Майка му (дълго)

Мислех си да пиша в женския клуб, но ми се струва, че е по-разумно да попитам тук, където има не само майки и съпруги, но и мъже и синове.

Та проблемът е следният. Имам нов приятел от два месеца. Преди да се съберем се познавахме от година и половина. Живеем в Америка, той е руснак. Срещнахме се в колежа, който аз току що завърших, и където той е ще е трети курс на есен. Аз съм на 23, той е на 19, но разликата не се усеща, защото имаме много общи неща, а и доброто образование си казва думата.

Добре де, усеща се в едно нещо. Майка му. Развела се е с баща му, когато Антон бил на 10. Явно е умна и съобразителна, създала си свой бизнес през 90те в Русия. С Антон преживели тежки времена сами, после бизнесът тръгнал, а скоро след това майка му се запознала с американец и се омъжила за него. Преместили се тук. Той е страшно лоялен към майка си, което според мен е хубаво, но понякога ми се струва, че ако връзката ни се задълбочи, ние с майка му ще си издерем очите. Майка му засега не ми обръща внимание, но него го контролира много строго. Антон не може да ми каже дали можем да излезем, дали аз мога да дойда преди майка му да е дала съгласие. Често казва не, защото Антон и трябвал да помага. Това за мен е уважителна причина, докато не открих за каква помощ става дума . Тя го оставя цял ден сам в офиса, докато търчи по задачи. Я има някой диван да се премести, я не. Странно ми се струва, но реших, че е твърде рано да съдя.

Една вечер още бях у тях, когато майка му се прибра. Покани ме да вечерям с тях, останах, приказвахме си. Симпатична жена, доста властна. След вечеря уговорката беше Антон да ме закара до вкъщи с колата на майка си, аз живея на 1/2 час от тях, градски транспорт няма. Та аз трябва да тръгвам 1/2 час след вечерята. Майка му казва "Антон, измий чиниите." Той казва, 'Мамо, имаме само 1/2 час с Яна, нека после да ги мия." Тя каза не и той се захвана да мие. Като свърши, заяви, че тя ще ме откара. Слизаме на паркинга, майка му му подаде ключовете, седна отпред и заспа. На мен ми стана обидно. Попитах след това, защо беше нужно и тя да се разкарва, ако той шофира? Нямала му доверие да шофира сам. Добре де, ама тя заспа.

Та това, което ме притеснява е, че е толкоз подвластен на майка си, че връзката ни ще бъде контролирана от нея. А тя със сигурност ще реши, че я заплашвам. Аз също не съм лесен човек и знам, че ще ми е тръдно да приема влиянието и. Засега си мълча, не искам да го поставям между чука и наковалнята. Не искам да трябва да избира между майка си и мен. Как да постъпя?

Бягай далече. Тазе връзка ще се разпадне само след 3 месеца.
Всички белези показват, че майката е обучавана от спецслужба.

Лесна работа!

Искам да те успокоя да не се притесняваш как ще бъде с майка му. Някак си постепенно с времето нещата улягат, все пак два месеца е нищо, важното е, че ти се разбираш с него, виждам, че имаш такт към нещата и се опитваш да бъдеш толерантна в ситуацията. Според мен интуитивно си напипала вярната посока. Наистина няма да ти бъде лесно с такава жена, казвам го съвсем отговорно, но не бързай да се плашиш. С времето дори и да не се приемете (което не ми се вярва), ако си с него все още, ще ви се наложи да свикнете една с друга, така че не го мисли много много. Бъди с добро чувство по принцип в цялата тая каша и нека то те води в постъпките и ще видиш, че нещата ще си дойдат на мястото.

Всичко зависи от две неща:
1. Твоята търпимост към вмешателство.
2. Колко точно сериозна ще стане връзката ти с момчето.
Трябва да ти е ясно, че жената не е свикнала да търпи възражения и просто не ги търпи. Не вярвам да я научиш на търпимост и уважаване на чуждото мнение, предвид възрастта и. Още повече, като имаш предвид как се държи със собствения си син.
Но има вероятност тези неща просто да не ти пречат. Аз имам едно такова познато семейство.
Снахата и свекървата се разбират много добре, защото снахата е много кротко момиче и няма никакви възражения към нищо. Свекървата е адски властна, синчето и изпълнява безропотно всяка команда, снахата и тя това прави и не и пречи изобщо.
Сега имат бебе, свекървата искаше да го кръстят на нея и те така и ще направят. Ама хайде да не си казвам отношението към тия работи какво ми е...

Имай предвид, че ако се стигне до някакви разногласия, момчето никога няма да застане на твоя страна и срещу майка си. Просто е добре да го знаеш, да не се окажеш разочарована в някой момент.
Има вероятност връзката ви да е хубава и безпроблемна, ако приемеш майката такава, каквато е, а не каквато си мислиш, че трябва да бъде.
Успех!

а и все пак е само на 19...
Ако живеете отделно, по възможност далеч от майката, едва ли ще е голям проблем.

Всъщност... мислили ли сте след известно време да живеете заедно?


груууууух :)))

от 2 месеца?
много се съмнявам....

Благодаря ви на всички за съветите. Бягането го обмислих, реших, че искам да пробвам, а и с Антон се разбираме чудесно.

За съжаление не съм кротка душа, знам, че няма да търпя майка му да ни се меси, но пък няма и да влизам в конфликт с нея, за да не го карам да взима страни. Ще ме заболи само, ако в критичен момент той ме изостави, защото майка му така иска. Ако това стане, тогава ще си говорим с него. Иначе и влизам в положението на жената, сама е в чужда държава, само едно дете има, иска си внимание и контрол...

За живот заедно не сме мислили, и двамата сме на мнение, че образованието и професиите ни са на първо място. На мен ми се очертава да съм наоколо поне още година, после ще видим. Само през лятото Антон живее с майка си, иначе в колежа си употребява свободата както трябва. Надявам се, че с времето и двамата ще кротнат малко. Днес даже ме изненада, вдигнал скандал на майка си, защото забравила, че вчера щяхме да се виждаме и решила да го препрати на най-добрата си приятелка да и помага...

Благодаря ви отново.

имай наум и факта, че в руските семейства традиционно цари матриархат.
жената върти и мъжа и сина на пръста си и командва. особености на националния характер, така да се каже... синът е свикнал с това.

Ама ми напълни душата с това 'особености на националния характер'. По-точно няма и как да се каже.

Само да добавя, че тоя тип поведение някои се опитват да го прокарват и на работната площадка , понякога дори успешно . Който е случил на колежка я рускиня, я украинка, ще се сети за какво иде реч.

Ама хайде да не разводняваме темата на момичето.



When dream turns to a nightmare the only way is to wake up…

Аз съм случила на свекърва украинка. Много добре знам за какво става дума

И въпреки това, все още се издигаш досущ "arc-en-ciel"?!

Не слагай тигана, преди да си наловил рибата!

Всъщност тя е много готина и се разбираме чудесно.
Просто от време на време се спречквам с желанието и да се налага. Тя така си е свикнала и го смята за съвсем нормално, но така или иначе не сме имали никакви разправии до сега.