си. Измислиха лицензна годишна такса за ползване правото на всеки фермер или държава да сее от нейния продукт – Ориз-Г, както го наричаха. Лицензите бяха непосилни, като се има пред вид, че Микроген започнаха да пускат всяка година нови и нови генно модифицирани култури, включително и нови версии на Ориз-Г. Много държави и фермери се отказаха от ползването им, а много ги ползваха нелегално. Тогава в действие се включи апаратът на Майкрософт и започна едно велико дебнене, следене и съдене.
Драмата стана пълна, когато обикновенните култури тези, с които човечеството се беше изхранвало хилядолетия наред, изведнъж започнаха да мутират и загиват. Говореше се, че пръст, при това среден, имал Микроген, защото разпространил бактерии унищожаващи всички други видове ориз освен Ориз-Г. Някаква плаха световна общественост опита да разплете случая, но кълбото се обърка още повече. Хилядите дела, които бяха заведени срещу Микроген не стигнаха до никаква развръзка, обикновенните земеделски култури загиваха, и хора и цели държави се шринуждаваха да отглеждат продуктите на Микроген, повечето от тях естесвено нелегално. Печалбите на монопполиста станаха толкова големи, че те наложиха дори в Съвета за сигурност към ООН да се приемат резолюции срещу държави, които ползват и поощряват използването на пиратски – каква дума само! – селскостопански култури. Колкото и да е чудно Микроген се наложиха и в международното право осигурявайки на нарушителите жестоки санкции, парични глоби, ембарго, включително и военна намеса в особенно нахалните държави, които вместо да оставят народа си да пукне от глад, отглеждаха и консумираха пиратски видове Ориз-Г, Боб-Г и Леща-Г.
Както казваше преди двеста години един брадат всезнайко – господстващите в икономиката
господстват и в правото. Когато по света почти не остана културно растение, което да не е под опеката на Микроген и Микроген беше властелинът на света всичко се срина. Гените на супер растенията на Микроген полудяха и за няколко месеца буквално се стопиха като тънки восъчни свещи в стар параклис. Хаосът беше толкова голям, че никой не успя да поиска сметка от хората стоящи за името Микроген, нито да разбере защо всъщност стана така.